Отношенията между треньор и футболист понякога не потръгват гладко - особено когато и двамата се окажат с тежки характери.
Колко често обаче се случва впоследствие да се сближат толкова много, че да обиколят още два клуба заедно? И да напишат обща история, която ги превръща в легенди?
Такъв е случаят на Нуно Рикардо де Оливейра Рибейро, известен на футболния свят като Маниш. Неговите първи контакти с прочутия Жозе Моуриньо водят до стълкновение, което двамата преодоляват в името на успеха - и днес халфът си спомня Моуриньо като най-важния човек в неговата кариера.
Въпросната кариера отвежда Маниш в шест различни страни и му носи титли на Португалия и Италия, както и още трофеи.
Играчът е част от португалския национален отбор при достигането до финала на Евро 2004 и полуфинала на Мондиал 2006, но безспорно върхът в кариерата му е с Порто през 2004 г., когато сензационно печели Шампионската лига - естествено, под ръководството на Моуриньо.
Треньорът е толкова важна фигура за Маниш, че пише увода на неговата автобиография, озаглавена Maniche 18.
"Никой не ме познава по-добре от него, не само като играч, но и на личностно ниво", отчита футболистът. "Имах привилегията да бъда трениран от него в три различни клуба, помогна ми страшно много и в увода на книгата ме описва като "сладкия бунтар", което показва колко добре ме познава".
Началото на познанството им е от септември 2000 г., когато Моуриньо дебютира като старши треньор начело на Бенфика едва на 37 години.
Тогава той все още не е Специалния и тепърва демонстрира амбициите си в професията, след като е насъбрал опит като помощник на няколко големи имена.
Моу остава в Бенфика едва до декември, но малкото време му стига, за да покаже характера си и да влезе в конфликт с не един и двама души. Маниш пък проявява необуздания си нрав на терена и два пъти получава червени картони в периода при Моуриньо.
След второто му изгонване треньорът е бесен и се обажда на асистента си да му предаде нареждане: Маниш да върти наказателни обиколки около терена.
Това разгневява полузащитника, който не може да крие чувствата си и изглежда, че се създават предпоставки за по-сериозен конфликт. Но на следващия ден на тренировката Моуриньо сменя подхода и прави нещо, което преобръща хода на взаимоотношенията им.
Наставникът изнася вдъхновяваща реч пред Маниш и успява да го мотивира да промени държанието си.
Последвалата промяна в играча е толкова драстична и той става толкова надежден, че получава капитанската лента в Бенфика.
"В началото не беше лесно, защото имаме еднакви характери, просто имаме огромно желание да побеждаваме. С моя характер и работливост показах на тренировките, че съм по-добър от колегите си, но всъщност най-важното беше как се представях в мачовете - там просто успявах да си свърша работата".
Жозе Моуриньо остава само три месеца в Бенфика, тъй като президентът отказва да удължи договора му. Скоро бъдещото светило в треньорството поема скромния Униао де Лейрия и с него неочаквано достига до челните места в португалския елит.
Заложбите на Жозе не остават незабелязани и Порто го назначава през януари 2002 г.
Междувременно Маниш има нови проблеми в Бенфика и използва възможността да се събере с бившия си треньор.
"Когато станах капитан, президентът изведнъж реши да ме кара да подпиша 5-годишен договор при условия, които не желаех. Така че отказах. А Моуриньо отиде в Порто и ми предложи договор с по-добри условия. Останалото е история", разказва халфът.
Маниш се превръща в основна фигура в Порто и е неизменно на терена в знаменития сезон, в който отборът печели требъл с титлата, Купата на Португалия и Шампионската лига.
"Беше ми станало трудно в Бенфика, но с достатъчно решителност преодолях трудностите. Не е лесно да не играеш във важните мачове, но имах шанса да се озова в амбициозен състав с глад за победи".
"В Порто всички играчи бяха на високо ниво, в отбора имаше много дух, но по-важното е, че притежавахме необходимата увереност и характер, за да спечелим каквото спечелихме".
Да грабнеш три трофея още в първия си пълен сезон като мениджър е забележително, особено когато един от тях е европейско отличие като Купата на УЕФА.
Моуриньо го постига през 2003 г., но това не е всичко, защото година по-късно сензацията е още по-голяма. В Шампионската лига никой не слага Порто в сметките, но чудото се оказва възможно.
"Да, хората не смятаха, че можем да го постигнем, победителите в турнира бяха по-мощни клубове на много по-високо финансово ниво от Порто. Но мачовете се играят на терена, там бяхме по-добри", спомня си Маниш.
Португалците стартират в група с Реал Мадрид, Марсилия и Партизан и завършват само с една загуба, за да продължат като втори отбор към следващата фаза.
Когато в елиминациите по драматичен начин е отстранен големият Манчестър Юнайтед, Маниш и съотборниците му осъзнават, че са способни да стигнат до края.
"Беше лудост, просто незабравимо. Невероятна чест е да триумфираш с купата, която всеки играч в Европа се надява да спечели един ден".
Футболистите може и да са си повярвали именно след изненадата срещу Юнайтед, но Моуриньо вярва през цялото време - и просто ги призовава да остават спокойни в различните етапи от мачовете.
"Продължаваше да подчертава, че трябва да държим топката възможно най-дълго, но да ви кажа честно, в тези мачове речите нямат значение, всички знаят важността на двубоя. Ако я няма личната ти вяра, че можеш да спечелиш, няма реч, която да промени нещата", смята Маниш.
""Когато се върнахме в Порто от Манчестър, празнувахме с феновете в красива, безсънна нощ, която никога няма да забравя".
Обяснявайки своята собствена роля в онзи златен отбор, Маниш набляга на задачата си да спира противниковите халфове.
Той обаче е и играч, който носи опасност със силния си шут от разстояние, а в печелившата кампания в Шампионската лига се превръща в герой срещу Лион на четвъртфиналите.
Именно Маниш отбелязва двата гола за тима си в реванша срещу французите, в който равенството 2:2 е достатъчно, за да прати португалците на полуфинал.
Следват два скучни и строго тактически двубоя срещу Депортиво Ла Коруня, за да бъде достигнат финалът срещу Монако, където убедително 3:0 носи купата на Порто.
"В Шампионската лига играехме 4-4-2, така че моята роля беше да преча на противника да създава заплаха на моя фланг, а при контраатаките да играя близо до Деко и да използваме пространствата, като играем с бързи двойни подавания", обяснява полузащитникът.
"Футболистите работят усилено всеки ден, за да се борят за трофеи, аз дадох най-доброто от себе си и успях да спечеля най-престижния трофей в света. Няма да го забравя до края на живота си", уверява той.
Няма да го забравят и футболните фенове, станали свидетели на онзи сензационен сезон - оттогава подобна изненада при победителя в Шампионската лига не се е случвала.
Две години по-късно Моуриньо взима Маниш под наем в Челси и халфът става част от тима, който печели Висшата лига в края на кампанията.
Той обаче не записва достатъчно мачове, за да си заслужи златен медал и после се връща в Динамо Москва.
По-нататък в кариерата си минава през Атлетико Мадрид, Интер, Кьолн и Спортинг, но никога не достига висотите от годините при Моуриньо - когато треньор и играч със сходни характери се оказват на идеалното място в идеалното време, за да сътворят нещо велико.
