Балтимор е едновременно люлка на престъпността и на бокса.
Тера Хоут, Индиана, е дом на някои от най-опасните престъпници. По всяко време там има поне по един, който очаква изпълнение на смъртната си присъда, а много други лежат по стотици години. Затворниците прекарват по 23 часа в килиите си, като излизат по половин час за обяд и за разходка. Много от тях се затварят в себе си и не комуникират с никого.
В една от килиите се намира един скромен и усмихнат гигант с ръце дълги и огромни като траверси. Ако не знаете кой е, едва ли ще познаете бившия "убиец" в тежка категория, който в момента излежава 60-годишна присъда. Когато Реджи Грос влиза зад решетките, останалите затворници не могат да повярват, че е престъпник. Боксьорът не говори, усмихва се често и единственото, което иска от останалите, е да не бъде закачан.
"Никога не съм се бил в затвора - разказва той. - Никой не ме закача. Аз обичам да съм си сам. Всички знаят, че мога да се бия. Няма смисъл да се хваля с това. Много хора ме питат защо съм в затвора. Казват, че е заради характера ми."
Грос осъзнава, че едва ли някога ще излезе от затвора. Затворен е до 2048 г., когато ще бъде на 86. Първоначално Грос получава няколко доживотни присъди, след което те са редуцирани на 60 г. Реджи влиза в затвора на 26, оставя семейство и дузина племенници. Бившият боксьор обича да им пише писма, на които невинаги получава отговор. Децата му не са го посещавали от години и той вече е свикнал със самотата.
Проблемите за Реджи започват още от най-ранно детство. Още на 3 баща му е убит след намушкване с нож при улична свада. Отгледан е само то майка си. В квартала е пълно с наркозависими и престъпници, а още от малък Реджи върви доста едър и обича да се забърква в неприятности. На 13 е арестуван за първи път, след като краде чантата на жена, заплашвайки я с пистолет играчка.
Прекарва четири години в затвор за непълнолетни. Там се запознава с гаджето на сестрата на Шугър Рей Леонард. Той му показва основните стъпки в бокса, а Реджи започва да си мечтае за професионална кариера в бокса.
След като е освободен през 1979-а, започва да работи в строителството. Там си печели прозвището Новия Али. Реджи се отличава с огромните си габарити и с естествената си сила. Колегите му го съветват да намери Мак Люис - много известен местен треньор, дал път на редица боксьори от Балтимор.
Когато пред Люис застава дългоръкото, високо 191 сантиметра 18-годишно момче, той знае, че е намерил новата си звезда. Веднага започва да го обучава, а Грос започва да трупа мускулна маса. Още от началото Люис вижда у Реджи голям боксьор, но го предупреждава да стои далеч от улицата, ако иска да постигне нещо.
"След един месец тренировки при г-н Мак бях готов да се бия - разказва Реджи. - След още 11 месеца станах професионалист. 11 месеца! Бях на 19 години. Излязох за първия си мач с маратонки - срещу някакъв от Вирджиния. И той победи."
През 80-те за Реджи се говори като за обещаващ боксьор - записва 14 поредни загуби, първо, в полутежката категория, след това, и при най-тежките, и си изгражда добра репутация. Започва да пътува за мачове в Европа и Южна Америка, а в личен план му се ражда и дете - първото от общо четири. Люис е напълно доволен от представянето на ученика си, но не знае, че той води двойствен живот.
Докато е в залата, Реджи е примерен боксьор, но излезе ли от нея, се превръща в член на една от най-смъртоносните банди в Балтимор по онова време. Реджи работи за наркобоса Уорън Бордли, който води кръвопролитна борба за контрола над западната част на града. Грос има проблеми със закона още от малък, но точно когато започва с бокса, става наркозависим. Тъй като не изкарва достатъчно пари на ринга за всекидневната доза, влиза в престъпния свят.
Всичко започва, когато Грос се среща с мъж на име Уимпи. По-късно Реджи го описва като по-възрастен и по-умен. Реджи не знае истинското му име, но е впечатлен от финансовите му възможности и лъскавите коли, с които се движи. През март 1983-та Уимпи взима Реджи със себе си в Атлантик Сити, където гледат на живо мача между Майкъл Спинкс и Дуайт Бракстън.
"По пътя той отвори жабката, а вътре имаше 80 хиляди долара - спомня си Грос. - 80 хиляди долара! Още бях млад и живеех при баба ми и дядо ми. Не разбирах точно какво се случва. Той взе кокаин. Беше доста силен. А един път захванеш ли се с тези неща..."
