Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Само Яшин можеше да се мери с него, но се пропи и го убиха с бутилка в главата

Само Яшин можеше да се мери с него, но се пропи и го убиха с бутилка в главата

Владислав Тучкус е смятан за супер талант още от най-ранна възраст. На 17 вече има достатъчно опит под рамката на вратата, а на 18 вече е титуляр за литовския Спартак Вилнюс, а само три години по-късно е привлечен от друг Спартак - този от Москва.

Литовецът бързо се превръща в №1 и на вратата на "червено-белите". Тучкус се слави с изключителната си точност при излизанията. Движенията му са напълно изчистени, Тучкус не прави нищо излишно. Не се страхува и от сблъсъците, заради което скача смело за всяка топка, почти винаги излизайки като победител в борбата за тях.

Фигурата му е перфектна. Някои го сравняват със статуята на Давид, а по талант - с великия Лев Яшин. Според някои дори е можел да стигне до неговото ниво - истински господар в наказателното поле, изключително класен вратар.

Но защо всичко знаят името на Яшин, а почти никой това на Тучкус?

През 1956-а Владас помага на Спартак да стигне до титлата и златните медали. Въпреки това обаче не е включен в състава за предстоящата Олимпиада в Мелбърн. Когато разпращат повиквателните, десетима от титулярния отбор на московския гранд получават такава, но не и Тучкус.

Да, СССР разполага с титулярния избор за националния отбор - Лев Яшин, но защо Тучкус не е взет поне за резерва? Цялата съветска нация е в абсолютен шок и недоумение от решението, но настроенията бързо се променят, след като СССР печели олимпийския турнир по футбол.

Години по-късно става ясно, че Тучкус е имал сериозни проблеми със спазването на режима и дисциплината. Вратарят е любител на чашката и често прекалявал, заради което не е взет на Олимпиадата, а година по-късно е изритан и от Спартак.

Тогава Владас се връща по родните земи. По същото време гръмва скандалът с Едуард Стрелцов, след който СССР се заема да излъска имиджа на спорта и да санкционира строго и дори да отнема състезателни права на всеки спортист, който се провини по какъвто и да е начин.

Тучкус е един от тях, заради което в рамките на две години е изхвърлен от професионалния футбол и рита за отбора на фабрика за ламарина. През 1960-а обаче се завръща в елитната дивизия с екипа на Даугава. Вратарят се представя добре, а тимът му почти влиза в първата осмица

През 1961-ва претърпява контузия, след което отново започва да има проблеми с дисциплината. Така и Даугава го изоставя. Вратарят е само на 29, но с кариерата му е свършено. Рита още няколко месеца по регионалните дивизии, преди да се примири и да окачи бутонките.

Решава да остане близко до футбола и след това работи като съдия в Латвия и за кратко е треньор в Туркменистан.

Отива си нелепо и твърде рано - както се случват почти всички неща в кариерата му, едва на 55 - през ноември 1988-а. Дори бившите му съотборници не знаят точно какво се е случило. Към края на живота си Владас работи на зеленчуков пазар в Рига.

Според една от версиите в един обикновен ден избухва скандал за една неплатена бира, бившият вратар се озовава между шамарите по някакъв начин и е ударен с бутилка по главата. Тучкус веднага пада на земята и изпада в кома, от която така и не се съвзема. Според друга Владас е бил убит в резултат на криминална разправа между хора, които са си дължали доста пари.

Каквато и да е истината, трагедията е налице. Така си отива един безспорен талант на съветския футбол, провален от бохемския си начин на живот, заради който пропуска да стане и олимпийски шампион. Всяка година в Латвия се провежда турнир в негова чест.

Най-четените