Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кои са, какво направиха и къде са те сега: Всеки Играч на мача от финалите на Шампионската лига през новия век

Кои са, какво направиха и къде са те сега: Всеки Играч на мача от финалите на Шампионската лига през новия век Снимка: Getty Images/Webcafe

С нетърпение очакваме финала на тазгодишната Шампионската лига, въпреки че все още не знаем точно кога ще се завърне най-елитната европейска клубна надпревара.

Финалите в турнира ни предложиха много емоции от началото на века, а ние решихме да се върнем към тях по един нетрадиционен начин - през носителя на наградата за играч №1 в двубоя за трофея.

Помните ли ги? Ето кои бяха избрани за най-добри в последните 19 финала на Шампионската лига:

2000 г.: Стив Макманаман, Реал Мадрид - Валенсия 3:0

Embed from Getty Images

Формацията 5-2-3 на Реал поставяше под огромно напрежение Фернандо Редондо и Стив Макманаман. Двамата обаче се справиха перфектно в първия изцяло испански финал в надпреварата и бяха в основата на победата над Валенсия с 3:0. Макманаман бе избран за Играч на мача пред Редондо основно заради гола, който вкара. Иначе, и двамата свършиха работата си в средата на терена перфектно в онази нощ.

След раздялата си с активния футбол, Макманаман работи като коментатор и анализатор за различни спортни медии, сред които ESPN и BT Sport.

2001 г.: Оливер Кан, Байерн Мюнхен - Валенсия 1:1 (5:4 след дузпи)

Embed from Getty Images

Кан изигра изключителен двубой и бе безгрешен, като допусна гол след изпълнение на дузпа. Когато обаче дойде време за 11-метровите удари, той направи цели три спасявания и потопи в мъка Валенсия за втора поредна година.

В началото на 2020-а се завърна в Байерн като член на Борда на директорите, а от 1 януари 2022-ра ще заеме мястото на Карл-Хайнц Румениге като изпълнителен директор.

2002 г.: Зинедин Зидан, Реал Мадрид - Байер Леверкузен 2:1

Embed from Getty Images

Ике Касияс беше безупречен и отчайваше Димитър Бербатов и съотборниците му с изявите си, но онзи гол на Зинедин Зидан му заслужи не само наградата за играч на мача, но и място в Пантеона за най-невероятните голове в историята на футбола.

В момента Зидан продължава да върши чудеса, но край тъчлинията, и е във втория си период начело на Реал, като в първия спечели три поредни Шампионски лиги.

2003 г.: Паоло Малдини, Милан - Ювентус 0:0 (3:2 след дузпи)

Embed from Getty Images

За някои този финал беше един от най-скучните в историята, докато други го наричат тактически шедьовър. А най-големият майстор в това изкуство беше Паоло Малдини и заради когото "росонерите" успяха а се справят с качествата на Алесандро дел Пиеро и Давид Трезеге, преди да триумфират с дузпи.

След като сложи край на изключителната си кариера, Малдини стана функционер. Той е един от собствениците на американския ФК Маями, а от юни 2019-а е и спортен директор в Милан.

2004 г.: Деко, Порто - Монако 3:0

Embed from Getty Images

Всички грандове се оказаха изключително слаби през тази година, което роди, може би, най-странния финал в историята. Въпреки че бяха отстранили последователно Реал Мадрид и Челси, Монако не успя да се справи с португалските "дракони". Плеймейкърът на онзи фантастичен отбор на Жозе Моуриньо бе Деко, който отново бе над всички и във финала, отбелязвайки втория гол за победата с 3:0.

След отказването си от футбола се занимава с благотворителна дейност.

2005 г.: Стивън Джерард, Ливърпул - Милан 3:3 (3:2 след дузпи)

Embed from Getty Images

Един от най-великите финали, за които е изписано всичко, но каквото и да се напише още, няма да е достатъчно. Вихреното първо полувреме за Милан, издигането от пепелта за Ливърпул, вдъхновено от капитана Стивън Джерард, и геройските изяви на вратата от Йержи Дудек - това е чудото от Истанбул 2005. Може би, Дудек заслужаваше повече наградата за играч на мача, но ако не беше великолепната игра на Джерард, двубоят никога изобщо нямаше да стигне до 3:3.

