Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Нарекоха го "най-добрата резерва в света" и мечтаеше за финала, но Матеус го приключи

Нарекоха го "най-добрата резерва в света" и мечтаеше за финала, но Матеус го приключи

Той беше най-голямата легенда в историята на Айнтрахт Франкфурт, а в началото на юли 2024-та Юрген Грабовски трябваше да навърши 80 години. Известен като един от най-големите техничари за времето си, германецът е участник на три световни първенства - 1966-а, 1970-а и 1974-та.

"Да, известен бях като естет на терена, който предпочиташе да гали топката, вместо да я гони като гламав напред. Но ще ви кажа нещо - бях професионален футболист 15 години и за това време във всяка една среща имах специална опека. Това означаваше 90 минути във врата ти да дишат хора като Берти Фогтс, Хорст-Дитер Хьотгес и от този род. И ако се опиташ да се справиш с тези момчета само с технични действия, времето ми щеше отмине много бързо", казва Грабовски в едно от последните си интервюта.

През 1965-а талантът преминава от аматьорския Бийбрих в елитния Айнтрахт Франкфурт, точно поет от Елек Шварц, унгареца, извел Бенфика до финала за Купата на европейските шампиони срещу Интер същата година.

"Шварц умееше да мотивира. Още преди началото на сезона той застана пред медиите и заяви: "Това момче до една година ще е национален състезател". Журналистите го мислеха за луд - сеща се за треньора си Грабовски. - Още в първия си мач от сезона дебютирах с победа 2:0 над Хамбургер, като направих доста силен мач. Осем месеца по-късно бях национален състезател.

Нямаше опасност да полетя в облаците след това. Само ще ви дам един пример. През септември 1968-а играхме пред 60 хил. зрители срещу Байерн у дома и завършихме 1:1. Премията беше 125 марки бруто. Имах привилегията да играя пред десетки хиляди по трибуните, но от това не станах богат. Така че нямаше особени шансове за възгордяване."

Друг треньор, изиграл важна роля в кариерата на Грабовски, е Гюла Лорант.

Айнтрахт го назначава в течение на сезон 1976/77. Тимът е на 16-о място в класирането, а след 22 мача без загуба завършва четвърти, само на две точки от шампиона Борусия Мьонхенгладбах.

"Лорант също имаше невероятни похвати за мотивиране - разказва още Грабовски. - Беше накарал домакинът да сложи една масичка пред нашата съблекалня и преди всеки мач там нареждаше чаши с кафе и бисквитки. Когато противникът минеше покрай съблекалнята ни, ние невъзмутимо пиехме кафе."

През 1966 година Юрген отива на първото си световно първенство, но блесва за пръв път четири години по-късно на мондиала в Мексико.

На четвъртфиналите срещу Англия Бундестимът губи с 0:2 и той влиза на мястото на Стан Либуда, за да донесе обрата с 3:2. Международната преса го нарича "най-добрата резерва в света".

"Няма как да харесва подобен прякор - признава си Грабовски. - Особено след 441 мача за Айнтрахт, в които не съм бил сменен нито веднъж, а освен това съм бил и капитан на тима в голяма част от тях."

През 1974 година Граби отново е в състава на Хелмут Шьон. Но отново не е твърд титуляр. Такъв е в злощастно загубения двубой срещу ГДР в групите, което го праща на трибуните за срещата с Югославия. И той е тотално сринат.

Но отново влиза в заглавията, след като при 2:2 срещу Швеция влиза в 63-тата минута, вкарва най-красивия гол в кариерата си за 3:2, а ФРГ печели срещата с 4:2. Впоследствие страната триумфира с втората си световна титла, което е и върхът в кариерата на Грабовски.

На 15 март 1980 година след единоборство с младия Лотар Матеус Юрген получава сериозна контузия.

Запитан за случая през 2008 година, Матеус заявява, че Грабовски трябва да е взел сериозни пари от застраховката. А истината за съжаление е съвсем друга.

"Няколко месеца се опитвах да се възстановя. Мечтата ми беше да стигна до финала за Купата на УЕФА с Айнтрахт, но така и не успях да се оправя. Не взех насериозно ситуацията със застраховката и през ноември сложих край на кариерата си и за съжаление не получих нищо. Изгледах от трибуните финалите за Купата на УЕФА. Радвах се за момчетата, но същевременно ме болеше страшно много. Да си дал толкова много и да не успееш да завършиш по начина, по който си искал, е наистина несправедливо", завършва Грабовски.



 

Най-четените