Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Някога Ромарио и Роналдо бяха най-страховитият тандем във футбола. Но издържаха само една година

Ромарио и Роналдо бяха неудържими в 16-те двубоя, в които започнаха заедно за Бразилия. Звездният тандем обаче не успя да просъществува до световното първенство във Франция Снимка: Getty Images
Ромарио и Роналдо бяха неудържими в 16-те двубоя, в които започнаха заедно за Бразилия. Звездният тандем обаче не успя да просъществува до световното първенство във Франция

Малко неща във футбола стоплят сърцето така, както едно идеално функциониращо нападателно дуо.

Великите атакуващи тандеми се появяват в много различни форми през годините, но споделят една обща черта: двамата играчи са напълно наясно със зависимостта си един от друг. Затова и партньорствата в нападение съдържат в себе си есенцията на футбола, комбинирайки индивидуалната класа с отборната игра.

За феновете на легендарните дуети, 90-те бяха особено благодарно време и ни дадоха Сътън и Шиърър, Йорк и Коул, Индзаги и Дел Пиеро, Креспо и Киеза, Клинсман и Бирхоф, Бергкамп и Клуйверт. Всички те ни осигуриха незабравими моменти на терена.

Но ако погледнем към бразилския национален отбор, ще се сетим за едно дуо, което удряше в земята всички други.

То не просъществува дълго и не се изяви на световно първенство, затова и може би остава недооценено 25 години по-късно. Но Ромарио и Роналдо през календарната 1997 г. изпепелиха всичко, което се изпречи на пътя им и си заслужава да си спомним как го направиха.

В онази година Бразилия изигра 26 мача, а двете звезди стартираха заедно в 16 от тях. В тези 16 двубоя Селесао наниза 52 гола, 31 от които бяха дело на дуото Ро-Ро.

Три пъти Ромарио асистира на Роналдо, девет пъти ролите им се размениха. А вдъхновеният от маниашката голова серия бразилски национален отбор вдигна два трофея за шест месеца.

Как изобщо се стигна до сформирането на тандема? Изглежда съвсем логично всеки треньор да иска тези играчи рамо до рамо в своя състав, но всъщност събирането им не се случи лесно, отчасти заради 10-те години разлика във възрастта им.

След като Бразилия стана световен шампион в САЩ през 1994-та, селекционерът Марио Загало извади Ромарио от сметките си и потърси подмладяване на състава.

Затова един от лидерите на тима прекара две години и половина далеч от националния отбор, а през това време младият Роналдо се утвърди като титуляр в атаката.

Ромарио се върна през февруари 1997 г. и с Феномена веднага откриха химията помежду си.

Първата им жертва беше Полша в един мач, изигран в Гояс в западната част на Бразилия. Още в началото Роналдо пусна перфектен пас към съотборника си в Барселона Джовани, който откри резултата. После Джовани се разписа още веднъж, а самият Роналдо добави нови две попадения.

И двата пъти на Феномена асистира Ромарио, като го изведе на позиции, от които фамозният голмайстор не пропускаше. 

През април Бразилия се изправи срещу два опонента, които привидно не бяха за подценяване - Чили и Мексико. Две победи с по 4:0 обаче показаха съотношението на силите.

Две от попаденията вкара Роналдо, а цели пет бяха дело на опитния Ромарио, вече прехвърлил 30-те, но и преоткрил най-добрата си форма.

Всяко тяхно голово изпълнение беше нов аргумент към тезата, че те са не просто сред най-добрите в света в индивидуален план, но и се допълват идеално.

При втория гол срещу Чили, Роналдо центрира, за да може нисичкият Ромарио да вкара с глава, а последното попадение срещу Мексико беше след отнета топка от Феномена дълбоко в половината на противника и нова асистенция за Ромарио.

През май дойде първата загуба на дуета - 2:4 от летящата Норвегия с Торе Андре Фло. Все пак Ромарио вкара страхотен гол, за да гарантира, че бразилците ще запомнят срещата и с нещо хубаво.

Двубоят беше част от подготовката за минитурнира във Франция през юни, който от своя страна беше загрявка за предстоящия догодина Мондиал 1998. 

На въпросния минитурнир Роберто Карлош изстреля един от най-прочутите си снаряди от пряк свободен удар срещу Фабиен Бартез, а при атрактивното 3:3 срещу Италия, Ромарио и Роналдо вкараха по един впечатляващ гол, след като Бразилия изоставаше с 1:3.

Англия спечели турнира със събраните 6 т. от три мача, но загуби двубоя с бразилците заради попадение на обичайния заподозрян Ромарио при типично бразилска комбинация между него, Роналдо и Леонардо.

Само три дни след срещата с Англия в Париж, Селесао стартира участието си на Копа Америка с мач срещу Коста Рика.

