Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Искат да ни отровят!": Съветският гений, погубен от тумор, когото светът така и не видя

"Искат да ни отровят!": Съветският гений, погубен от тумор, когото светът така и не видя

"Искат да ни отровят!", крещи Фьодор Черенков и отказва дори да вкуси от супата си.

Съотборниците му от Спартак Москва, които са заедно с него в трапезарията, са вцепенени. Всичко това се случва през март 1984-та, а тимът се готви за реванша от четвъртфиналите за КУпата на УЕФА срещу Андерлехт. Решено е мачът да се проведе в Тбилиси заради мразовитото време в руската столица.

Белгийците са спечелили първия двубой в Брюксел с 4:2, но Спартак вярва в шансовете си на реванша. "Червено-белите" разполагат с блестящ отбор, но нещо започва да се случва с голямата им звезда.

Само няколко месеца по-рано Черенков завладява европейската сцена, отбелязвайки два гола, включително победен в последната минута, когато Спартак елиминира Астън Вила.

Медиите в Англия пишат, че бирмингамци са били толкова впечатлени от качествата му, че са опитали да привлекат 24-годишния полузащитник. Може би трябваше да проучат, че няма как отбор от Съветския съюз да пусне свой футболист на Запад, още по-малко фигура като Черенков.

1983-та е изключителна година за Черенков. Безспорно, той е най-добрият футболист в страната, като е избран и за №1 на годината в СССР, въпреки че Спартак завършва на второто място в лигата. Той е важна фигура и в националния отбор, за който отбелязва два гола при разгрома над Португалия с 5:0 в квалификация за европейското първенство.

Възходът обаче натоварва плещите му с огромни очаквания и напрежение.

"Може би психологическият натиск върху него е бил твърде голям", казва един от нападателите на Спартак по онова време и близък приятел на Черенков - Сергей Родионов.

Фьодор Черенков (вдясно) с най-добрия си приятел Сергей Родионов преди мач срещу Арсенал от турнира за Купата на УЕФА в Лондон през 1982 година.
Фьодор Черенков (вдясно) с най-добрия си приятел Сергей Родионов преди мач срещу Арсенал от турнира за Купата на УЕФА в Лондон през 1982 година.

Тези, които стават свидетели на плашещите сцени в Тбилиси, не обичат да говорят за тях. Черенков започва да халюцинира, вижда несъществуваща опасност и дори опитва да скочи от прозореца на хотелската си стая.

Треньорът на Спартак Константин Бесков разбира, че няма как да пусне звездата си да играе срещу Андерлехт. Черенков е шокиран, когато разбира, че името му не е сред титулярите.

Здравословното му състояние започва да притеснява целия отбор. След като се завръщат в Москва, той е откаран директно в болницата и се завръща на терена едва през юни.

От какво страда, никой не знае със сигурност. Но каквото и да е било, отказва да си отиде и на Черенков често му се налага да посещава медицински заведения. Това ще бележи кариерата му впоследствие и ще бъде част от живота му до самия край.

"Фьодор имаше епизоди на депресия и стрес, но така и не разбрахме от какво всъщност е болен. Гениите не могат да бъдат диагностицирани. Можем само да предполагаме", казва още Родионов.

Думата "гений" е често използвана от тези, виждали Черенков да играе, още повече от играчите, имали късмета да бъдат негови съотборници.

"Той бе рядко срещан гений, който можеше да дриблира, да подава и да стреля - казва бившият защитник на Спартак и на националния отбор от 80-те Вагиз Хидятулин. - Играта му бе истинско изкуство. С всяко свое докосване той улесняваше играта на съотборниците си и допълнително затрудняваше противника. Играеше с изключителна интелигентност."

Феновете обожават да наблюдават Черенков в действие. Той е перфектно сложен за налагания от Бесов в Спартак стил с къси пасове. "Червено-белите" печелят титлата още в първия пълен сезон на Черенков като титуляр през 1979-а. Впоследствие той се превръща в синоним на Спартак. Публиката по трибуните го обожава.

Известен е като "футболистът на хората". Кадифеното му докосване омагьосва и най-големите му противници, а с личността си завладява абсолютно всеки, с когото се срещне. Определян като човек с добро сърце, щедър и скромен, Черенков не се вписва в определението "звезда". И никога не се чувства като такава.

"Фьодор винаги се е чудел: "Защо аз? Защо скандират моето име? Защо ме харесват толкова много? Така и не успя да разбере защо е толкова популярен", споделя бившият му съотборник Сергей Шавло.

Черенков дава вид на абсолютно обикновен човек, който обаче е надарен с уникални футболни качества. Никога не отказва снимка или автограф на всеки, който го помоли. Обича да прави подаръци не само на семейството и приятелите си, но също така и на съседи, дори на напълно непознати.

"Фьодор обичаше хората. Добротата му не познаваше граници", казва Родионов.

Дъщерята на Черенков Анастасия е само малко момиче, когато баща ѝ е обожаван от цялата нация през 80-те.