Стиви Джи остана верен на "червените" до края на футболната си кариера, а в момента е треньор на шотландския Рейнджърс. След като Юрген Клоп спре да пръска от магията си, ще дойде и времето за завръщането на Джерард на "Анфийлд", вече като наставник.

2006 г.: Самуел Ето'о, Барселона - Арсенал 2:1

Embed from Getty Images

Барселона губеше с 0:1 срещу 10 от Арсенал 15 минути преди края на финала. Тогава Ето'о намери дупчица от няколко сантиметра между Алмуния и близката греда, за да промуши топката, а минути по-късно Жулиано Белети донесе триумфа за каталунците.

Наскоро самият той заяви, че има намерение да се впусне в треньорството. "Искам да стана треньор в Европа, след което да се върна в Африка и да печеля там, защото просто не знам как да губя", каза пред Daily Sabah в края на 2019-а.

2007 г.: Филипо Индзаги, Милан - Ливърпул 2:1

Embed from Getty Images

Най-сладкото от сладките отмъщения. Въпреки че народът е казал, че бой и... не се връщат. Филипо Индзаги, който пропусна финала през 2005-а поради контузия, обаче си го върна. Рикошет в него откри резултата, а после отново той вкара и втория гол за Милан за триумфа.

След като дните му като нападател приключиха, Индзаги започна треньорската си кариера, като в момента е начело на втородивизионния Беневенто.

2008 г.: Едвин ван дер Сар, Манчестър Юнайтед - Челси 1:1 (6:5 след дузпи)

Embed from Getty Images

Първият изцяло английски финал не предложи кой знае какво на зрителите и не бе учудващо, че двубоят стигна до изпълнение на дузпи. Ако не беше пропускът на Джон Тери при петата дузпа, нямаше да се стигне до спасяването на Ван дер Сар при удара на Никола Анелка, но във футбола е така.

Нидерландският страж приключи кариерата си в Юнайтед три години по-късно, след което се завърна в Аякс, където в момента е изпълнителен директор.

2009 г.: Шави, Барселона - Манчестър Юнайтед 2:0

Embed from Getty Images

Манчестър Юнайтед мечтаеше да се превърне в първия отбор, защитил трофея си в най-новата история на турнира, но срещу "червените дяволи" се изправяше великия Барселона на Пеп Гуардиола. Генералът на онова златно поколение на каталунците бе Шави, който ръководеше безупречно тима и във финала. Пасовете му бяха толкова точни и елегантни, че след един негов подобен Лионел Меси успя да надскочи Рио Фърдинанд и Неманя Видич. Какво да кажем повече?

Приключи кариерата си в катарския Ал Сад, на който в момента е треньор, като планът е той да изведе националния отбор на Катар за Световното първенство през 2022 г.

2010 г.: Диего Милито, Интер - Байерн Мюнхен 2:0

Снимка: Getty Images

Прагматичният футбол на Жозе Моуриньо донесе първия и засега единствен за италиански отбор требъл, а авторът и на двата гола във финала на Шампионската лига бе Диего Милито. Едно велико постижение, което остана ненаградено на церемонията за връчване на "Златната топка".

Принца приключи кариерата си в родния Расинг, на който в момента е спортен директор, а синът му Леандро е част от ДЮШ.

2011 г.: Лионел Меси, Барселона - Манчестър Юнайтед 3:1

Embed from Getty Images

Две години след финала на "Олимпико", Манчестър Юнайтед трябваше да се задоволи и със загуба от Барселона и на родна земя - на реконструирания "Уембли". Лео Меси игра като фалшива деветка и бе архитектът на втория триумф в рамките на три години на каталунците.

Девет години по-късно Меси продължава да бъде талисманът и символът на Барселона, както и да чупи рекорд след рекорд.

2012 г.: Дидие Дрогба, Челси - Байерн Мюнхен 1:1 (4:3 след дузпи)

Embed from Getty Images

Байерн Мюнхен претърпя тотален крах на своя собствен "Алианц Арена". Дидие Дрогба не игра особено добре, но, на практика, с две докосвания до топката стана играч на мача. Две минути преди края засече центриране на Хуан Мата, за да вкара мача в продължения, след което вкара победната дузпа, с което донесе първия и досега единствен трофей от Шампионската лига на Челси.

