"Десаи стоеше сред купа от футболисти в стартовия състав и ми каза: "Слушай този химн на Шампионската лига. Това е нещото, което искаш да чуваш сезон след сезон" и беше силно развълнуван - спомня си Джон Тери и продължава. - Той беше в края на кариерата си и играч, който беше спечелил всичко. Вече нямаше нужда да жадува така тези мачове, но искаше да печели и да бъде част от онези големи вечери в Шампионската лига. А на мен и досега ми настръхва козината, като се сетя какво беше да стоя до Десаи в онези приказни нощи."
Предшественикът на Тери като капитан на Челси Марсел Десаи беше известен сред феновете с прякора Скалата заради солидните си изяви в защитната линия. По време на престоя си на "Стамфорд Бридж" френският национал спечели несравнимо по-малко трофеи в сравнение с възпитаника на академията, но спомогна много за развитието му.
Но тогава Челси все още беше различен клуб...
Истината е, че малко от върховете в кариерата на Десаи се случиха по време на шестте му години в Западен Лондон. Преди пристигането си той беше спечелил Шампионската лига в последователни години с Марсилия и Милан на Фабио Капело. С "росонерите" вдигна най-желаната купа в клубния футбол след 4:0 над Барселона, като дори реализира четвъртото попадение срещу отбора-мечта на Йохан Кройф на финала в Атина през 1994-та.
Марсел имаше и две спечелени титли в Серия "А", а точно преди да се отправи към Лондон, бе станал световен шампион с националния тим на Франция на родна земя през 1998 г.
"Сините" извадиха 4.6 милиона паунда за Десаи, а преди Дидие Дрогба, Фернандо Торес, Кай Хаверц или Ромелу Лукаку, той беше рекордната покупка на клуба. Може да ви звучи невероятно, но времената бяха различни, а Роман Абрамович още не беше сложил ръка на лондончани.
Само месец след бурните празненства в Париж след финала на мондиала, Десаи прави своя дебют за Челси на "Хайфийлд Роуд" срещу Ковънтри, натоварен със задачата да спира тризъбеца на "небесносините" Дарън Хъкърби, Ноел Уилън и Дион Дъблин.
Ако трябва да сме честни, Марсел едва ли помни с добро този свой първи мач във все още неповлияния от континенталните тенденции футбол във Висшата лига в края на 90-те.
Десаи изпуска фатално Хъкс за първия гол, а Ковънтри печели с 2:1 за радост на феновете си. Французинът тотално е обезличен от атакуващите играчи на домакините и в ранните си английски дни Скалата изобщо не изглежда непоклатима.
Opening day of the @premierleague season 1998/99 and @Coventry_City are off to a flyer beating Chelsea 2-1, goals from @hucks6dh6 and @DionDublinsDube pic.twitter.com/qhuUBl01h0
— When Football Was Better (@FootballInT80s) August 15, 2019
"Страдах много, а егото ми беше разбито на пух и прах. Наистина се мъчех неистово. Да играеш срещу големи и здрави пичове като Дион Дъблин и Дънкан Фъргюсън си беше изпитание. Тяхното настървение, биткаджийският им дух... Излизаш срещу Ковънтри и Съндърланд и започват едни дълги топки, при които не успяваш да им се опълчиш и да ги сплашиш. Във Франция и Италия бях корав тип, който гледаше нападателите в очите и им казваше: "Днес оставаш с празни ръце". Те свеждаха поглед и знаеха, че съм спечелил. Но в Англия не става така. Пичът срещу теб е готов за бой. Четири месеца бях в тотална депресия."
Но скоро след това започва да се адаптира.
Две седмици след поражението от Ковънтри, Десаи блести срещу Реал Мадрид във финала за Суперкупата на УЕФА. "Сините" не допускат във вратата си и побеждават с 1:0, а двубоят срещу "кралете" е първото доказателство, че партньорството му с Франк Льобьоф може да бъде също толкова ефективно, колкото е в националния тим на "петлите", и на клубно ниво.
По време на тази първа кампания на Марсел на "Стамфорд Бридж" Челси допуска общо само три поражения и остава на четири точки зад Манчестър Юнайтед, който записва историческия си требъл.
Кампанията 1999/00 се оказва далеч по-трудна за "сините", които не могат да намерят постоянство. Поражения от Уотфорд, Дарби Каунти, Съндърланд и Шефилд Уензди оставят тима на разочароващото пето място в английския елит.
Но Десаи е на първа линия в големите битки в Шампионската лига, където Челси преодолява две групови фази в компанията на тимове като Милан, Галатасарай, Лацио, Фейенорд и Марсилия, за да достигне до четвъртфиналите, където губи от Барселона след продължения.
