Лионел Меси сбъдна голямата си мечта и изведе любимата Аржентина до световната титла. "Десетката" на латиноамериканците беше избран и за най-добър играч на Мондиала, а направеното от него, според мнозина, го превърна в най-великия футболист за всички времена.
Меси подобри доста рекорди в хода на турнира - той стана №1 по изиграни мачове на световни първенства (26), водещ реализатор на Аржентина на световни финали, както и първият играч в историята, който се е разписал във всяка една фаза - групи, осминафинал, четвъртфинал, полуфинал и финал.
В социалните мрежи сред най-популярните колажи бяха тези, на които Диего Марадона се усмихва от небесния си трон, гледайки как Аржентина отново покорява световния връх. Други показваха Меси и Марадона един до друг, правейки препратка към вечната тема за сравнението между двамата.
Футболистът на ПСЖ още в началото на футболния си път получи прякора Новия Марадона, а с направеното в знаменитата си кариера доказа, че не просто е наравно с Диего, а дори го изпреварва.
Лео обаче не е единственият, получавал такова прозвище. През годините не бяха малцина тези, които носеха на плещите си наследството на легендарния №10. Те обаче се строполиха под натиска на очакванията.
Диего Латоре - засенчен от Батистута
Феновете на Фиорентина още говорят за великия Габриел Батистута. Още по-тънките познавачи на състава от Флоренция си спомнят и страхотния тандем, който легендата има със сънародника си Диего Латоре.
Двамата пристигат на Ботуша и обличат екипа на "виолетовите", след като печелят Копа Америка с Аржентина през 1991 година. В турнира Батистута вкарва шест гола.
Батигол остава на "Артемио Франки" девет години и завещава на историята над 200 гола, докато Латоре, който е сравняван с Марадона, остава само един сезон. После започва футболното му странство, което го отвежда в отбори като Тенерифе, Саламанка, Расинг, Дорадос и други.
Ариел Ортега - страхотен, но далеч от Марадона
Него го познавате с друг прякор - Магаренцето. Той пристига за първи път в Европа като 23-годишен младок, който носи на гърба си Копа Либертадорес, спечелена с родния Ривър Плейт.
При дебюта си за Валенсия през март 1997-а Ортега вкарва два гола на Севиля и тотално разпилява отбраната на съперника. Това е времето, в което го сравняват с Диего Марадона.
Аржентинецът прави страхотен тандем при "прилепите" с Ромарио, но освен огромни виртуози, двамата са и още по-големи купонджии. Това не е проблем, докато Хорхе Валдано е треньор, но след като начело на валенсианци застава Клаудио Раниери, всичко се променя.
Южноамериканците си тръгват със скандали - всеки по своя път. За разлика от Ромарио, Ортега така и не намира перфектното място за себе си.
Андрес Д'Алесандро - Голямата глава
Коректността изисква да бъде уточнено, че периодът, в който Д'Алесандро е наричан Новия Марадона е доста кратък. И все пак, някакво постижение е дори един път някой да те сравни с легендарния маестро.
Причината роденият в Буенос Айрес футболист бързо да получи ново прозвище обаче няма нищо общо с уменията му, въпреки че и това важи в пълна степен, но по-скоро е в размера на главата му. Тя изглежда несъразмерна с тялото му според съотборниците на Андрес в Ривър Плейт и затова му казват Голямата глава.
Офанзивният полузащитник има мачове за отбора до 20 и до 23 години на Аржентина. С представителния отбор дори печели златен олимпийски медал през 2004 година.
Играе за Волфсбург няколко сезона, в които е съотборник на Мартин Петров. Носи още екипите на Сарагоса, Интернасионал и Сан Лоренсо.
Карлос Маринели - какво начало!
Роден в Буенос Айрес, израснал из улиците на града и показал талант, заради който хората си шушукат, че той това може да е следващото голямо нещо в Аржентина.
Като юноша подписва с Бока Хуниорс и тайничко се надява, че може да му се получи. Той е офанзивен полузащитник, обичащ да играе с №10. Карлос Маринели получава псевдонима Новия Марадона и си мисли, че всичко ще му се получи. Няма идея обаче, че едно от момчетата, с които идва в пакет в Бока се казва Хуан Роман Рикелме.
Историята показва кой става по-популярен от двамата и кой се налага в големия футбол. Маринели влиза само един път като резерва за Бока, преди да отиде в Мидълзбро. От отбора го забелязват, докато плеймейкърът играе за състава до 19 години на аржентинците.
Англия не се оказва мястото на Карлос, който отпътува към Италия, преди през 2004 година да получи нов шанс в Бока Хуниорс, но отново да разбере, че няма достатъчно класа.
През 2014 година слага край на кариерата си, докато играе в първенството на Перу.
Франко ди Санто - ще го намерите някъде в столицата на Чили
Роденият през 1989 година футболист е сред последните, за които човек би предположил, че може да бъде наследник на Диего Марадона. Най-малкото, защото е висок над 190 см.
В началото на кариерата си нападателят се скъсва да бележи с екипа на Аудакс Италиано. Така хваща окото на скаутите на Челси, които през 2008 година го водят на "Стамфорд Бридж". На 11 февруари същата година Ди Санто прави дебют за втория отбор на "сините" и вкарва в последните минути за равенството 2:2 с резервите на Фулъм. После се разписва и във втори пореден мач - срещу Рединг. През април прави и хеттрик срещу втория отбор на Тотнъм.
В началото на следващия сезон официално дебютира и за първия отбор на Челси, но така и не успява да се наложи там. Следва период под наем в Блекбърн, преди да подпише с Уигън. В Германия има периоди в Шалке и Вердер Бремен, като междувременно прави дебют и за националния отбор на Аржентина.
Преди началото на Световното през 2014 дори е в разширения състав на "гаучосите" от 30 играчи, но един месец преди Мондиала от списъка отпадат четирима и Ди Санто е сред тях.
Разбира се, по време на кариерата му става ясно, че няма да е Новия Марадона. В момента играе за Универсидад Католика - един от най-успешните и популярни чилийски отбори.
