В средата на март 2022-ра Яромир Ягър бе свален от трона на европейски реализатор №1 в историята на НХЛ, отстъпвайки мястото си на Александър Овечкин. Великият чех, който навърши 50 през февруари, все още играе за родния си Кладно, и то доста добре.
Ягър прие с достойнство постижението на Овечкин и намери сили да се пошегува с руснака, заплашвайки го, че ще се завърне в НХЛ, за да го изпревари отново. Обръщението, което записа специално за Александър, беше доста мило на фона на настоящите смутни времена.
Но в интерес на истината, легендарният чешки хокеист винаги се е въздържал от това да смесва политиката и спорта за разлика от неговия не по-малко популярен сънародник Доминик Хашек, който наскоро призова всички руснаци да бъдат изхвърлени от НХЛ заради войната в Украйна.
Яромир предпочита да действа, а не да говори. По негова инициатива домакински мач на Кладно наскоро бе преместен в пражката зала "O2 Arena", а събраните средства отидоха в помощ на бежанците, пристигнали в Чехия.
В периода 2008-2011 г. Ягър играе за руския Авангард и отлично познава Русия и народът ѝ.
"Когато играех в Омск, бях много популярен - спомня си той. - Това ми харесваше и отвръщах от своя страна с топлина към жителите на Омск. Почти нищо не се е променило оттогава, все още имам невероятно много приятели там. Наистина уважавам играчите от Русия, както и хората ѝ. Това, заради което винаги съм харесвал руските играчи, е любовта им към родината. Готови са на всичко за националния отбор. В други страни е съвсем различно."
Общо в Суперлигата и КХЛ Ягър изиграва повече мачове от самия Овечкин. Естествено, печели добре, но не го прави само за пари. Просто наистина има по-специално отношение към страната, въпреки че ненавижда бившия СССР от дъното на душата си.
Само отбелязваме, че след първото си пътуване до Омск по време на локаута през сезон 2004/05 легендарният чех приема православието. Оттогава винаги си носи малка икона в съблекалнята преди мач.
В Русия успява да преодолее и зависимостта си към хазарта. А нещата в един от момент от кариерата му са на път да излязат от контрол. "Имаше вечери, в които губех по половин милион долара във Вегас", споделя легендата.
Ягър пристига в Русия благодарение на покойния вече бивш президент на Авангард Анатолий Бардин - харизматичен, но и човек с доста буен нрав. Винаги готов да пробва неща, които другите смятат за невъзможни. Като да докара Яромир по време на локаута в НХЛ през сезон 2004/05, а след това за още три години в края на десетилетието и началото на следващото.
Бързо чехът се превръща в полубожество не само за местните, но и за цяла Русия.
Представя се като завършен професионалист, което се очаква от него с оглед на визитката му, но не отказва и радостите на живота - романси с руски модели, разточителни партита и т.н. Досещате се. Но играе така и показва такова отношение към хората, че да е недосегаем относно особеностите на ежедневието си извън спорта.
Дори номерът му 68 в чест на Пражката пролет от август 1968-а не смущава руснаците.
"Не нося екип с №68, защото имам лошо отношение към руснаците - споделя преди години голмайсторът пред официалния сайт на НХЛ. - Взех номера заради неприязънта си към комунизма. Това са две различни неща. Приблизително същото щеше да е, ако бях взел №45. Всеки би си помислил, че това е знак на неуважение към германците, които започват Втората световна война. Не, това просто би бил моят протест срещу нацистите. Никога не съм харесвал Съветския съюз и навремето не бях съгласен със съществуващия там режим. Но това се дължи на обективни причини. През 1968 г. след добре познатите събития и двамата ми дядовци са тикнати в затвора като противници на колективизацията. През годините зад решетките се разболяват от куп болести, които по-късно станаха причина за смъртта им. Единственото положително нещо във всичко това е срещата на родителите ми, които се запознават в затвора, докато са на свиждане на своите бащи."
Русия едва ли някога отново ще има такава хокейна звезда в първенството си. Фигура, заради която се пръскат по шевовете всички зали в страната - от далечния изток до Москва.
Ягър се превръща не само в любимец на запалянковците, но и в пример за съотборниците и съперниците си. Уважаван е дълбоко от всички.
И това не се променя и до днес.
Прехвърлил 50-те, Яромир не мисли да спира със спорта. И си остава човек на действието, а не на думите. Няма за кога да се променя, а и би било глупаво.
