Историята на съветския бокс от края на 60-те години на миналия век нататък е неразривно свързана с отборни срещи с националите на САЩ.
Каквито и да са отношенията между двете страни - било то затоплянето в средата на 70-те или пълният раздор през първата половина на 80-те, когато страните взаимно бойкотират участието си на Олимпийските игри в Москва и Лос Анджелис, съветските и американските боксьори неизменно си уреждат срещи на ринга.
При това двустранните турнири са както в СССР, така и в Щатите.
Последната официална среща на двете суперсили се състои през пролетта на 1990 г.
А американците пазят спомен не само за тежкото поражение, което претърпяват, но и за доста необикновена история.
Въпреки тоталния раздор в страната, Сборная подхожда към подготовката си за срещата с янките с максимална отговорност.
Под знамената са свикани почти всички най-силни състезатели на Съюза, сред които Костя Цзю, Александър Лебзяк, Евгений Белоусов, Артур Григорян и Ростислав Зауличний.
Съставът на гостите от Северна Америка е доста по-скромен, но все пак личат имената на бъдещите световни шампиони при професионалистите Крис Бърд и Терън Милет. Това обаче не е достатъчно срещу армадата на домакините, които печелят с разгромното 9:3.
Костя Цзю разбива категорично звездата на американците Терън Милет, а победите за тяха записват Тери МакГрум, Серхио Рейес и Крис Бърд.
След тежкото поражение за америкнаците в Москва, двата отбора се разбират да проведат неофициална среща и в Алма Ата, която е планирана само за след няколко дни.
А по време на подготовката на янките да измият срама им се случва нещо паметно - държавният глава на съветската държава Михаил Сергеевич Горбачов проявява желание да се срещне с тях посред нощ.
Известният треньор и промоутър Лу Дува разказва за този случай в книгата си.
"През годините на партньорство с аматьорската боксова асоциация създадох много връзки. Това ми позволи да пътувам по света и понякога да се срещам с невероятни хора. Една от най-интересните срещи в живота ми се състоя в Москва през 1990 г., когато в съветската столица се проведе мачът между СССР и САЩ. Една вечер в хотела, в който бяхме настанени, ни се обадиха от Кремъл, че Михаил Горбачов иска да ни види.
Вероятно Горбачов е бил нощна птица, тъй като ни изпрати кола в 1:00 ч. след полунощ. Пристигнахме в дома му и започнахме да разговаряхме с официалните лица, когато изведнъж той дойде точно при мен. С помощта на преводач ми разказа колко обича да ме гледа по телевизията. Даде ми голяма руска кожена шапка, в центъра на която имаше огромна звезда, приличаща на ордена на Ленин. В интерес на истината, този човек направи нещо героично за държавата им, но това е друга тема.
Докато Горбачов продължаваше да говори, стана ясно, че ме смята за някакъв шеф на HBO, защото ме беше виждал по този канал.
Трябваше да му обясня, че това не е така. Да не си мислите, че Горбачов е възнамерявал да поднесе подарък на някакво си там треньорче? След това каза на преводача си да му донесат още една шапка и ме помоли да я предам лично на шефа на HBO. Когато се върнах в Ню Йорк, дадох подаръка на Сет Ейбрахам, който тогава беше президент на канала. Ако не бяха моите връзки, никога не бих пробил в боксовия свят", спомня си Дува в автобиографията си.
Е, тази случка, трябва да признаем, е наистина забавна.
Михаил Сергеевич не само че вместо да почете сънародниците си победители, отива да се срещне с американците, но им поднася и дарове... В интерес на истината Горбачов и до днес обича бокса и понякога гледа мачове по телевизията.
Наскоро навърши 91 и призова за незабавни мирни преговори между Русия и Украйна.
Иначе неговото внимание не се оказва достатъчно вдъхновение за американците за подвизи на ринга.
Два дни след срещата с държавния глава на СССР отборът на САЩ отново губи неофициалната среща в Алма Ата, но този път с по-приличен резултат - 4:6.
Двубоят в Казахстан е и последният в историята на това съперничество, който се провежда на територията на СССР.