"Мистър Галиани, мога ли да занеса трофея от Шампионската лига в Украйна?"
Лицето на вицепрезидента на Милан Адриано Галиани светва. Клубът, който той оглавява заедно със Силвио Берлускони, тъкмо е спечелил най-престижната европейска клубна надпревара за шести път след триумф над Ювентус с дузпи.
А сега нападателят, отбелязал победната дузпа, е в офиса му със странна молба. "Ела с мен, Шева, бързо!"
Галиани води футболиста през малък коридор до стаята с трофеите на гиганта в европейския футбол.
"Андрий, избери си коя купа искаш. Има шест такива".
Андрий Шевченко посочва последната - тази, която е вдигнал на "Олд Трафорд" в Манчестър преди няколко дни.
Малко по-късно купата вече е до него на частен самолет, насочен към Киев. Причината? Просто обещанията трябва да се спазват, както подчертава големият украински нападател в автобиографията си "Моят живот, моят футбол".
Разказът ни връща към 2003 г., а Шевченко е направил конкретното обещание след уникалните полуфинали между Интер и Милан, изиграли се на "Сан Сиро".
Размененото домакинство е изцяло символично и "росонерите" се класират за финала по парадоксален начин, благодарение на гол на "чужд терен".
Тогава Шевченко обещава - ако спечели купата, ще я занесе на най-важния човек в кариерата си. Този, който го превръща в голмайстор от световна класа и му показва пътя към славата, към големите отборни трофеи и към "Златната топка".
Този човек обаче е починал година по-рано. Става въпрос за великия треньор Валерий Лобановски.
Футболният революционер се радва на успехи в три различни десетилетия начело на Динамо Киев в града, в който са родени и двамата с Шевченко. Лобановски остава в историята като безкомпромисен кондиционен треньор, гениален тактик и майстор психолог.
Освен това, той рано усвоява употребата на компютърни анализи, оценяващи представянето на играчите, налага дълбоката преса в противниковата половина, вътрешните ротации в тактическата схема и стремежа да се създава числено предимство в ключови зони от терена.
Няма спор, че Лобановски е човек, изпреварил много времето си и е един от бащите на модерния футбол.
Но, както си припомня Шевченко, докато пътува до Киев с купата, ако няколко отделни мача в кариерата на Лобановски се бяха развили различно, той можеше да е запомнен и като абсолютния №1 сред футболните треньори в цялата история на спорта.
Някога бъдещото величие е халф на Динамо и на СССР, а през 1973 г. се връща да поеме треньорския пост в своя роден клуб.
Още в първия си период в Динамо Киев развива идеите и системите, на които ще се основе цялата му кариера. Неговият първи велик тим на Динамо печели КНК през 1975-а, а после и Суперкупата на Европа с две победи над Байерн Мюнхен.
Трите попадения в двата мача с Байерн са отбелязани от Олег Блохин, който завършва годината със "Златна топка".
След кратък период начело на Съветския съюз, Валерий Лобановски се завръща в Динамо и отново печели КНК през 1986-а.
Игор Беланов става вторият футболист, който печели "Златната топка" под ръководството на Лобановски, изпреварвайки Гари Линекер за наградата през онази 1986 г.
За да вникнем в мислите на Шевченко при онова негово завръщане в Киев обаче, трябва да погледнем отвъд трофеите на Лобановски и да си припомним големите болки в най-престижния турнир на УЕФА.
През 1977-а, две години след спечелената Суперкупа, Динамо още веднъж се изправя срещу Байерн, този път в четвъртфинал за Купата на европейските шампиони.
Пълният със звезди баварски колос (включително няколко световни шампиони от германския национален отбор като Бекенбауер и Ули Хьонес) иска да вдигне КЕШ за четвърти пореден път.
Но Динамо Киев стига до велика победа, след като губи с 0:1 в Германия, но отбелязва два гола в последните 10 минути на реванша. Изглежда този тим на "бяло-сините" е способен да постигне всичко... но на полуфинала е осъден от своя страна да претърпи болезнен обрат.
Борусия Мьонхенгладбах е победен с 1:0 в Киев, но късен гол в реванша слага край на мечтата на Динамо.
През 1987-а отборът на Лобановски отново е на полуфинал за КЕШ, но претърпява две загуби с по 2:1 от Порто и португалците печелят турнира за първи път.
Преди това украинският треньор записва и две отпадания на четвъртфинал.
Двамата с Шевченко се срещат през 1997-а при третия и последен период на наставника в Динамо.
При първия им разговор Лобановски казва на младока: "Видях как играеш. Притежаваш качества и можеш да се превърнеш в играч от световна класа. Но трябва да бъдеш малко по-организиран на терена. Трябва да си готов както физически, така и психически, за да станеш част от Динамо. Отдай се на футбола, развивай се, но и мисли за останалите. Вярвам в теб, но знай, че изисквам дисциплина."
