Той беше цар на свободните удари и покори Бразилия, но съдбата му зависеше от безумна схема с телефонно наддаване

Когато говорим за краля на преките свободни удари, обикновено се сещаме за магичния Жуниньо Пернамбукано и неговите невъзможни за проследяване изстрели от всякакви дистанции.

Бразилия обаче има поне още един властелин на този тип изпълнения и той всъщност е най-успешният състезател на Коринтианс - макар че така и не успява да пробие в бразилския национален отбор. Опитът му да се наложи в Европа също се оказва твърде неуспешен, макар че няма кой да оспори таланта му.

Атакуващият халф Марселиньо Кариока е сред големите таланти, произлезли от Рио де Жанейро в края на 80-те. 

През лятото на 1997 г. той преминава във Валенсия, за да заформи тандем с прочутия си сънародник Ромарио. На теория звучи добре, но на практика двама разюздани бразилци се оказват твърде много за треньора Клаудио Раниери и той пренебрегва Марселиньо - а още през ноември същата година играчът вече напира да се махне от Испания.

Предпочитанието му е да се завърне в родината си и възможни дестинации за него са и четирите големи клуба на щата Сао Пауло - Коринтианс, Сао Пауло, Сантос и Палмейрас.

Тогава трансферната сага около него внезапно се превръща във фарс с помощта на футболната федерация на щата Сао Пауло - FPF.

Тогавашният президент на федерацията Едуардо Жозе Фара решава, че няма време за губене и че ще бъдат инвестирани 7 млн. долара, за да бъде откупен Марселиньо обратно. После планът е да бъде организирано телефонно наддаване между феновете на четирите отбора и то да определи къде ще играе футболистът с прякора Ангелския крак.

"Ще те предложа като подарък на някой отбор от Сао Пауло", обяснява Едуардо Жозе Фара на Марселиньо, който въпреки някои притеснения относно този план, решава да приеме.

От привържениците се иска да грабнат стационарните телефони и да звънят на номер, предоставен от държавната телефонна компания, за да заявят къде искат да играе Марселиньо. 

Накрая клубът с най-много заявки от феновете ще прибере футболиста при себе си - такива са правилата на меко казано странната игра, рекламирана и в бразилския телевизионен ефир.

Играчът даже позира с идиотска фланелка, съчетаваща екипите на различните кандидати за подписа му, а усмивката му е като на заложник, който се моли някой да плати искания от похитителите откуп.

По онова време Марселиньо Кариока вече е любимец на публиката на Коринтианс, където играе от 1994-та до трансфера си в Испания, и вече има на сметката си две титли на щата и Купа на Бразилия с този тим. 

Телефонното наддаване е още по-абсурдно, тъй като Марселиньо си пада провокатор на терена и в миналото е разпалвал враждата между треньори и играчи на местните клубове, като най-вече е дразнил вечния враг на Коринтианс - Палмейрас.

"Бях притеснен, че Палмейрас може да ме вземе", признава по-късно играчът. За FPF пък рискът е чисто финансов. Федерацията е инвестирала 7 млн. долара и разчита да си ги избие, като поставя цена от три реала за всяко телефонно обаждане. Това е по около 2.50 долара по тогавашния курс.

Все пак не липсват фенове, които да се запалят по инициативата и да започнат да звънят, придобили усещането, че директно влияят върху бъдещето на своя любим тим.

Изненадващо поддръжниците на Сантос си осигуряват ранна преднина, но през цялото време Марселиньо Кариока вярва в мечтаното завръщане. "Знаех, че подкрепящите Коринтианс са верни фенове и ще покажат любовта си към мен", обяснява той и се оказва прав.

Три седмици по-късно излизат и резултатите: 62.5% от позвъняванията са за Коринтианс, 20.3% за Сао Пауло и по 9.5% за Палмейрас и Сантос.

Футболистът получава това, което иска, но същото не важи за футболната федерация на Сао Пауло. Официални данни за броя обаждания така и не са обявени, но бразилски медии твърдят, че са събрани по-малко от 2 млн. долара от инициативата.

След като постъпленията са разпределени между телефонния оператор, организаторите от лотарийната услуга и телевизионния канал, по който е вървяла рекламата, за FPF остават под 700 000 долара - една десета от платеното от тях за Марселиньо Кариока.

Още по-жалка става ситуацията няколко години по-късно, когато разследване на цялата схема разкрива серия от нередности и съдът нарежда на FPF да върне изкараните пари.