След края на активната си кариера Дидие Дрогба е малко по-далеч от футбола и се занимава с благотворителна дейност.

2013 г.: Ариен Робен, Байерн Мюнхен - Борусия Дортмунд 2:1

Embed from Getty Images

Този път, за разлика от финала на Мондиал 2010 и дузпата от финала в Шампионската лига година по-рано, Робен не пропусна. Беше направил подобен пропуск по-рано в мача, но минута преди края, останал отново сам срещу Вайденфелер, прати феновете на Байерн в делириум. Това завърши и първия и засега единствен требъл в историята на баварците.

През 2019 година Робен сложи край на кариерата си и се отдаде на заслужена почивка.

2014 г.: Ангел Ди Мария, Реал Мадрид - Атлетико Мадрид 4:1 (след продължения)

Embed from Getty Images

Реал бе на крачка от загубата, докато не дойде времето на героя Серхио Рамос, който вкара мача в продължения с изравнителния си гол секунди преди края. След това "кралете" смачкаха съперника си, а постоянният мотор в играта им бе Анхел Ди Мария. Вместо да го задържат след това му представяне, аржентинецът бе продаден, за да направи място за пристигащия Хамес Родригес.

Ди Мария преживя неуспешна година в Манчестър Юнайтед, след което отиде в Пари Сен Жермен, където е и до днес.

2015 г.: Андрес Иниеста, Барселона - Ювентус 3:1

Embed from Getty Images

Андрес Иниеста бе безупречен, а Ювентус бе далеч от класата на Барселона, който спечели безпрецедентен втори требъл за клуба. Освен че бе изключителен, Иниеста се превърна в първия футболист с асистенции в три различни финала на Шампионската лига.

Иниеста напусна Барса през 2018-а, за да се присъедини към японския Висел Кобе.

2016 г.: Серхио Рамос, Реал Мадрид - Атлетико Мадрид 1:1 (5:3 след дузпи)

Embed from Getty Images

Две години след героизма си през 2014-а, Серхио Рамос отново бе в основната на успеха на Реал, отбелязвайки гола в редовното време, въпреки и от засада. Впоследствие бе изключителен в работата си в защита, а накрая отбеляза и от бялата точка при дузпите.

И до днес, въпреки вече и на 34, Рамос остава незаменима част от състава на Реал.

2017 г.: Кристиано Роналдо, Реал Мадрид - Ювентус 4:1

Embed from Getty Images

Реал Мадрид направи това, което никой друг не беше правил - да защити трофея си в Шампионската лига. Роналдо бе в пика на мощта си, отбелязвайки два от головете за "кралете", като така се превърна в първия футболист, отбелязвал на три различни финала.

Веднага след спечелването на третия пореден трофей година по-късно, Роналдо напусна Реал, за да премине в Ювентус.

2018 г.: Гарет Бейл, Реал Мадрид - Ливърпул 3:1

Embed from Getty Images

Бейл не бе титуляр и се появи на терена при резултат 1:1 и след първата грешка на Лорис Кариус. Първият му гол - онзи със задната ножица, покоси като мълния мрежата на "червените", преди да предизвика нов гаф от ръцете на Кариус с далечния си удар, който оформи крайния резултат от 3:1 и донасяйки третия пореден трофей на Реал.

Две години по-късно Бейл продължава да не е сред най-любимите хора на треньор, президент и фенове, но продължава да бъде на "Сантяго Бернабеу". Никой не знае колко още ще се задържи там.

2019 г.: Върджил ван Дайк, Ливърпул - Тотнъм 2:0

Embed from Getty Images

Ливърпул срещу Тотнъм не бе сред най-зрелищните финали, но това, което направи, е да узакони Върджил ван Дайк като най-добрия централен защитник в света в момента и един от най-добрите футболисти изобщо.

Година по-късно Ван Дайк продължава да бъде също толкова ключов за състава на Юрген Клоп, който се е устремил към спечелването на първа титла от 30 години насам.

Най-четените