Вечерта обещава да е прекрасна - топла, лятна с финал на световното първенство по футбол за десерт. Затова на 8 юли 1990 г. доста голяма тълпа чака с нетърпение автобуса на спирката в Падозеро, за да се прибере след работа в Петрозаводск, столицата на Карелия.
Хората се множат като рояк и някои, които не се интересуват толкова от големия мач, решават да изберат по-бавния вариант и да се приберат с влака. Това навярно спасява живота им. Но във вътрешността на рейса ЛиАЗ-677 все пак се натъпкват 82-ма души, заедно с шофьора.
Прекалено много са, но какво толкова? Разстоянието е само 30-ина километра, а има и мач. Ще преживеят дискомфорта. Задухът и потта по тялото не притесняват никак пасажерите, които са предимно от мъжки пол. Вълнува ги повече как ще играе Марадона срещу германците.
"Момче, натисни го малко този педал", чуват се подвиквания към 26-годишния шофьор. Никой не знае дали и той е обичал футбола, но суровите карелски запалянковци успяват да му повлияят и да предизвикат непоправимото. Случва се на железопътния прелез.
Тъкмо да премине релсите и пред автобуса светва червеният семафор. Водачът натиска спирачката. Нататък версиите за трагедията са противоречиви. Според показанията на повечето от оцелелите пътници, след първоначалното спиране, рейсът минава още няколко метра и спира на линията.
Навярно се стига до ситуация, в която част от пасажерите крещят на шофьора да премине и да не чака влака, а други - да го разубеждават, че това е нередно и опасно.
Нататък нещата се развиват светкавично. Повечето от хората виждат приближаващия влак и призовават водача да отвори вратите, но вече е твърде късно.
Локомотивът удря автобуса със скорост от 80 км/ч и буквално откъсва задницата му. Гледката е ужасна. От удара се образува "дупка", от която хората от претъпкания рейс падат под колелата на железопътното чудовище.
Първи на помощ се притичват пътници от влака, спрял на километър след прелеза.
Те споделят, че са почувствали удар в купетата, но са си помислили, че на линията са преминали крави или други животни. Едва когато машинистът започва да тича из коридорите в търсене на лекари, става ясно, че се е случило нещо ужасно.
Пътниците излизат и пред очите им се открива кошмарна гледка. Десетки хора лежат край останките на автобуса - някои без ръце, други без крака...
"Миризмата на кръв беше ужасна - каза Генадий, пътник във влака. - Спомням си млада жена, светлокоса. Тя се въртеше неориантирано и питаше: "Виждали ли сте момченце, толкова голямо?", показвайки с ръце. Главата ѝ бе обляна в кръв, а детето така и не беше намерено. По-късно специално го потърсих в списъка със загиналите. Оказа се, че се казвал Илюша."
Сред пасажерите във влака наистина има лекари, които поемат ранените преди пристигането на линейките. Спират и цивилни коли, които започват да извозват осакатените към най-близките болници.
"Когато тръгнах от мястото на инцидента с колата на един съсед, след няколко километра видяхме мъртво тяло на пътя. Очевидно някой е починал на път за болницата и шофьорът го бе изхвърлил", спомня си същият този Генадий.
В трагедията край Падозеро загиват общо 33-ма души. Толкова са и тежко ранените.
Шофьорът на ЛиАЗ-а оцелява и е осъден на 14 години затвор. Мнозина смятат присъдата му за твърде лека, но смекчаващите обстоятелства са чистото му досие, съпругата и малкото му дете.
Водачът излежава пълния срок на наказанието си, след което напуска Карелия завинаги.
Повече от три десетилетия по-късно никой не знае къде се е установил той. Както и дали самият той не е бързал да гледа финала. Ако изобщо това има значение.
