Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

В кариера с близо 1000 мача е лесно да забравиш първите 11. Но всичко за Жозе стана ясно още тогава

Моуриньо в Бенфика - една кратка, но съдържателна история, която сякаш разкрива всички хубави и лоши страни на мениджъра. Жозе ще запише своя мач №1000 в кариерата тази неделя начело на Рома Снимка: Getty Images
Моуриньо в Бенфика - една кратка, но съдържателна история, която сякаш разкрива всички хубави и лоши страни на мениджъра. Жозе ще запише своя мач №1000 в кариерата тази неделя начело на Рома

В една треньорска кариера, която скоро ще достигне 1000 мача, е лесно да забравиш първите 11. 

За мнозина възходът на Жозе Моуриньо стартира през украсения с редица трофеи период в Порто. Но преди него, преди целия бум и всичката слава, беше неговият дебют като старши треньор и той се случи начело на Бенфика.

Моуриньо пое поста на "Ещадио да Луж" през септември 2000 г. и го освободи само три месеца по-късно. Но не заради слаби резултати. Всъщност Жозе напусна с доста подобрена репутация и експлозивният край на приключението в Бенфика беше предвестник на гръмките следващи събития в богатата му кариера.

Тогава, преди две десетилетия, Бенфика все още се задушава от тежка криза - 6 години са изминали от последната титла на Португалия, а финансово клубът е в отчайващо положение. Президентът Жоао Вале е Азеведо тъкмо е уволнил наставника Юп Хайнкес и се нуждае от някой, който да съживи отбора, но без да му струва пари.

Спира се на 37-годишния Моуриньо.

Португалецът е прекарал предните 4 сезона като асистент на сър Боби Робсън и Луис ван Гаал в Барселона, но напуска клуба през онова лято, за да започне да проправя свой собствен път в професията.

Назначението определено предизвиква учудване в родината на Жозе.

За него вече се говори като за треньор с напредничаво мислене и обещаващо бъдеще, но задачата е огромно предизвикателство за пълен новак, не само заради статута на Бенфика в португалския футбол, но и заради положението в клуба към момента.

Е, днес вече добре знаем, че Моуриньо няма как да бъде спрян от подобни обстоятелства. Той подписва договор за шест месеца с опция за удължаване с две години, ако Вале е Азеведо спечели предстоящите президентски избори. 

Съдбата отрежда това да не се случи и престоят на Моуриньо да се окаже съвсем кратък. Но и изключително съдържателен.

В биографията на мениджъра от 2005 г., написана от неговия приятел Луис Лоуренцо, Моу описва как е наследил "слаб състав без бъдеще и без амбиции". "Играчите бяха свикнали да губят, работеха малко и просто не им пукаше", добавя той.

Впечатленията на Жозе от футболистите се затвърждават, когато Бенфика записва безславна загуба с 0:1 срещу Боавища в дебютния му двубой.

Наставникът е смаян не само от представянето в този мач, но от цялостната липса на интензитет и агресия в тренировките. Затова скоро се решава на сериозни промени.

Няколко са играчите в първия състав, на които треньорът се доверява и сред тях са нападателят Пиер ван Хойдонк с острия му характер (който много се харесва на Моуриньо), халфът Маниш, който по-късно го следва в Порто и Челси, и вратарят Роберт Енке, починал през 2009-а.

За да запълни останалите постове, Жозе се обръща към академията на клуба.

Левият бек Диого Луис е сред играчите, изтеглени от наставника в първия тим.

"Беше перфектно за мен и за всички юноши от школата, защото разбрахме, че е възможно да изживеем мечтата си и да станем част от мъжкия отбор", спомня си Луис.

"Моуриньо не робуваше на имена. За него важното беше как се представяш в тренировките."

Решението да се вкарат младите променя атмосферата и създава много по-конкурентна среда.

А още тогава Моуриньо не се колебае да влезе в конфликт с всеки, който не отговаря на очакванията му. В един от мачовете той забелязва, че египетският национал Абдел Сатар Сабри, един от големите таланти на клуба, се нуждае от цели 7 минути, за да си обуе обувките и да си върже връзките, след като узнава, че ще влезе в игра през второто полувреме.

Моу не се колебае да му даде урок пред цялата съблекалня, като сяда до него в присъствието на останалите играчи и го пита:

"Знаеш ли колко време си връзваше обувките? Седем минути. Знаеш ли кога ще играеш пак при мен, ако имаш тази нагласа? Никога". 

После треньорът отива на пресконференция и там повтаря същото нещо.

"С такова поведение печелиш съблекалнята", убеден е Диого Луис. "Оттам нататък знаехме, че Моуриньо забелязва всеки детайл и станахме по-силни като група".

Бенфика е и първото място, където Специалния (години преди да се появи това негово прозвище) създава нагласа тип "сами срещу всички" сред играчите.

Всякакви критики, идващи извън съблекалнята, се използват, за да мотивират допълнително състава. 

Резултатите скоро се подобряват и Бенфика губи само един от следващите 10 мача при Моуриньо. Той внася и революционни подходи в тренировките, както и липсващите дотогава дисциплина и сплотеност.

В книгата на Лоуренцо Жозе описва безмилостно тренировките в Бенфика преди пристигането му: "Група приятни момчета подритват една топка и малко подтичват".

Той бързо въвежда принципите на тактическата периодизация - тренировъчна методология на португалския академик Виктор Фраде, в която физическите, техническите и тактическите елементи са интегрирани в много по-кратки и интензивни сесии.

Футболистите не са се срещали с нищо подобно дотогава, но бързо виждат ползите от него.

"Тогава Моуриньо беше 10 години пред всички останали", убеден е Диого Луис.

"Преди тичахме около терена 15-20 минути, но с него не тичахме. Тренирахме с топка един час и за него нищо повече не беше необходимо. Отиваш на тренировка и игрището прилича на летище, разделено на различни секции с конуси. Започваш от едната секция, после на следващата и на следващата. Преди тренирахме по 2-3 часа с дълги паузи, но при него получавахме по една минута почивка между упражненията, за да пием вода и това беше".

"Започваш в 10 сутринта и в 11 си обратно в съблекалнята. Мислиш си "Така няма да можем да издържим цял мач", но мачовете идват и направо летиш".

По-късно Жозе Моуриньо прави сходна революция в тренировъчния режим и в Челси, а успехите му карат и други треньори да усвоят методиката.

Още в Бенфика португалецът проявява таланта си да мотивира играчите, да ги кара да се чувстват като най-силните в света и да извлича най-доброто от тях.

"Знаеше как да мотивира всички, не само тези, които играеха. Ако играех слабо в някой мач, той идваше в съблекалнята и казваше "Ако продължиш да играеш така, другият играч взима мястото ти". Така и аз бях мотивиран да се подобрявам, и конкурентът ми за състава също", казва Луис.

"Такива малки детайли правеха разликата. Той много добре разузнаваше опонентите, сега всеки го прави, но преди 20 години не беше така".

Жозе се хваща сам да проучва съперниците, след като един скаутски доклад му е предаден с написани само 10 играчи на противника, вместо 11.

Диого си спомня как той се затваря в хотелските стаи и как работи "от 7 сутринта до 11 вечерта".

По-късно в кариерата си Моуриньо търпи непрестанни критики за негативния си подход в мачовете, но не и в Бенфика. Тогава неговият футбол притежава смелост и спонтанност, освен задължителната тактическа строгост.

"Мисля, че той се промени в Интер. Тогава откри, че може да има успех с много дефанзивен подход и ми се струва, че това създаде друга нагласа у него", смята Луис.

"Но в Бенфика казваше "Ако изоставаме в резултата, ще извадя защитник и ще играем човек за човек в защита, за да ги атакуваме".

Всичката работа се отплаща при една вълнуваща победа с 3:0 над действащия шампион и местен враг Спортинг Лисабон през декември. 

Тогава обаче Вале е Азеведо вече е загубил изборите и новият президент Мануел Вилариньо няма търпение да назначи бившия футболист Тони на треньорската позиция.

Победата над Спортинг е четвърта поредна за Бенфика, но след нея Моуриньо проявява типичната си арогантност при общуването с новия президент.

Наставникът се чувства в силна позиция заради последните резултати и информира Вилариньо, че ще напусне, освен ако договорът му не бъде удължен веднага с една година.

Моуриньо получава отказ и поведението му му коства работата - не за последен път в кариерата. 

По-късно Жозе признава, че е използвал форма на шантаж към Вилариньо и се извинява за поведението си. Но той не съжалява за раздялата с отбора толкова, колкото играчите. 

"Справяхме се добре, откъм игра и откъм атмосфера в отбора. Ако Моуриньо беше останал, мисля, че щяхме да постигнем големи неща, защото се движехме в правилната посока", убеден е Диого Луис.

Вместо това обаче, Бенфика се срива до шесто място в крайното класиране - най-лошо постижение в цялата им история. Моуриньо прави следващата стъпка в професията в по-скромния Униао де Лейрия и успехите му там не остават незабелязани.

Едва след няколко години шефовете на Бенфика вече наблюдават как начело на Порто Моуриньо печели последователно Купата на УЕФА и Шампионската лига.

Всички знаем продължението на историята: Челси, титлите на Висшата лига, Интер и требълът, Реал Мадрид и т.н.

Но пътят към зашеметяващите 1000 мача в треньорството започва още преди всички славни моменти.

На терена и извън него, с хубавото и с лошото, онези три месеца в Бенфика са твърде показателни за всичко, което представлява явлението Жозе Моуриньо във футбола.

Най-четените