Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Марадона го обяви за по-добър от себе си, Пеле се плашеше да не го засенчи, но беше убит за едно ръждиво колело

Марадона го обяви за по-добър от себе си, Пеле се плашеше да не го засенчи, но беше убит за едно ръждиво колело

Срещата се състои в луксозен хотел в третия по големина град в Аржентина през февруари. Няколко часа преди да се изправи срещу Росарио Сентрал като треньор на Химнасия Ла Плата, Диего Армандо Марадона посреща скъп гост в апартамента си. Това е 74-годишен мъж, доста по-висок от него, с мръсна и дълга пепелявосива коса, облечен в доста широка фланелка с яка.

В чест на тази среща световният шампион от 1986 година подари тениска на госта си, подписвайки я с изречение, което изрича 27 години по-рано, когато е представен като футболист на Нюелс Олд Бойс: "За Ел Тринче. Ти беше по-добър от мен".

Истинското име на Ел Тринче е Томас Фелипе Карлович - футболист, роден в Росарио, който в кариерата си рита за второ- и треторазредни отбори, като има едва четири мача на професионално ниво през 70-те години. За качествата му свидетелстват само няколко секундни видеа в интернет, но легендата за него все още се предава от поколение на поколение не само в родния му град, но и в цяла Аржентина.

"Със своето смирение ти впечатляваше всички. Не мога да повярвам, че се срещнахме преди малко, а теб вече те няма. Моите съболезнования към семейството ти и се надявам да има правосъдие. Почивай в мир, маестро", написа Марадона за него.

Ел Тринче почина при изключително нелеп инцидент в началото на май тази година. Бившият халф беше нападнат заради колелото си, с което всички в Росарио ще го помнят. Крадците отмъкнали велосипеда, но при падането Карлович удря тежко главата си в асфалта, в следствие на което получава инсулт, а впоследствие е поставен в изкуствена кома, от която така и не събужда.

"Малка частица от футбола си отиде с него", написа ежедневникът "Кларин". Романтичната, тази, която все по-често забравяме днес. "Трябва да им се отдаде на хората в Росарио - умеят да измислят най-добрите легенди", пък пише известният журналист и автор Мартин Капарос в книгата си "El Interior". Този град е "баща" на аржентинския флаг, на Че Гевара, на популярния автор на комикси Роберто Фонтанароса и на тангото (нещо, което все още не е доказано, но хората от Росарио не ги го дават другиму). "Също така имаме и най-красивите жени в страната" - казва таксиметровият шофьор Рене пред So Foot.

Росарио е изключително горд и с футбола си. Градът е родно място на имена като Сесар Луис Меноти и Марсело Биелса. Съперничеството между Нюелс Олд Бойс и Росарио Сентрал е едно от най-свирепите в страната. "Също така Меси е роден тук, Марадона игра тук, но най-добрия, когото някога сме гледали, е Тринче Карлович", сигурен е Рене.

Много от хората в Росарио споделят това мнение. Всъщност, почти всички - дори тези, които все още не са били родени по неговото време, твърдят, че са го виждали в игра поне веднъж. Раждането на легендата си има специален ден. Датата е 17 април 1974 г. Националният отбор на Аржентина, тогава воден от Владислао Кап, се подготвя за Световното първенство, което ще се проведе във ФРГ.

В онзи ден "албиселесте" се изправя срещу сборен отбор на Росарио в приятелска среща пред около 35 000 зрители като част от подготовката за Световното. Петима от играчите на Росарио са от тима на Нюелс и петима - от Росарио Сентрал, включително и изгряващата звезда Марио Кепес. 11-ият е играч на Сентрал Кордоба - третия отбор на града, който играе във втора дивизия.

Футболистът носи фланелка с №5 на гърба. Той е левичар, играе в полузащитата, висок, слаб, мустакат и се движи с дълга, черна коса, която подскача по раменете му. Прилича на нещо средно между Джордж Бест и бразилеца Сократес. Името му е Томас Фелипе Карлович. Широката публика все още не го познава, тъй като мачовете на неговия отбор не се излъчват по телевизията, но игрите му в последните две години и половина в Примера Б вече са му спечелили не малко местна популярност.

Градската легенда гласи, че феновете на Нюелс Олд Бойс и Росарио Сентрал забравили съперничеството си по време на този уикенд, за да отидат да гледат Ел Тринче заедно. И точно в двубоя срещу националите талантът на сина на югославски имигранти, най-малкото дете от общо седем в семейството, избухва пред очите на целия народ. "Движенията му не зачитаха законите на гравитацията. Той просто танцуваше", спомня си Кай Аймар, който в онзи ден дели терен с него.

Онези, които наистина са го гледали в действие, го описват като бавен, но абсолютно недосегаем и изключителен в дрибъла. Коронното му движение пък е да премине противник, след като два пъти му е направил "мрежичка". "Звучи леко нереалистично, нали?", смее се Алехандро Караварио - автор на книгата "Trinche, the legend of the secret genius of Argantine football", в която са събрани редица истории за Ел Тринче. А когато става дума за Карлович, границата между реалността и мита е много тънка.

