През септември 2000 г. година Барселона още се възстановява от "предателството на века". Капитанът Луиш Фиго е разтърсил клуба с трансфера си в Реал Мадрид и каталунците още боледуват от това.
През същия месец се случва събитие, което ще окаже далеч по-важно влияние върху футбола, но никой още не го знае. Един футболен агент на име Фабиан Солдини пътува от Аржентина към Барселона, а в самолета са още Хорхе Меси и синът му Лионел. Момчето е на 13 години, плахо и несигурно за това къде точно отива и какво го чака.
Дни по-късно вече тренира с отбора от своята възраст на Барса, но е толкова дребен, че дори Солдини и бащата не знаят как ще оцелее срещу далеч по-едрите деца. В онзи тим са Жерар Пике, Сеск Фабрегас и едно момче на име Тони Калво. Може да го помните с това, че игра и у нас, в Левски, години по-късно. Пике и Фабрегас са първите момчета приемат аржентинското рошаво хлапе в тима. То не говори почти никога, притеснява се, когато се преблича, но с топката прави уникални неща.
Три години по-късно, август 2003-та. Франк Рийкард е треньор на първия отбор на Барселона, а градът отново се вълнува от съвсем други неща, а не от Меси. За него все още знаят твърде малко хора, въпреки че е наричан "явление" от хора, работещи в Ла Масия. Но Барса току-що е привлякъл Роналдиньо - бразилския вълшебник от ПСЖ, от когото се чакат чудеса. Вълнението е огромно преди дебюта на бразилеца.
В това време развитието на Лео е невероятно.
За 7 месеца от края на 2002-ра до 2003-та Лео минава през тренировки отборите на четири различни възрасти - от 16-годишните, през тима до 17, после в този до 18 и до 19. Навсякъде е класа над останалите. Рийкард иска да го види и със звездите си, дори само в тренировки.
И през август 2003-а, когато е на 16 години и 2 месеца, аржентинецът прекрачва прага на съблекалнята на първия отбор. В същия ден там влиза за първи път и Андрес Иниеста, който идва от Барселона В - той е вече на 19 и качествата му се знаят от всички в клуба.
Първите тренировки са реалната поява на талантливото момче във футбола. Това вече е друго ниво, тук говорим за асовете, които ще се борят през сезона за титлата, купата и в Шампионската лига. Не за юноши. Това е най-голямата крачка за един млад играч.
А тези първи тренировки са нещо изумително, при това - не защото ние ви го казваме в тези редове, а защото така твърдят съотборниците от онзи тим, сред които попада хлапето от Росарио. А какви имена само: Роналдиньо, Давидс, Клуйверт, Савиола, Рафа Маркес и Рикардо Куарежма (последните двама - също новопривлечени), Луис Енрике...
"Лео се отпусна веднага, нямаше притеснение в него - твърди Джовани ван Бронкхорст, един от онзи тим. - Тръгна да дриблира срещу най-опитните защитници. И ги елиминираше с лекота. Ритаха го, защото това е йерархията - малкият да си знае мястото. Падаше, ставаше, не казваше дума. После пак докопваше топката и ги правеше смешни. Почти никой не го чуваше да говори, никога. Но какво правеше с топката..."
Най-впечатляващото е, че не спира да иска топката.
Нищо, че е едно дете сред опитни футболисти със статут на звезди, национални играчи, дори легенди. Колкото е скромен, тих и притеснен в съблекалнята, толкова на терена няма страх от нищо. Сякаш топката го преобразява. Това е неговият свят, в който той не е дете. А майстор.
Едва за няколко дни Лео се засича с един от идолите си - Хуан Роман Рикелме, който после е даден под наем на Виляреал и не остава в Барса. Малкият е леко разочарован, но пък се появява фигурата на Роналдиньо, който просто е зашеметен от качествата на Меси. И го "взима под крилото си", с извинение към прастарото клише. Двамата остават да бият преки свободни удари, правят си състезания да целят напречна греда, а Рони му показва финтовете си. Лео гледа като ... както едно дете гледа идол, общо казано.
"Нямаше съмнение, че е специален. Радвам се, че съдбата ми даде шанс да го познавам от съвсем малък, да тренирам и играя до него. И да му подам за първия му гол (почти година по-късно). Горд съм, че е мой приятел, защото Лео е не само най-добрият футболист в света. Той е и страхотно момче", казва бразилецът за онези дни и приятелството им после.
Рийкард също е впечатлен, но не дава никаква възможност това да се разбере от околните.
По две причини - не иска да се шуми около таланта, за да не се трупа слава и очаквания върху крехката му фигурка и психика. А и не иска хиените от европейския футбол да разбират бързо за него, защото той още дори няма договор като професионалист с Барселона.
Не говори с никого за това, но чува как играчите помежду си в съблекалнята наричат Лео "extraterrestre" - Извънземен, или по-скоро леко галено Извънземното. Рийкард чува тези приказки, когато хлапакът вече не е с първия състав. Той е пратен в отбора до 19 години, където се планира да изкара сезона. Нищо, че и там на възраст е най-малък.
Но Франк е видял всичко, от което има нужда. През ноември същата година пак вика Меси в първия тим за едно пътуване до Порто, където има планирана контрола. Именно там Лео прави дебюта си за Барселона, макар и не в официален двубой. Треньор на португалците е Жозе Моуриньо, а темата на разговора му с Рийкард след мача в офиса на наставника на стадион "Драгао" е само една: "Какъв е този?"
Година и половина по-късно дългокосият юноша с номер 19 на гърба вече дебютира и в шампионатен мач. Тогава е почти на 18, напълно готов и вдигащ на крака трибуните с дрибъла си. Но вече не тези на малкото тренировъчно стадионче на Барса. А на "Камп Ноу". Стадионът, който после се превърна в арена на един от най-великите артисти на футбола.
Преди 20 години обаче, през лятото на 2003-та, това бе още далечна перспектива. Феновете на Барселона и светът не знаеха кой е Лео Меси. Но Роналдиньо, Клуйверт, Рийкард и останалите го бяха видяли от първа ръка - Извънземното бе пристигнало на нашата футболна планета.