ТВ каналът Bandeirantes пък е обвинен във фалшифициране на временното класиране с изкарване на подозрително близки резултати между клубовете - с цел да бъдат подтикнати повече хора да се обаждат.

Цялата случка представлява куриоз във футболната история и по някакъв начин кореспондира твърде добре с образа на самия Марселиньо. Защото футболистът с голям талант постоянно редува възходите и паденията, блестящите изяви и разочароващите спадове.

Той пробива във Фламенго едва на 16 г. в своя роден град Рио, но пропусната дузпа в един голям финал срещу Сао Пауло през 1993-та го праща в трансферната листа.

"Помня, че не исках да напускам Фламенго. Ако ви кажа, че съм искал да премина в Коринтианс, ще излъжа. Исках да играя на "Маракана", признава Марселиньо, но въпреки това е взет от Коринтианс, който се оказва клубът на неговия живот и именно там той достига върха си.

Неговите попадения от статични положения си остават невероятни гледки за футболните ценители и все още е трудно за вярване как халфът е способен да поразява вратата от всевъзможни ъгли, с различна техника и разнообразен тип удари. 

Дребничкият Марселиньо не блести с физика, но заложи ли си топката при статично положение, вратарите треперят. 59 са головете му от фалове само за Коринтианс, а още пет отбелязва директно от ъглови удари.

Завръщането му в Коринтианс след телефонната схема води до фурор и още същата 1998 година той извежда тима до титлата на Бразилия.

През сезона отбелязва зашеметяващи голове, включително тупалка от 35 метра срещу Вашку да Гама на "Маракана".

Няма съмнение, че тъкмо Марселиньо Кариока е с водещ принос за титлата. Във финалните сблъсъци с Крузейро головете му са определящи и той се разписва в първите два мача, завършили наравно.

В решаващия трети мач Марселиньо отбелязва втория гол за своите 10 минути преди края, който им носи трофея.

Тогава обаче идва най-голямото съжаление в неговата кариера, както самият той го определя.

Селекционерът Марио Загало не го включва в състава на Бразилия за Мондиал 1998 и халфът така и не усеща тръпката от участие на световно първенство.

След турнира във Франция, Загало е наследен от бившият треньор на Коринтианс Вандерлей Люксембурго и с това угасват и последните надежди на Марселиньо да получи шанс в "селесао". 

Каква е причината? "Люксембурго не ме харесва, откакто приятелката му го заряза, за да тръгне с мен", отсича Марселиньо. Както вече споменахме, той е провокатор, който лесно си навлича проблеми.

Успехите му на местна почва обаче продължават и скоро печели още две щатски титли, както и Световното клубно първенство. Това са годините, в които Коринтианс притежава най-силния състав в историята си.

Но след като се сбива със съотборника си Рикардиньо през 2001 г., Марселиньо напуска и преминава в Сантос.

Оттам нататък кариерата му търпи постоянен спад и той изкарва кратки и неуспешни периоди в още редица отбори, преди да окачи обувките през 2009-а и да стане телевизионен репортер.

Години по-късно влиза и в политиката в партията на десния националист Жаир Болсонаро, който доскоро беше президент на Бразилия. Този ход на бившия футболист е болезнен за онези фенове на Коринтианс, които не си падат по неофашизма, хомофобията, расизма и мизогинията.

Все пак надделяват спомените за направеното от Марселиньо Кариока на терена и през 2019-а той е избран за втория най-велик играч в историята на Коринтианс.

Все още един негов гол стои над всички останали: този във финала на щата Сао Пауло през 1995 г., когато Марселиньо печели първия си трофей с клуба срещу Палмейрас, където се подвизават Ривалдо и Роберто Карлос.

"Никой не вярваше, че ще стрелям чак оттам и ще вкарам", казва играчът за онзи спиращ дъха гол. "Ако гледате видеото, може да забележите, че момчето зад вратата, което гони топките, тръгва да тича предварително - мислейки си, че кълбото ще отиде някъде надалеч".

Забележително е, че въпреки болката, която този гол носи на феновете на Палмейрас, се намират такива сред тях, които участват по-късно в телефонното наддаване и искат да видят Марселиньо в своите редици.

Просто футболните му качества са твърде очевидни и надделяват над останалото. А кадрите с неговите изпълнения няма да омръзнат скоро.

Sportcafe Ретро

Някога Ромарио и Роналдо бяха най-страховитият тандем във футбола. Но издържаха само една година

Какво се случи с мечтаното нападателно дуо?