Смятан от много за най-великия футболист на всички времена, Пеле прекарва цялата си кариера в Северна Америка. Краля отдава почти цялата си кариера на родния Сантос, а в последните две години рита за американския Ню Йорк Космос.
Но това не означава, че не е играл на европейска земя. За съжаление на феновете от Стария континент всичките му мачове са с приятелски характер.
Един от тях ще остане в историята като може би най-невероятния мач, когато Пеле и неговият Сантос се изправят срещу средняка от трета италианска дивизия Лече.
През лятото на 1967 година легендарният бразилски тим пристига в Италия за няколко контролни срещи с топ отборите от Ботуша. Малко преди това Лече се е преместил на чисто новия стадион "Виа дел Маре". За откриването му е поканен руския Спартак Москва. Двубоят е описван като доста интересен, въпреки че публиката вижда само два гола - 1:1.
Лече изиграва цял сезон на новия си стадион, но когато се открие възможност да приветстваш двукратен световен шампион като Пеле, няма как да не се възползваш.
Президентът на Лече Марчело Индраколо е готов да организира втора церемония, с която да се отпразнува откриването на новия стадион. Кога ли друг път Пеле ще се окаже под ръка в Южна Италия.
Срещата със Спартак може и да се е харесала на феновете, но да ти дойде Краля на крака си е истинска сензация. Индраколо завъртял няколко телефона, използвал връзки тук и там, говори се, че и напълнил пребогато няколко джоба, и на 24 юни 1967-а най-силният клуб в света пристига на "Виа дел Маре".
Очаквано, гостите откриват резултата с гол на Пеле. Краля праща топката в мрежата с глава, но малко по-късно домакините успяват да се върнат в мача благодарение на точно попадение от Мелина.
Не след дълго всичко си идва по местата. Пеле оформя хеттрика си, Еду добавя един, а черешката на тортата е автогол на Роко Мелидео.
Въпреки разгромния краен резултат от 1:5, тълпата на "Виа дел Маре" е ентусиазирана, след като е удостоена с частна кралска аудиенция.
18-годишният вратар на Лече Ецио Кандидо, който пази на вратата на домакините за последния половин час, си спомня мача:
"Получих достатъчно време, колкото да спра един опасен удар на Пепе от фаул - бразилското крило на Сантос.
Как се подготвихме за мача ли? Докато гостите тичаха около пистата, ние вървяхме седем километра от боровата горичка в Сан Каталдо до стадиона.
Дали някой от отбора все още има фланелка на Пеле? Едва ли. Тогава нямаше смисъл в размяната на екипите. Фланелките все още нямаха имена на гърба, а и не можехме да си позволим да си подаряваме екипите."
Един от футболисти на Лече от онзи мач - Еуженио Берселини, така и никога не се превръща в кой знае какъв футболист, но впоследствие става един от топ треньорите на Ботуша.
Десетилетие след двубоя срещу Сантос и Пеле цяла Италия вече го знае под псевдонима Железния сержант заради суровия си метод на работа.
С Интер Берселини слага край на деветгодишното чакане за титла, като печели и две купи на Италия.
По-късно ще налее основите за магическия отбор на Сампдория, на който цяла Европа ще се възхити. Носи и първи трофей в историята на Дженоа - Купата на Италия.
През 1967-а обаче Еуженио все още един несравнимо щастлив капитан на треторазреден отбор, който е имал щастието да излезе срещу Краля Пеле и колегите му от шампионския отбор на Сантос.
