Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Една сутрин казах на баща ми, че повече не искам да играя футбол"

"Една сутрин казах на баща ми, че повече не искам да играя футбол" Снимка: Getty Images
"Една сутрин казах на баща ми, че повече не искам да играя футбол" Снимка: Getty Images
"Една сутрин казах на баща ми, че повече не искам да играя футбол" Снимка: Getty Images
"Една сутрин казах на баща ми, че повече не искам да играя футбол" Снимка: Getty Images

Центрирането дойде малко зад него, но Гайска Мендиета успя да укроти топката на гърди във въздуха. С гръб към вратата на Атлетико Мадрид се обърна, прехвърляйки двама бранители в червено и бяло. След което за малко да скъса мрежата на Хосе Молина.

Почти четвърт век по-късно видеото все още се намира по някои канали в YouTube. Онзи гол на Мендиета на финала за Купата на краля през 1999 година бе нещо наистина специално. Гол, подхождащ на футболист от класата му и който притежаваше техническия арсенал, с който той разполагаше.

Но Мендиета не е хората, които обича да си гледа головете отново и отново. "Да отбелязвал съм някои страхотни попадения, но винаги съм се страхувал, че хората ще помнят следващия сбъркан пас. Така виждах аз играта", споделя той пред "Joe.co.uk" преди няколко години.

Роден в Билбао, като дете семейството му се мести в градчето Кастейон - на около 65 км северно от Валенсия, по крайбрежието на Средиземно море.

Баща му - бивш вратар, приключва кариерата си в местния отбор, преди да започне работа като треньор.

Въпреки че е далеч от родния си град и рядко ги гледа на живо, като малък Мендиета вика за Атлетик Билбао. Но футболът не е всичко в живота му по онова време.

"Спомням си го сякаш е днес - обяснява с усмивка той. - Една сутрин баща ми ме събуди, а аз му казах, че не искам да играя футбол повече. Исках просто да бягам.

По онова време тренирах баскетбол, лека атлетика и футбол. В един момент стана трудно да ги комбинирам, заедно с ученето, затова реших да се концентрираме върху леката атлетика. В продължение на две години тренирах крос кънтри бягане и не бях играл футбол изобщо."

В началото на тийнейджърството си обаче Мендиета решава да се върне към футбола. Баща му обаче го кара да се запише в местна академия, за да го провери дали е сериозен. Едва след това ще може да отиде школата на Кастейон.

"Бях може би на 15 - спомня си Гайска. - Баща ми ме записа в малка академия, където треньор беше негов приятел. Каза ми да пробвам и че ако в края на сезона искам да продължа, ще ме вземе в Кастейон."

Така се и случва. Баща му удържа на думата си, а година по-късно Мендиета е сигурен, че бъдещето му е свързано с футбола. Леката атлетика му дава не само сериозна физическа издръжливост, но и сериозна дисциплина. "Тренирах много - често сам, което ме научи на много неща. Това бе много важно в развитието му като футболист."

С атлетичността си и способността да "чете" играта, още 18-годишен Мендиета си печели трансфер във Валенсия. Смята, че технически не е бил на нивото на някои от останалите момчета на неговата възраст, но успява благодарение на увереността и постоянството си.

"Имах съотборници с изключителна техника - момчета, които бяха искани от барса и Реал, но така и не успяха, защото не притежаваха другите качества."

Снимка: Getty Images

Първия си сезон изкарва почти изцяло във втория отбор. Гуус Хидинк го налага при мъжете, но в началото го пуска като десен защитник.

"Мразех да играя там - признава Гайска. - Но сега разбирам защо ме е пускал там. Имах физическите данни, но все още не можех да подавам кат халф. Технически не бях на нивото на останалите халфове и трябваше да си извоювам мястото."

Хидинк си тръгва през ноември 1993 г. Наследен е от уругваеца Ектор Нунес. Дотогава Мендиета вече се е установил в първия тим - не като десен бек, а в халфовата линия.

След Нунес на "Местая" се сменят още няколко треньори. За по-малко от година и половина се извъртяха Карлос Алберто Парейра, Луис Арагонес и Хорхе Валдано.