Френският централен бранител е невъзмутим и в последния финал за ФА къп на стария "Уембли" при победата с 1:0 над Астън Вила, а кампанията 2000/01 започва с нова чиста победа на националния стадион - 2:0 над Манчестър Юнайтед за Суперкупата. Оле Гунар Солскяер и Теди Шерингам се мъчат и дават всичко от себе си, но нямат отговор на въпросите, повдигнати от френската защитна стена на "сините". На по-късен етап сър Алекс пуска Дуайт Йорк и Анди Коул, но и те не успяват да намерят пролука в Скалата.
Във Висшата лига обаче Челси не успява да се наложи като основен фактор и Джанлука Виали е заменен от италианския си сънародник Клаудио Раниери през септември 2000 г. Промяната не довежда до драматичен подем в играта на лондончани, но новият треньор започва да налучква ваксата.
Това е преходен период за клуба, който записва две последователни шести места в класирането между 2001-ва и 2003-та. Но опитът на Десаи, който в този момент е в средата на 30-те си години и е поел лентата от Денис Уайз, се оказва безценен за полагането на основните за последвалите големи успехи.
Междувременно Лебьоф заминава за Марсилия, а на повърхността изплуват Джон Тери и Уилям Галас, които имат нужда от ментор.
"Сините" са прекарали три години извън Шампионската лига, а Десаи изиграва решаваща роля за мястото в топ 4 за сметка на Ливърпул и завръщането им в континенталния турнир №1 през сезон 2002/03. Марсел вещо ръководи отбраната и отбеляза важен гол за успеха с 2:1 над мърсисайдци, водени по това време от сънародника му Жерар Улие, в последния кръг.
Общо Десаи реализира само седем гола в 222 срещи за клуба във всички турнири, но сякаш има дарбата да си избира големите моменти, в които да се покаже на света.
Победата над Ливърпул осигурява европейски футбол на тима на най-високо ниво, което е ключово за Роман Абрамович да застане с милиардите си зад гърба на "сините" през 2003 г.
Внезапно Челси става най-богатият клуб в света, което е отвъд най-смелите мечти и на най-романтичните си почитатели. Но е пределно ясно, че Клод Макелеле, Хуан Себастиан Верон и Ернан Креспо нямаше да дадат старт на революцията през онова лято, ако не беше подпечатаното място в Шампионската лига.
В шестия и последен сезон на Десаи в Челси и съответно първия на Абрамович в Западен Лондон, французинът е изтласкан към по-периферна роля. Главната му задача е да подпомогне развитието на Галас и Тери, които изведнъж започват да изглеждат по-добре на терена без славния ветеран.
Скалата записва само 15 участия във Висшата лига, но изиграва водеща роля за достигането до полуфиналите в Шампионската лига. Перфектната му лебедова песен така и не се състои, след като поредица спорни тактически решения на Раниери водят до сензационно отпадане от Монако с общ резултат 3:5.
През лятото Десаи заминава за катарския Ал-Гарафа, а на "Стамфорд Бридж" идва победителят с Порто в Шампионската лига Рикардо Карвальо заедно с наставника на "драконите" Жозе Моуриньо, Дидие Дрогба и Ариен Робен - категоричен сигнал за това, че Челси вече се е превърнал в суперклуб.
ФА къп е единственото голямо отличие, което Марсел печели през шестте си години на "Стамфорд Бридж" в рязък контраст с последвалата мегаломания за футболисти и купи в следващите почти две десетилетия. И всички тези бъдещи успехи са построени върху една "скала" - Марсел Десаи.
Накрая припомняме и българската следа в кариерата на французина.
Всеки път, когато той се срещнеше с нашия Христо Стоичков, на терена ставаше взривоопасно. Да го кажем направо - бяха си врагове.
Но от позицията на времето и на двама бивши изумителни играчи - днес няма място за неприязън. Остава само взаимното уважение и спомените за непримиримото им съперничество. Като футболисти. Като мъже. Като лидери.
Преди няколко години Марсел бе попитан в интервю дали помни българската Кама. "Разбира се, как мога да го забравя - започна той. - Велик футболист, един от най-добрите, срещу които съм се изправял. Стоичков е човек, който гори в играта, няма да се предаде до последно, а хъсът му на терена бе огромен. Неслучайно спечели и толкова много отличия. Не един и два пъти сме се изправяли един срещу друг, както на клубно, така и на национално ниво. Имали сме противоречия на терена, разбира се, но нищо повече, това беше в рамките на нормалното.
Помня, че победихме безапелационно Барселона с него в състава на финала в Шампионската лига през 1994-та. Те пропуснаха едно-две добри положения, а двата ни гола в края на първото полувреме и в началото на второто (Масаро 45; Савичевич 47 - б.а.), ги съкрушиха. Трудно се наваксва такъв пасив. Между другото, аз също се разписах в този мач, оформяйки крайното 4:0. Бяхме велика генерация на Милан - с Тасоти, Панучи, Масаро, Савичевич, Донадони, Бобан... Големи, големи футболисти."
Да, самата истина, Марсел. Но и ти беше сред най-големите от големите.
