Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Олег Блохин: Най-великият футболист, излязъл иззад Желязната завеса

Олег Блохин: Най-великият футболист, излязъл иззад Желязната завеса

"Не мислете! Аз мисля и за вас. Играйте!" - тези думи често могат да се чуят от устата на Валерий Лобановски на тренировките и по време на разборите преди мачовете. Неговият Динамо от средата на 70-те и началото на 80-те е забележителен отбор. Киевчани са футболна машина с огромен талант и неограничени възможности.

Но един от динамовци блести най-ярко и напълно заслужено и до днес - почти половин век по-късно - Олег Блохин е нареждан сред най-добрите в историята на играта.

Бърз като вятъра с бразилска техника - това може би е най-краткото описание, което може да се даде на украинския нападател. Негови съотборници от онези години твърдят, че в спринта Блохин не отстъпвал по нищо на именития си сънародник Валерий Борзов - най-бързия бял мъж на XX век.

Но наред с атлетизма си и умението да танцува с топката, Олег притежава още едно безценно качество - да мисли. Знае, че Лобановски мисли и за футболистите, но предпочита да се осланя и на себе си.

Светкавичното му темпо и смъртоносният завършващ удар са определящи за играча Блохин, но това, което обрисува почти съвършения му футболен облик, е остротата на ума. А комбинацията от гореизброените води само към едно място. Към върха! Затова по-младите поколения футболни запалянковци не бива да се учудват от рекордите на Блохин, който е стрелец номер 1 на Динамо Киев и СССР за всички времена и носител на "Златната топка". Няма смисъл да споменаваме всичките му постижения. Автобиографията на украинеца се простира отвъд хоризонта.

През 1975 г. той е обявен за най-добър играч на Европа, след като кулминацията на грандиозния сезон на Динамо е спечелването на Купата на носителите на купи.

А в мача за Суперкупата на континента срещу великия отбор на Байерн Мюнхен на Франц Бекенбауер, Сеп Майер, Карл-Хайнц Руминеге, Герд Мюлер и останалите баварски суперзвезди Блохин се представя на света в пълния си блясък.

В първия двубой на "Олимпиащадион" атака на Байерн е прекъсната точно пред наказателното поле на Динамо. Топката достига до Блохин в половината на киевчани и тръгва на пробив по лявото крило. Ханс-Георг Шварценбек безпомощно го гледа как дриблира, но не е сам. Когато Олег достига в близост до вратата на съперника и се оглежда за помощ от свои съотборници, баварската защита вече се е прегрупирала, а друг футболист в бяло около него няма. Решава да продължи сам. Грациозно се измъква от трима, танцувайки покрай застиналия Бекенбауер и елегантно преодолява Майер с левия крак, забивайки кълбото до гредата.

Подобен красноречив рецитал и творческа дързост не остават незабелязани. Просто няма как. Но в затворения свят на Съветския съюз има правило, според което играчите получават официално разрешение да заиграят в чужбина едва след навършването на 29. Без компромиси.

Олег е на 26, но това не отказва Реал Мадрид да започне да души около гения от Киев.

След два неуспешни опита на испанците, отблъснати от съветските власти, Реал се завръща с нова оферта през 1981 г. От "Бернабеу" толкова искат украинеца, че му обещават, че след приключването на кариерата му ще го назначат за треньор.

Блохин е на седмото небе. Договорени са и последните детайли за отпътуването към Мадрид, когато настъпва обратът. Политическата върхушка се събира на спешно заседание и решава, че Олег няма как да бъде пуснат зад граница преди решаващия етап от квалификацията за Мондиал 1982. Така нападателят остава в СССР още цели 7 години.

Когато най-накрая излиза в чужбина, футболната му дестинация е повече от скромна. Вече преминал зенита си, Блохин пристига в Австрия след почти две десетилетия в Динамо (и все още две години преди разпадането на Съветския съюз), за да заиграе за Форветс Щайр. След една година в клуба завършва кариерата си с последен сезон в кипърския Арис Лимасол през 1990-а - няколко месеца преди да навърши 38.

По ирония на съдбата с националния отбор на СССР, заради който пропада трансферът му в Реал, гениалният Блохин не успява да постигне нещо значимо, ако не броим, разбира се, рекордите му за най-много мачове и голове - съответно 112 и 42.

Между дебюта на украинския нападател за Сборная през 1972 г. и последната му среща 16 години по-късно, СССР се класира само за две големи първенства - световните през 1982-ра и 1986-а.

Само можем да гадаем как щяха да се развият нещата за него, ако бе стигнал до кралския клуб. Испанците знаеха, че той е един от най-добрите на планетата и искаха да танцува с топката и да се състезава с вятъра с екипа на Реал. Но на Олег не му беше писано това да се случи.



Най-четените