Едно е сигурно - Аржентина изостава с 0:2 на почивката в онзи мач, в който огромно впечатление на всички прави един 27-годишен анонимник. Непотвърденото е, че селекционерът на "албиселесте" е поискал Ел Тринче да бъде изваден от игра, за да не се стига до унизителен резултат след почивката. "Молеха се да се смилим над тях", казва още Аймар. Митичната и все още непозната за всички фигура отсъства през второто полувреме, което поражда съмненията, а двубоят все пак завършва със загуба за Аржентина с 1:3, след като Кемпес се разписва след почивката.

Марсело Биелса веднъж призна, че е го е наблюдавал всеки уикенд в продължение на четири години. Хосе Пекерман пък не се поколебал да измине 300-те км между Буенос Айрес и Росарио, за да види "НЛО-то". Дори го включва в идеалния си отбор и го сравнява с Фернандо Редондо. Други казват, че стилът му на игра приличал повече на Хуан Роман Рикелме. Или на двамата. "Все едно топката сама отиваше при него. Сякаш я беше дресирал и тя му се отблагодаряваше, като отиваше при него, защото се отнасяше добре към нея. Той играеше футбол с неземна лекота, просто разбираше футбола", казва за него друг именит негов фен - Сесар Луис Меноти.

Бившият селекционер толкова много го харесвал, че дори твърди, че му пратил повиквателна за националния отбор през 1976 година за един приятелски мач. Но халфът така и не се появява. "Мисля, че беше за риба. Или на някакъв остров. Вече не помня. Мисля, че обичаше просто да играе футбол много повече от това да бъде професионалист", споделя Меноти в документален филм, посветен на Ел Тринче.

"Всички казват, че съм можел да играя за велик отбор. Но аз бях щастлив в Сентрал Кордоба и това ми беше достатъчно. Аз се чувствах все едно играя за Реал Мадрид. Само че у дома", каза Ел Тринче пред So Foot преди няколко години. Легендата гласи, че дори Милан е идвал на крака за него, а Пеле не е позволил на Ню Йорк Космос да го вземе, за да не го засенчи.

Един-единствен мач за Росарио Сентрал и още три за Колон са целият му допир с елитния футбол. Професионализъм, концентрация, раздаване на тренировките - това не било за Ел Тринче. Той искал просто да се забавлява и да играе футбол, както го е правил в квартала си като дете. Затова и кариерата му продължава по долните нива на аржентинския футбол. Без напрежение, без отговорности.

"Почти не го виждахме на тренировките в понеделниците, когато тренирахме с тежести - казва бившият вратар Едуардо Кинто Пейджес и бивш съотборник с Ел Тринче. - Но за тренировките с топка винаги беше на линия и не пропускаше да наказва вратарите. А що се отнася до мачовете, беше невъзможно да разчиташ на него. Редица пъти не се появяваше за двубои. Приготвяхме се да играем без него, а той понякога все пак се появяваше точно преди началния сигнал."

В други случаи Карлович предпочитал да си остане у дома или да играе в квартала с децата, вместо да защитава цветовете на тима си. Понякога изчезвал безследно, без да дава никакво обяснение на никого. Така се родили и легендите за него - алкохол, купони, как бил запален рибар и не можел да устои на жените. "Не обичам бира, нито уиски и не си падам по гуляите. Дори не знам как се мята въдица. Но обожавах жените, признавам", казва още легендата от Росарио пред So Foot.

И до самия край на кариерата си следва своите "принципи". През юни 1986-а, когато Сентрал Кордоба се подготвя за гостуване на Алмагро в Буенос, Айрес Ел Тринче трябва да се сбогува с феновете. Това трябва да е последният му мач. Но той така и не се появява. В апартамента му няма никого и автобусът с отбора тръгва без него. На следващия ден, в деня на мача, фенове, които тръгвали по-късно за двубоя, го видели да се разхожда с разкопчана хавайка и комикс "Patoruzu" (комикс с едноименен герой, който се смята за най-известния в Аржентина) под мишница. Благодарение на привържениците, Ел Тричне пристига навреме за второто полувреме на последния си двубой, но дори това не спасява тима от загуба. Разбира се, редица зрители го определят за играч на мача.

Въпреки местната слава, бохемския си начин на живот и легендата за романтичния футбол, Карлович живее без жена до себе си и така и не изкарва кой знае колко от кариерата си като футболист.

"Живееше ден за ден. Понякога искаше пари, за да го интервюират. Известността му му носеше вечеря, нищо повече - разказва авторът на биографията му Алхандро Караварио. - Когато го видях за последно, той все още живееше в малката къщурка, в която беше роден. Въпреки че живееше сам, у тях винаги цареше веселба, независимо дали с приятели или със съседи, които просто са му дошли на гости. В останалото време ходеше по барове с приятелите си от Сентрал Кордоба. Като в тийнейджърските им години."

И това му е стигало. "Бих искал хората да продължат да ме обичат по същия начин, по който ме обичат днес - отговаря Ел Тринче на въпрос от радио водещ към него за евентуалната му смърт. - Въпреки че съм вече стар, продължавам да карам колелото си из Росарио и всички ме поздравяват. Дори автобусите ми бибипкат! И това ми стига. Изгубих редица неща в живота си, но това ме кара да се чувствам жив."

Росарио може и да е дал живот на Меноти, Биелса и Меси и да е бил домакин (за кратко) на Марадона, но в сърцето на всички в града има място за още една голяма футболна легенда. Щом Дон Диего казва, че Ел Тринче е бил по-велик от него, кои сме ние, че да спорим с него?

Най-четените