Смятате ли, че дългото пътуване и часовата разлика се отразиха на тандема Ро-Ро? Бразилия спечели с 5:0, Роналдо вкара два пъти (една асистенция на Ромарио), а Ромарио веднъж (асистенция на Роналдо).

"Кариоките" взеха и следващите два мача в групата си, после и четвъртфинала (с два точни изстрела на Роналдо), но по някаква причина това не беше достатъчно за най-невротичните елементи в бразилските медии и сред бразилската публика.

Критиците видяха криза в играта, смятаха, че отборът не създава достатъчно положения, селекционерът Загало се оказа глупак, а завоюването на трофея стана задължително, за да запази той поста си - нищо, че националите никога не бяха печелили Копа Америка извън пределите на Бразилия.

Противник на полуфинала беше Перу, който вече беше отстранил Уругвай и Аржентина. 

Бразилия не просто спечели, а унищожи Перу със 7:0 и може би единствената изненада беше, че Роналдо не се записа сред реализаторите в головата фиеста. Но той отново се прояви като плеймейкър и подаде за едно от двете попадения на Ромарио.

Към края Ромарио получи разтежение и се хвана за коляното. Бразилия играеше девети мач в рамките на 28 дни и нещо такова можеше да се очаква.

Марио Загало обаче никога не е криел, че не харесва своенравния нападател, който пък не обичаше да спазва дисциплината и да се съобразява с наложените правила. В странен изблик, селекционерът обвини Ромарио, че се е престорил на контузен и го изхвърли от състава за финала. 

Бразилия грабна купата с победа с 3:1 над Боливия, а Роналдо не пропусна да блесне с превъзходен гол с левия крак - но звездният тандем беше развален, тъй като Ромарио изобщо не беше повикан за контролите от август до ноември.

Когато дойде време за Купата на конфедерациите, желанието за победа на Загало явно взе връх над ненавистта му към постоянно купонясващия, пиещ и мърморещ Ромарио.

Немирникът се завърна и дуото се активира веднага в първия мач срещу Саудитска Арабия - Ромарио вкара два пъти, а Роналдо асистира за втория гол.

Загало пробва да се лиши от Ромарио в следващия двубой срещу Австралия и да заложи на Бебето, но Бразилия не успя да вкара и крайното 0:0 само подчерта колко фундаментална е ролята на скандалджията в този състав.

Селесао преодоля групата с още една победа над Мексико (трета за последните 9 месеца срещу този съперник), в която Ромарио откри резултата от дузпа.

Следваше полуфинал с Чехия и там двете звезди в нападение се разписаха за успеха с 2:0, пратил тима на финал.

Още веднъж Австралия беше на пътя на бразилците, само седмица след нулевото равенство в груповата фаза. Този път разликата беше, че Ромарио стартира до Роналдо и вече нямаше какво да спре двамата.

Феномена разстреля Марк Боснич в 15-ата минута и добави още един гол, след като се промъкна между двама противници и деликатно чукна топката в далечния ъгъл.

Когато Марк Видука беше изгонен за влизане срещу Кафу, надеждите на Австралия приключиха, а още не беше изтекло дори първото полувреме.

Ромарио покачи на 3:0 и после се възползва от пас на Роналдо, за да се разпише още веднъж. До края двамата си правеха каквото искат на терена и всеки от тях стигна до хеттрик, а дъждът от голове приключи едва щом Роналдо спечели дузпа и Ромарио я превърна в гол за крайното 6:0.

Бразилия беше на върха! Два хеттрика на двете звезди, нов трофей и рекорд: Селесао стана първият тим, държащ едновременно трофея на своя континент, Купата на конфедерациите и световната купа. 

Тогава тандемът Ро-Ро нямаше равен в света на футбола, но за жалост, видяхме двойката заедно на терена само в още три случая.

Причината за разпадането на дуото беше отчасти в здравословното състояние на Ромарио и отчасти в отношението на Загало към него.

Играчът отново разтегна сухожилие преди световното първенство (този път скенер потвърди, че контузията е истинска) и макар че настояваше, че ще се възстанови до началото на турнира, Марио Загало изобщо не го включи в състава.

Ромарио се срина и се разплака на пресконференция, на която коментираше случилото се, а само два дни след четвъртфинала на Бразилия срещу Дания, нападателят вкара за Фламенго в двубой от бразилското първенство.

Очевидно беше годен за игра, но тогава вече беше твърде късно.

На Мондиал 1998 Бразилия стигна до финала с Бебето и Роналдо в атака, но катастрофира в мача за трофея с 0:3 от домакина Франция.

Странният припадък на Роналдо в часовете преди големия двубой, довел до бледото му представяне на терена, си остава една от великите футболни загадки.

Още по-мъчителна загадка е какво щеше да се случи на Селесао с Ромарио в състава - но на фамозния нападателен тандем просто не му беше писано да се изяви на най-голямата сцена. 

   

Най-четените