Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Смъртно болният Били, който се качи на ринга, за да осигури една последна вълшебна Коледа на децата си, и си отиде на 1 януари

Смъртно болният Били, който се качи на ринга, за да осигури една последна вълшебна Коледа на децата си, и си отиде на 1 януари

Историята му е затрогваща и героична. По холивудски. Звучи като скалъпена от някой майстор на драмата, но е напълно истинска. И затова се разказва вече почти век.

Името му е Били Миске, американски боксьор, който не стига до световната титла или някакъв друг чутовен успех в спорта, но успява да направи най-важното за него в последните си дни живот - да осигури щастлива Коледа на близките си.

Миске е от германски произход. Ражда се през 12 април 1894 г. в градчето Сейнт Пол (Минесота, САЩ) в бедно семейство. От малък започва да се занимава с бокс и на 19-годишна възраст дебютира на професионалния ринг. Физически мощен и надарен с талант, Миске не крие амбициите си да постигне нещо голямо. А боксът е не само неговата спортна страст, но и единственият му стабилен източник на доходи. Именно заради това тренира усилено и усъвършенства уменията си.

Въпросът е, че случаят на повечето от колегите му в онези години е същият и битките на ринга са истинска касапница. Бойците излизат първо в името на семействата си, а едва след това за лична слава. На този фон Миске не успява да постигне гръмки успехи, но специалистите са единодушни, че е много близо като класа до елита в тежката категория.

Най-неоспоримото доказателство за това идва през 1918 г., когато 24-годишният Били прави изключителен мач срещу бъдещия световен шампион, легендарния Джак Демпси.

Последният успява да спечели по точки и по-късно признава, че е бил на косъм да се пречупи под яростния натиск на съперника. Така Миске остава на една крачка от всеобщото признание в Щатите. Но през същата тази 1918-а се случват няколко събития, които определят бъдещето на младия боксьор.

Започваме с щастливите моменти.

Били се влюбва в момиче на име Мери, което скоро му става жена. Но радостното събитие и добрата година в спортната кариера са помрачени от здравословен проблем. Състезателят все по-често започва да чувства силен дискомфорт и се обръща към специалисти.

Лекарите му поставят ужасната за онези години диагноза - болест на Брайт, която сега е по-известна като нефрит.

По онова време за заболяването практически няма лечение и медиците дават на Миске максимум 5 години живот, и то ако извади късмет. А както може да се предположи, основната им препоръка е на момента да се откаже от спорта. Логично е - бъбреците страдат при прекомерни натоварвания и трябва да се щадят.

Но Миске изобщо не обмисля да напусне спорта. Това означава да обрече семейството си на гладна смърт, а отделно дължи сериозни пари на местни престъпници.

В продължение на повече от година след произнасянето на стряскащата диагноза боецът продължава да се изправя срещу някои от най-силните съперници в страната. Още два пъти се бие с с Джак Демпси в опит да стигне до световната корона. Изкарва добри суми, но плаща със здравето си. Демпси го нокаутира брутално и отчита, че Миске няма нищо общо с боксьора, който е бил близо до това да го победи.

"Усещах, че не е това, което беше. Но той настояваше за тази битка, защото му трябваха пари. Били беше психически съкрушен. Исках да го нокаутирам още в първия рунд. Но в началото не всичко ми се получаваше. Въпреки това успях в третия рунд", разказва Демпси.

Миске обаче не се отказва, а когато има ден, съперниците му страдат.

Ударите му са все още мощни, натрупал е сериозен опит, и това работи за него. Постига няколко победи на фона на постоянно влошаващото му се здраве. През януари 1923-та нокаутира Хари Фоли, след което изчезва от радарите за няколко месеца. Бъбреците му постепенно отказват, а от здравеняка от миналото не е останала и следа. Близките му го поддържат жив с леки зеленчукови бульони и риба - единствената храна, с която може да се справи организмът му. По това време Били и Мери вече имат деца. Голямото семейство бързо харчи хонорарите от предишните битки и отново е затънало в мизерия.

Коледа е близо, а боксьорът се решава на нещо безразсъдно.

Отива при дългогодишния си мениджър и го моли за една последна услуга - да му уреди още един мач. Агентът е сред малкото посветени, че Миске страда от болестта на Брайт. Предлага му и дребна сума, за да се откаже от идеята си. Боксьорът обаче е непреклонен.

"Какво значение има дали ще ме убият на ринга, или не? По-добре е, отколкото да чакам смъртта в леглото", казва боецът.

В крайна сметка мениджърът склонява, но но при едно условие

"Отиваш в залата и започваш да тренираш, за да прецениш състоянието си и дали можеш девижте какво е състоянието ви и дали можеш да издържиш."

Естествено, боецът не се вслушва. Той вече едва се крепи на краката си, а камо ли да отиде да тренира. Целта му е една - да успее да се стегне за последната битка.

На 7 ноември Миске излиза на ринга срещу коравия нокаутьор Бил Бренън и успява да го повали безвъзвратно с ювелирен удар в четвъртия рунд. Сензацията е огромна, а смъртно болният боксьор получава за победата си астрономическия хонорар от 2400 долара.

С парите Били осигурява на семейството си вълшебна Коледа, а децата му намират под елхата влакче, детско пиано и безброй други подаръци. Миске сяда на празничната трапеза и се храни с останалите, а на следващия ден се влошава рязко и го приемат в болницата. Едва тогава признава пред съпругата си, че е неизлечимо болен. През цялото време твърди пред нея, че не е нищо сериозно и ще се оправи.

Били Миске си отива на 1 януари 1924 г. Той не успява да стане световен шампион и да се запише със златни букви в историята на бокса. Житейската му история обаче се разказва и до днес. Драматична. Героична. По холивудски. Но напълно реална.

Най-четените