Грос става зависим, но продължава да тренира, прикривайки успешно състоянието си от семейството и треньора. Влиза все по-дълбоко в престъпния свят, но все още мечтае да стане шампион на ринга. Всичко в живота му се срива през пролетта на 1984-та, когато петгодишният му син Филип е убит при престрелка в къщата на баба му. След това, разказват негови приятели, Реджи губи интерес към бокса. През същата година се бие още четири пъти, като в три от случаите губи.
През 1985-а Грос се завръща към победите и дори си урежда мач срещу Майк Тайсън. Тогава Грос вече тренира и с помощта на Уорън Бордли, който освен наркобос, също е боксьор. В бъдеще той ще изиграе фатална роля в живота на Реджи, но по онова време нито един от двамата не знае това. "Бях в най-добрата форма в живота си. Никога не съм се чувствал така. Плашех дори себе си", казва Реджи.
Но мачът с Тайсън пропада. Грос решава да се изправи срещу непобедения Хенри Тилман - олимпийски шампион, който побеждава Тайсън на два пъти при аматьорите, и губи. Въпреки загубата Реджи все пак се изправят срещу Майк през юни 1986-а. Железния смачква противника си с нокаут още в първия рунд, като това е 20-ия му нокаут в 22 мача.
Грос прибира 50 хиляди от мача - най-големия хонорар в кариерата му, но след това тотално губи интерес към бокса и кариерата му пропада. Все повече се отдава на наркотиците и на работата към бандата. Самостоятелно извършва грабежи, за да си набави наркотици, след което е нает от Бордли като убиец, който да "разчиства" улиците от дилърите на конкуренцията.
През 1986-а Грос е арестуван за убийството на другия голям наркобос в Западен Балтимор - Андре Коксън. Полицията твърди, че Грос е застрелял Коксън на улицата с пет куршума в главата, но въпреки че намира и няколко свидетели на инцидента, съдебните заседатели не го осъждат.
Реджи е свободен, но по-голямата част от хонорара му от мача срещу Тайсън отива за сметката за адвокат. Реджи се връща да тренира в залата на Мак Люис, но адвокатът му - Харолд Глейзър, го предупреждава, че ФБР е по петите му. Реджи се опитва да се върне на ринга, но неуспешно - след Тайсън желанието му за битка тотално секва.
Но полицията продължава да разследва наркобизнеса на Бордли. Успява да привлече един от партньорите "килъри" на Грос - Дони Андрюс, като свидетел. Андрюс започва да работи за полицията, като носи и микрофон, с който записва срещите си с Бордли и Грос.
Благодарение на тази операция, полицията разкрива цели десет убийства по високите етажи на наркомафията в Балтимор. Така Реджи Грос е обвинен не само в убийството на Коксън, но и на още няколко наркодилъри. Когато Грос чува записите, си признава всичко.
"По онова време бях зависим от хероин - разказва Реджи. - Взимах яко. Ограбвах хора, за да си купя наркотици. Един ден предозирах и се събудих в болницата. Имах кола, къща, приятелка... всичко! Тя не знаеше, че обирам хора, но се усети, когато започна да намира игли в обувките ми. А ние обирахме хора от квартала в продължение на цял месец, за да си купим наркотици."
Грос отрича да е планирал убийствата, но полицията представя доказателства, че е получавал по три хиляди долара за всяко. "Допуснах огромни грешки. Не мога да променя миналото, но мога да бъда по-добър в бъдеще. Имам много време пред себе си. Моля се единствено да не остана в затвора до края на дните си", казва Реджи преди да чуе присъдата. Съдията обаче не се хваща на пледоарията му и го осъжда на три доживотни присъди: "Обещаващата ви боксова кариера приключи. За съжаление, вие сам сте избрали да тръгнете по престъпния път."
Впоследствие историята на бандата на Бордли вдъхновява популярния сериал от началото на новия век "The Wire" ("Наркомрежа"). Събитията в сериала също се развиват в Балтимор, а един от сценаристите на поредицата е същият Ед Бърнс - бивш полицай, работил по случая на Грос. Той също се бори с мафията в града, подслушвайки телефонните разговори на големите играчи, включително и при случая с бандата на Бордли.
Грос чува доживотната присъда, когато е само на 26. Така статистиката му на ринга завинаги остава 19 победи и осем загуби. Реджи е убеден, че е щял да постигне много повече, ако е разполагал с добър мениджър. За някои от мачовете си Грос получава хонорар от по едва хиляда долара. През 1987-а печели 10 хиляди долара, за да се бие с бъдещия шампион на WBF Адилсон Родригес в Бразилия. За 15 хиляди пък се качва на ринга срещу бъдещия шампион на WBC Франк Бруно в Испания.
