Боксьорът и интимният му приятел кротко седят в мотрисата в нюйоркското метро. Емил Алфонс Грифит е нахлупил шапката почти до очите си. Не е в настроение да отговаря на любопитните погледи на останалите пътници малко преди официалния кантар преди битката за световната титла на 24 март 1962 г. в "Медисън Скуеър Гардън".
Предстои му трети двубой срещу Бени Парет-Хлапето, след който ще бъде признат за един от най-добрите състезатели в полутежка категория за всички времена. Но мачът остава в историята не заради спортните си достойнства, а заради трагичния си край.
Грифит губи титлата от Парет седем месеца преди това и е готов на всичко, за да си я върне. Двамата са си разменили по една победа в своето съперничество и двубоят е напълно непредвидим.
На претеглянето обаче се случва нещо, което предизвиква драматичната развръзка.
Просто Емил Грифит е гей във времена, в които хомосексуалността е осмивана като болест, осъждана като грях и класифицирана като престъпление. През 60-те дори секс по взаимно съгласие между двама мъже може да стане причина за осъдителна присъда и лишаване от свобода. Хомосексуализмът се смята за престъпно деяние във всеки американски щат с изключение на Илинойс. А Американската медицинска асоциация класифицира хомосексуалността като "психиатрично разстройство".
Роденият на Вирджинските острови Грифит е чест посетител на гей баровете и има солидна репутация в гей общността.
Той обаче няма как да разкрие публично сексуалните си предпочитания. Боксьор-гей, и то такъв шампион като него, е нещо немислимо. Емил обаче успява да намира баланса и е щастлив, че принадлежи към две тотално противоположни групи мъже, независимо дали се бие с тях на ринга или флиртува в баровете на хомосексуалистите.
Преди кантара слиза от метрото на "42-ра улица" и се разхожда по добре познатите си места на "Таймс Скуер". Едва 11:00 ч. е, но се намират познати травестити, проститутки и стриптийзьори, които да му пожелаят успех. В този ден Грифит решава да не говори много-много. Под овациите на нощните си приятели вдига юмрук и продължава по пътя си. "Тази вечер ще се бия и за вас", е неговото послание.
На кантара Парет е ухилен до уши и в страхотно настроение. Грифит обаче изглежда потиснат и умислен. Сякаш усеща, че ще се случи нещо неприятно. И то се случва. "Хей, марикон ("педе*аст" - от исп.) - подвиква Хлапето. - Ще оправя и теб, и мъжа ти."
В личния си живот Емил се гордее, че си пада по мъже, но категорично иска да разграничава хомосексуалността си от бокса. Наясно е, че двете неща се приемат за несъвместими и не иска да натрапва убежденията си, за да избегне неприятности. Но Парет решава да му се присмее публично. Пердето веднага пада на Грифит, който налита на опонента си, но е спрян от треньора и мениджъра си. "Остави си ударите за довечера, момче", подканят го те. Но само ако знаеха...
Случилото се на кантара получава голям отзвук в страната, а във вестниците се чудят как да отразят скандала в ранните си вечерни издания. "Марикон" се смята за една от най-зловещите обиди в латиноамериканската култура и да се използва тази дума в пресата е неприемливо. От "Ню Йорк Таймс" решават да напишат, че Хлапето е казал на съперника си, че е... "нечовек".
На ринга Емил Алфонс Грифит определено не изглежда като човек, а като някаква неопределена материя, изпълнена от гняв и болка. Но те не са най-добрите съперници и въпреки че доминира в големи периоди от първите рундове, в шестия Хлапето го праща в нокдаун. Успява да се окопити и в 12-ия се случва непоправимото. Грифит натиква Парет в ъгъла с няколко мощни удара, след което започва да го налага с безпощадни ъперкъти с дясната ръка.
Удар след удар, след удар в смразяваща последователност. Всеки един с огромна сила и без никаква милост в отговор на подигравката "марикон".
Ударите са толкова свирепи, че реферът Руби Голдщайн изглежда безпомощен, сякаш смразен от жестокостта на случващото се пред очите му. "Край ринга се разнасяше звукът от всеки удар, като далечно ехо от тежка лопата, копаеща гроб", описва събитията известен спортен журналист от онези години.
След дузина десни ъперкъта, Грифит внезапно вкарва и лявата си ръка, а юмруците му се впиват като бутала в беззащитната глава на Парет. Реферът Голдщайн най-после излиза от летаргията си и застава между бойците. Но вече е твърде късно. Хлапето се свлича безжизнено, а дясната му ръка увисва зловещо на въжетата.
Изпадналият в кома Парет е откаран в болница, където умира десет дни след битката.
Срещу Грифит започва разследване, но не се стига до обвинение. Медици смятат, че Бени може да е имал някакви здравословни проблеми още преди мача и трагедията да се дължи на нещастно стечение на обстоятелствата.
Америка е в шок, а правителството решава да се прекрати излъчването на бокс по обществения канал ABC.
Емил Алфонс се превръща в обществен враг, а при всяка негова поява на публично място тълпата иска да го линчува. В продължение на години получава писма със смъртни заплахи и потъва в депресия и параноя.
"След този случай повече никога не бях същият боец. Впоследствие направих само толкова, колкото беше необходимо, за да спечеля още един пояс. Дори мислех да напусна бокса, но просто не знаех друг начин да си изкарвам прехраната", споделя той в интервю много време след трагедията.
Грифит не успява да стане и икона на гей движението, тъй като категорично отказва да обсъжда личния си живот. Започва да говори открито за това едва на стари години, през 2008 г., когато е вече на 70.
"Не знам какво съм точно. Харесвам и мъже, и жени еднакво силно. Но ако все пак трябва да избера едното, вероятно бих се спрял на жените", казва бившият боксьор пред Sports Illustrated.
През 1992 г. на излизане от гей бар е нападнат от петима мъже с бухалки и вериги. 54-годишният тогава Грифит успява да ги отблъсне, но се прибира вкъщи с няколко счупени ребра и челюст, след което е приет по спешност в болница. От този момент здравето му започва да се влошава и наред с другите болести развива и тежка деменция. Отива си през 2013 г.
Вдовицата на Бени Парет Луси никога не се омъжва отново. Оказва се, че по време на фаталната битка е била бременна. През 80-те години на миналия век Емил Алфонс се среща с Бени-младши и му иска прошка. Получава я.