"Не разбирах величието на баща ми, защото той никога не се е държал като звезда - разказва тя. - Когато хората го спираха на улицата, той винаги спираше, за да си поговори с тях. Мразеше комплиментите."

Черенков е скромен и в съблекалнята въпреки качествата си на терена. Мекият му характер обаче се трансформира напълно веднъж стъпи на зелената трева.

"Фьодор имаше несломима воля - казва Родионов. - Някои смятат болестта му за признак на слабост, но беше точно обратното. Представете си колко трудно му беше да се завърне на терена след този тежък период в болницата и отново да играе на най-високо ниво.

Това е изключително тежко както физически, така и психически. Въпреки че пропускаше толкова много тренировки, Фьодор го правеше отново и отново. И играеше великолепно."

Черенков е причисляван към най-добрите съветски футболисти на десетилетието, но участието му в националния отбор е силно ограничено. Звездата на Спартак не получава повиквателна за световните първенства през 1982, 1986 и 1990 г. Пропуска и Евро 88, заради което остава почти неизвестен извън СССР.

Каква е причината за задраскването му от националния? Болестта му ли е причината? Трудно е да се каже, тъй като дори хора изключително близки до него по онова време като Родионов отказват да коментират тази тема. Но през 1982-ра здравословното му състояние наистина е тревожно.

В началото на кариерата си звездата на Черенков блести ярко и в националния отбор. Само на 20 г. отбелязва гол срещу Бразилия за победата с 2:1 през 1980-а в контрола, посветена на 30-годишнината от откриването на стадион "Маракана". Местните фенове са удивени от качествата му и са готови да се обзаложат, че бъдещето вещае бляскава международна кариера за младия талант.

Интересното е, че Черенков не успява да намери място в състава за Мондиал 82, въпреки че начело на Сборная е любимият му ментор от Спартак Бесов, който води националния отбор заедно с Валерий Лобановски от Динамо Киев и Нодар Ахалкаци от Динамо Тбилиси.

След като се възстановява от кризата през 1984-та, Черенков си връща мястото в националния и се надява, че ще играе на предстоящия форум в Мексико през 1986-а, но отново е забравен.

Седмици преди световното тогавашният селекционер Едуард Малофеев е заменен от Лобановски, като за всички става ясно, че СССР ще бъде изграден основно от играчи на Динамо Киев, който току-що е спечелил КНК. Черенков няма шанс да попадне в състава.

Отново опасенията за състоянието му играят решаваща роля при вземането на решението.

"Турнирът щеше да бъде дълъг, а и тренировките на Лобановски бяха всеизвестни с бруталността си - разказва още Родионов. - Надморската височина в Мексико също можеше да беше фактор. Може би Лобановски не е искал да поема излишни рискове."

Междувременно, Черенков продължава да блести с екипа на Спартак, особено в нечетните години. Така през 1987-а триумфира с дубъл от титла и купа, преди да спечели още една титла две години по-късно, когато е избран и за №1 през сезона.

Когато е на 30, последният му шанс за международна слава е световното първенство в Италия. Начело на СССР отново е Лобановски, който остава твърд в решението да не му прати повиквателна.

След падането на Желязната завеса Черенков опитва и от футбола далеч от Москва. Двмата с Родионов получават редица оферти, но само втородивизионният френски Ред Стар е готов да ги вземе в комплект. Така един то най-големите таланти на съветската школа се озовава в малкото парижко отборче, което изобщо не отговаря на класата му.

Проблемите с психиката му обаче слагат край на задграничното му приключение по-рано от планираното.

В края на кариерата си Черенков отново носи екипа на любимия Спартак. През 1991 и 1993 г. на моменти загатва за някогашния си талант, но прекарва цялата 1992-ра извън терените заради болестта си.

Когато е здрав, феновете се стичат на стадиона, за да могат да го зърнат още веднъж. Никой не знае дали това няма да е за последно. Той си остава "футболиста на хората" и след отказването си през 1994 г.

След футбола Черенков изчезва от обществения живот, тъй като здравословното му състояние се влошава. На няколко пъти опитва самоубийство, но неуспешно. Издъхва през октомври 2014-а на 55-годишна възраст, след като колабира пред дома си. При аутопсията намират тумор в мозъка му.

Хиляди се стичат за погребението му. Фенове на различни отбори с шалове на Зенит, ЦСКА Москва и Динамо Киев заедно полагат цветя на гроба му, прощавайки се с най-обичаната звезда на онова поколение. Той завинаги ще остане символ на цяла ера в съветския футбол.

"Разбрах напълно колко много го обичаха хората едва когато почина - добавя дъщеря му Анастасия. - Хората идваха при мен и ми казваха, че част от душата им е умряла с него. Продължават да го правят и днес. Беше много трогателно. А пък аз съм им благодарна, че продължават да го помнят."

"Фьодор продължава да живее в сърцата на хората - споделя още Родионов. - Той даваше светлина на хората и те му отговаряха със същото. Той обожаваше футбола, въпреки че не му бе лесно на моменти. Всяко докосване до топката бе най-доброто лекарство за него. Той бе гений с трагична съдба."



Най-четените