Нещата започват да се променят под ръководството на Клаудио Раниери. Италианецът застава начело на тима през ноември 1997-а, когато започва и истинският възход в кариерата на Мендиета.

"Стилът му на футбол просто ми пасваше - начинът, по който пресирахме; играехме бързо и на контра атака. Беше перфектната тактика за моята игра."

Сезон 1997/98 не е впечатляващ за Валенсия, който завършва девети в Ла Лига. Това обаче е най-успешната кампания в личен аспект за Мендиета, който вкарва десет гола, включително и страхотен гол срещу любимия Билбао на "Сан Мамес".

"Като Марадона", хвали го Раниери по-късно, като дори домакинските привърженици стават на крака за някогашното местно момче.

"Дотогава на мен гледаха просто като на част от отбора. От онзи сезон и онзи гол конкретно започнаха да ме виждат по различен начин. Може би дори промени и моето мнение.

Ако трябва да избирам един гол в кариерата си, би бил този на "Сан Мамес" срещу Билбао. Защото след него станах много по-популярен. Той промени всичко."

Малко по-късно получава и първата повиквателна за националния отбор. Интерес към него започват да проявява Барса и Реал, както и супер богатите по онова време отбори от Серия "А".

Но той не иска да напуска Валенсия.

"Не исках да си тръгвам. Харесваше ми там, с всяка година договорът ми ставаше все по-добър. Бях свикнал там. Играехме и в Шампионската лига. Нямаше смисъл да търся друг отбор."

Четвъртото място през 1999-а носи дебютно участие в Лигата на богатите за "прилепите". След края на сезона Раниери замина за Атлетико Мадрид след победата на финала за Купата, а Валенсия бе поверена в ръцете на Ектор Купер.

Новата кампания започва успешно - с победа над Барселона за Суперкупата, и приключва още по-успешно - с финал за Шампионската лига. В Париж обаче "прилепите" загубиха с 0:3 от Реал Мадрид.

Година по-късно финалът е в Милано, а Валенсия отново участва в него. За съжаление, отново остава на губещата страна - след изпълнение на дузпи срещу Байерн Мюнхен. "Срещу Байерн играхме добре. Срещу Реал не успяхме да контролираме мача. Но и в двата случая не беше нашата вечер", казва Мендиета.

Испанецът е определен за най-добър полузащитник през 2000 и 2001 г. А след втория загубен финал напуска Валенсия, за да се пробва в Калчото, обличайки екипа на Лацио.

Рим обаче не се оказва неговото място, а "орлите" са ударени от смяна на треньор и президент в същото време. "Не бях доволен от събитията в клуба но дадох всичко от себе си на терена. Явно не е било писано."

Само година по-късно се връща в Испания. Отдаден е под наем на Барселона, но отново не уцелва момента. Привлечен в последните месеци на Жоан Гаспар като президент, бъдещето на Мендиета на "Камп Ноу" бе обречено заради желанието на Жоан Лапорта да направи сериозна чиста в отбора.

Снимка: Getty Images

Така се стигна до трансфера му в Мидълзбро. Въпреки че успя да спечели Купата на лигата през 2004 г., на Острова, както и в Италия, Мендиета не успя да покаже класата, която демонстрираше на "Местая".

Междувременно, по време на италианските мъки на Мендиета, Валенсия стана шампион с Рафа Бенитес. Две години по-късно "прилепите" грабнаха още една титла, гарнирана с триумф за Купата на УЕФА.

Но Мендиета не съжалява.

"Решението бе мое, така че няма за какво да съжалявам - допълва Гайска. - Почувствах, че е време да напусна Валенсия, но се радвах за тях, след като спечелиха титлата само година по-късно. Някак си и аз се чувствах част от този колектив.

Като малък мечтаех да играя футбол професионално и да нося националната фланелка. Сега осъзнавам, че съм постигнал всичките си мечти и успях да играя футбол в три различни държави. Това надхвърля и най-смелите ми мечти. Няма от какво да се оплаквам."

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените