По традиция, точно около Нова година бунтовете в бразилските затвори ескалират, а краят на 2017-а не прави изключение и се дава старт на поредната конфронтация между две огромни престъпни организации - "Примиро Командо да Капитал" и "Командо Вермельо". Изстъпленията са не само зад решетките, но и по улиците на бразилските градове.
Жертвите и ранените растат непрекъснато, а в социалните мрежи се появява видео, на което затворници играят футбол с прясно отрязана човешка глава.
Да, сцените са брутални и не са за всяко око, но в ъндърграунда няма място за сантименти. В градчето Трес Корасойнс местните са притеснени от носещата се от уста на уста смразяваща мълва, че един от хората, участващи в размириците, е синът на иконата Пеле. А неговата глава ще е следващата, която ще бъде ритана из прашния двор на затвора.
"Имаше заповед и моята глава да бъде отсечена, говоря в буквалния смисъл на думата. Сигурен съм, че в това време Господ ме спаси. Трябва да съм му благодарен до края на живота си", разказва Едсон Чолби до Насименто-Единьо, познат повече като сина на Пеле, за онези събития.
А неговата съдба трябва да бъде много по-различна. Трябва да тръгне по стъпките на баща си и да стане Принца на футбола.
Но успехът на терена не върви ръка за ръка с трафика на хора, наркотиците и прането на пари.
На Нова година, през 2017-а, Единьо най-после реално осъзнава, че е провалил живота си и е опетнил името на баща си. А нищо не предвещава това.
На 21 юни 1970 година Пеле печели Световното първенство за трети път в кариерата си, което за мнозина, го прави най-великият играч в историята. 67 дни по-късно съпругата му Розмари дос Реис Шолби ражда Единьо.
През 1975 година Пеле и цялото му семейство се преместват в Ню Йорк, където с екипа на Космос бразилецът става най-високо платеният спортист. За всички това е възможност и за ново начало.
"Щом пристигнахме в Ню Йорк, родителите ми се разделиха. Така че аз бях отгледан от самотна майка в малък апартамент. Връзката ми с татко беше много спорадична, чувахме се само 1-2 пъти в годината. За мен той беше лош човек, защото караше майка ми да плаче", спомня си Единьо.
Тийнейджърските му години минават из улиците на Ню Йорк - онзи, от 80-те, в който имаш само един избор - да си корав и да не отстъпваш. Единьо, който не говори за баща си и никой не знае, че е син на футболна икона, прави точно това.
Неговото възпитание е от "Бронкс", където играе баскетбол и футбол. На 19 се завръща в Сантос като обещаващ млад вратар, въпреки че мнозина твърдят, че специално в този случай много му е помогнал фактът, че е син на Пеле.
После идва напрежението. В Бразилия очакванията към сина на Краля са огромни. Единьо няма къде да се скрие.
Проблемите започват. През 1992 година вратарят участва във фатален пътен инцидент. Или, по-точно казано, свидетел е на такъв. Пред очите му е блъснат възрастен човек на колело. Единьо се обажда на бърза помощ, а след това напуска мястото на произшествието. Два месеца по-късно обаче е обвинен, че е участвал в гонка на пътя.
"Аз се превръщах в мишена заради баща ми", разказва бразилецът.
Върховият момент в кариерата му идва през 1995 година, когато Сантос стига до решаващ финал за титлата в Бразилия, но губи от Ботафого.
Впоследствие Единьо слага край на футболната си кариера и се насочва към треньорството.
"Няма как да съдим за треньорската му кариера, защото на практика той никъде не се е задържал дълго. Още в първия му клуб Трес Корасойнс имаше финансови проблеми и тимът спря съществуването си", разказват местни.
Междувременно животът извън терена става сложен за Единьо.
Срещу него тече публична вендета, инициирана от наркобосове. Множество обвинения, довели в крайна сметка до това през 2014 година той да бъде осъден на 33 години затвор. След обжалване присъдата е намалена на 12 години и 10 месеца, а впоследствие животът на Единьо се редува между това да бъде зад решетките и на свобода.
"Всичко това изглежда смешно. За да переш пари, трябва да имаш такива. Трябва да притежаваш имущество - къщи, автомобили. Аз нямам такива неща", разказва синът на Пеле пред медии в Бразилия.
Защитен свидетел обаче разказва различна история, която свързва Единьо с картела "Примиро Командо да Капитал".
"Те работеха с колумбийци и почти целият Рио де Жанейро беше техен. Снабдяваха всички с кокаин. Първоначално полицията не разследваше Единьо, но после стигна и до неговия телефон. Бунтовете в затворите впоследствие също станаха заради битка за наркотици и завладяване на територии."
Истината е някъде по средата.
Единьо не отрича, че някои от приятелите му са бандити, но казва, че цялата съдебна система в Бразилия е срещу него, само защото е син на Пеле. Това е съдбата на един човек, който трябваше да е принц на футбола, но едва не му откъснаха главата в бразилски затвор, за да играят мач с нея.