Със строгите си и безмилостни тренировки Лобановски развива таланта на нападателя, а и в трите им сезона заедно Динамо печели домашен дубъл с титла и Купа на Украйна.
В Европа и европейския футбол обаче нещата са променени. Украйна е независима страна от 1991 г., вече не е част от мощната спортна система на СССР и за Динамо е далеч по-трудно да се бори със суперклубовете от Запада.
За да достигнат четвъртфиналите на Шампионската лига през 1997/98, киевчани преминават през два квалификационни кръга и през групова фаза, за която са в последна урна на жребия.
През цялото време Валерий Лобановски остава верен на философията си, че отборът и треньорските изисквания са над всяка индивидуалност.
Още преди да изиграят и минута в Шампионската лига през 1997/98, футболистите на Динамо преминават през жесток подготвителен лагер в Германия, който им доказва, че легендите за методите на Лобановски са истина.
"Видях как опитни играчи плачат в краката му и молят да прекрати по-рано тренировката. Той винаги отказваше", спомня си Шевченко.
"Моята собствена кариера се делеше на преди и след срещата с Лобановски".
Методите може да са били екстремни, но резултатите са зашеметяващи.
Динамо е в брутална група с ПСВ Айндховен, Нюкасъл и Барселона, но киевчани разполагат с Шевченко и с другия голям талант в атаката Серхий Ребров.
Всеки от великите отбори на Лобановски притежава двама подвижни нападатели, способни да се връщат по-назад и да се изтеглят към фланговете, за да отварят пространства за атакуващите халфове. И в този случай треньорът научава многообещаващите младоци да изпълняват точните функции.
Ребров и Шевченко се разписват при 3:1 над Айндховен и при 2:2 с Нюкасъл.
Динамо удря тежко Барселона с 3:0 като домакин, а в Испания Шевченко се превръща в световна звезда с хеттрик още през първото полувреме.
После Ребров вкарва четвъртия си гол в 4 мача и срещата завършва с унищожителното 4:0 за украинците. А отсреща е Барса на Луис ван Гаал с Луиш Фиго и Ривалдо в редиците си.
Впоследствие Валерий Лобановски дръпва Шевченко настрана и му казва няколко безценни думи: "Това е само началото. Стигаш ниво, което малцина могат да достигнат. Не спирай. Никога не се задоволявай с постигнатото".
След като завършва на първо място в групата, Динамо отпада от бъдещия финалист Ювентус. Но през следващия сезон съставът на Лобановски се завръща дори по-силен.
Още веднъж "бяло-сините" печелят своята група, където са Арсенал, Ланс и Панатинайкос.
Предстои им четвъртфинал с действащия европейски първенец Реал Мадрид, който е абсолютен фаворит, но му предстои леден душ. След 1:1 в Испания, Динамо излиза на реванша пред 81 000 свои фенове и печели с 2:0.
Всички голове за украинците са дело на Шевченко, а Ребров дава двете голови подавания в домакинството.
Така 22 години по-късно Динамо Киев отново е на полуфинал в турнира, а на скамейката отново е Валерий Лобановски.
Тогава треньорът и Шевченко все още пазят тайната от всички останали в съблекалнята: че това ще е последната им еврокампания заедно.
Сделката с Милан вече е договорена и голмайсторът ще премине на "Сан Сиро" от следващия сезон срещу рекордните тогава 25 млн. долара.
На полуфинала съдбата праща на Лобановски неговите стари познайници от Байерн Мюнхен.
В Киев Динамо води с 3:1 12 минути преди края, като два от головете са дело на Шевченко. Домакините даже имат шансове да отбележат за четвърти път - и да се доближат максимално до мечтания финал.
Баварската машина обаче е непримирима и късни попадения на Щефан Ефенберг и Карстен Янкер носят равенство.
На реванша единствен гол на Марио Баслер е достатъчен - Байерн, а не Динамо ще срещне преследващия требъл Манчестър Юнайтед в битката за трофея.
"Болеше ме да гледам изражението на Лобановски", спомня си Шевченко онази нощ в Мюнхен. "Виждах колко много искаше точно тази купа".
По-малко от три години след това, на 13 май 2002 г., треньорът припада на скамейката по време на мач и така и не се възстановява.
Когато разбира за смъртта му, Шевченко веднага се прибира от турне с Милан в Щатите и се присъединява към близо 200 000 души, които се събират да почетат паметта на спортната икона по улиците на Киев.
Стадионът на Динамо става събирателен пункт за множеството, а по-късно е прекръстен в чест на Лобановски.
Там се появява и статуя на великия наставник и именно пред тази статуя пристига Шевченко през 2003 г., държейки в ръце една много специална купа.
Нападателят оставя трофея на пейката до паметника и се отдръпва - за да може най-сетне да зърне Лобановски и купата заедно.
"От онзи момент нататък, споменът от 1999 г. стана малко по-сладък", осъзнава Шевченко.
"Той се усмихваше повече, аз също. Винаги е имало някаква част от него вътре в мен. А сега вече и той беше европейски шампион".
