На 16 януари 2004 г. Фреди Аду попадна в заглавията по целия свят, след като беше избран под №1 в драфта на Мейджър Лийг Сокър (MLS) от отбора на Ди Си Юнайтед. Той беше на 14 години.
Роденият в Гана атакуващ халф се беше преместил в САЩ през 1997 г. и бързо се превърна в голямата надежда на американския футбол.
Сравненията с Пеле не закъсняха, но Аду така и не оправда огромните очаквания, играейки за 15 клуба в девет различни държави. Връщаме лентата назад.
Интересът на Интер
Още преди да подпише с Ди Си Юнайтед, Аду и семейството му вече бяха отказали предложение от Интер, след като се представя блестящо в юношески турнири в Италия едва на 12 години.
"Никога досега не сме правили нещо подобно - Фреди е първият американски футболист, когото сме виждали с потенциал за професионалист в европейския футбол - казва Пиеро Аузилио, отговорникът за школата на Интер, пред The Washington Post. - Простичко казано - той е много талантлив играч с отлични физически и технически качества."
№1 в драфта на MLS през 2004
През 2004 г. Аду едновременно стана най-младият американец, подписал професионален договор в популярен отборен спорт и най-високоплатеният играч в MLS, след като се присъедини към Ди Си Юнайтед като първи избор в драфта. Той беше само на 14 години.
Рекордьор
През април 2004 г. Аду стана най-младият състезател, играл в професионален спорт в САЩ, когато влезе като резерва срещу Сан Хосе Ърткуейкс.
По-късно същия месец вкара гол срещу Метростарс, ставайки най-младият голмайстор в историята на лигата.
До края на първия си сезон той изигра 30 мача за Ди Си, който спечели титлата в MLS, като Аду вкара пет гола и подаде за още три.
През следващия сезон започна да изразява публично недоволството си от малкото участия като титуляр, заради което - според него - не бил повикан в състава на САЩ за Световното първенство през 2006 г.
"Винаги трябва да вземам най-доброто решение за себе си. Просто сега обмислям възможностите, ще видим какво ще стане в края на сезона и накъде ще поеме семейството ми и аз самият", заяви той тогава.
Пробен период в Манчестър Юнайтед
През 2006 г., на 16-годишна възраст, Аду тренира две седмици с Манчестър Юнайтед, за да може сър Алекс Фъргюсън да го оцени за потенциален трансфер, след като навърши 18.
"Фреди се справи добре - каза Фъргюсън. - Той е талантливо момче. Ще се върне в САЩ и ще го следим. Когато навърши 18, ще преценим какво можем да направим. Целта беше да му покажем какво е Манчестър Юнайтед - да види клуба и да го почувства."
Поради невъзможността да му се издаде разрешително за работа за Великобритания, Аду не можеше да играе за Юнайтед, но потенциалът му бе очевиден.
По-рано същата година той стана най-младият национал на САЩ в историята, два пъти бе избран в All-Star отбора на MLS и бе номиниран за млад играч на годината на FIFPro през 2005 г.
По следите на трансферите
След няколко конфликта с треньора на Ди Си Юнайтед Питър Новак, Аду премина в Реал Солт Лейк през 2007 г., но изкара по-малко от година там.
Добро представяне на Световното за младежи до 20 г., където беше капитан и първият играч, участвал в три турнира от тази възрастова категория, доведе до трансфер за 2 милиона долара в Бенфика.
Вечният преотстъпен
Началото му в Лисабон бе бурно, след като клубът смени трима треньори за шест месеца. Аду бе част от състава при първите двама, но по-късно изпадна в немилост и изигра само 21 мача.
Последваха преотстъпвания в Монако, Беленензеш, Арис и Чайкур Ризеспор, но всичките приключиха преждевременно.
Все пак трансферът в Ризеспор му донесе повиквателна за националния отбор - треньорът Боб Брадли беше впечатлен от решението на Аду да отиде във втора турска дивизия, за да играе редовно.
След като не бе използван през по-голямата част от турнира Gold Cup през 2011 г., той се появи като резерва в полуфинала и финала, впечатлявайки с играта си, макар САЩ да загуби с 2:4 от Мексико.
Завръщане у дома
През 2011 г. Аду се върна в MLS и подписа с Филаделфия Юниън, където отново беше под ръководството на Питър Новак. Самият Аду беше категоричен, че европейският му опит е бил ценен.
Доста години след дебюта му, беше лесно да се забрави, че все още е само на 22.
"До 25-годишна възраст искам да играя в Англия или Испания - и не просто да играя, а да съм титуляр - каза той пред ESPN. - Сега съм на 22. След три години се виждам там. Много хора не знаят това, но това винаги е било целта ми. Исках да с наложа първоначално в Португалия или Франция и затова избрах Бенфика, вместо директно да отида в Англия или Испания."
Пробите продължават
Кариерата на Аду отново пое по познат път. Не се представи на очакваното ниво във Филаделфия, Новак беше уволнен, а новият треньор Джон Хакуърт остана разочарован от него.
"Като човек, който получаваше големи пари и имаше млади съотборници, които му подражаваха, може би не давах добър пример - признава самият Аду пред Goal. - Като се обърна назад, треньорът беше прав. Не мога да се сърдя на Хакуърт. Трябваше да поема отговорност."
Неуспешен престой в бразилския Баия, където игра при трима треньори в рамките на един сезон, доведе до освобождаването му през 2013 г.
Осем години след пробите в Манчестър Юнайтед, Аду обикаляше на проби в Блекпул, Стабек и АЗ Алкмаар, без да подпише с нито един от тях.
Футболистът-скитник
Аду все пак си намери нов отбор - сръбския Ягодина, но остана само половин година. Във Финландия игра за КуПС, но и там краткосрочно - три месеца.
През 2015 г. се върна отново в САЩ и подписа с втородивизионния Тампа Бей Роудис. Остана 18 месеца, но не успя да се наложи.
Последваха нови проби в Портланд Тимбърс и полския Сандеця Нови Сонч, но и те не доведоха до договор.
След края на сезон 2018, Аду бе освободен от Лас Вегас Лайтс и прекара следващите две години без клуб.
"Не мога да повярвам как лети времето. Бях на 14-15, когато изгрях, сега съм на 28. Сега разбирам, когато ми казваха да не приемам нещата за даденост. Мислех си, че имам цялото време на свет, но само мигваш и то отлита", коментира Фреди.
Опит за завръщане
През октомври 2020 г., на 31 години, Аду подписа с шведския треторазреден отбор Йостерлен ФФ. След две години като треньор на младежи в Мериленд, въпросът беше: може ли физически да се върне на нужното ниво?
Отговорът беше категорично "не".
На 16 февруари 2021 г. вицепрезидентът на клуба Филип Лидгрен обяви раздялата: "Имахме споразумение да му дадем шанс да се покаже. Но това, което видяхме, ни убеди, че трудно ще се конкурира. Той има футбол в себе си, но му липсват както физика, така и психическата нагласа. Беше разочарован. Много приятен човек, убеден съм, че щеше да стане страхотен футболист. Но физически не беше подготвен. Изненадахме се колко неподготвен дойде."
