Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Голямото отмъщение: Как Байерн се възстанови от кошмара и загубата от Юнайтед през 1999 г.

Голямото отмъщение: Как Байерн се възстанови от кошмара и загубата от Юнайтед през 1999 г. Снимка: Getty Images

Само две години след кошмарната загуба от Манчестър Юнайтед през 1999-а, Байерн Мюнхен стана шампион на Европа за четвърти път. Това е история за излекуване, отмъщение и изкупление.

"Това е футболът, по дяволите!" ("Football, bloody hell.")

В англоезичния свят тази фраза на сър Алекс Фъргюсън се е превърнала в синоним на събитията от "Камп Ноу" от 26 май 1999 г. Но в Германия, или поне в Мюнхен, онази нощ в Барселона носи тотално различни емоции.

"Още един корнер... вече сме в 93-тата минута. Защо? Само (реферът Пиерлуиджи) Колина знае - казва коментаторът по RTL Марсел Райф, сякаш предусещайки какво ще се случи.

... Солскяер. Това не може да бъде. За съжаление, футболистите на Байерн могат да обвинява единствено себе си."

В рамките на 102 секунди в добавеното време Манчестър Юнайтед вкара два гола и обърна Байерн Мюнхен, за да спечели требъла.

И до днес това остава най-великата вечер в историята на клуба - постижение, което все още няма аналог в английския футбол. За Байерн това беше момент на неописуема травма, която разтърси клуба из основи.

"Най-тежката възможна загуба"

"От рая до ада в рамките на минута", каза Карл-Хайнц Румениге. "Не спирах да гледам часовника, мачът вече беше свършил", спомня си Ули Хьонес. Вратарят Оливер Кан пък я нарече "най-тежката възможна загуба".

Шокът повлиява и физически на Щефан Ефенберг. Капитанът на Байерн изпил цели три бутилки вода по пътя си към стаята, в която да даде допинг тест, но не усетил нужда да използва тоалетната.

След като пресушава и четвъртата бутилка, тялото на Ефенберг реагира, но в обратната посока. "Бях толкова изтощен и обезводнен, че наливах бутилка след бутилка в организма си - споделя той. - Беше ясно, че, впоследствие, всичко това ще трябва и да излезе - по един или друг начин."

Embed from Getty Images

Вечерта след финала част от съотборниците му се обърнали към алкохолните напитки в хотел "Barcelo Sants". Голът на Марио Баслер, който падна още в шестата минута на двубоя, изглеждал като нещо далечно, от миналия век.

"Като се сетя за мача, винаги си казвам, че всъщност, аз спечелих Шампионската лига, тъй като ме извадиха в 89-ата минута!", леко шеговито споделя Баслер.

Но цветът на медала му казва други. Шест месеца по-късно Баслер щеше да бъде продаден в Кайзерслаутерн. Няколко месеца по-късно Лотар Матеус, чиято смяна в 80-ата минута разби стабилността на Байерн в онази вечер, също щеше да си тръгне. Той също така и не спечели Шампионската лига.

Започна преустройството

Ефенберг пропуска партито и прекарва три часа, обсъждайки мача с нападателят Карстен Янкер, който бе на сантиметри от втори гол за Байерн, но удари напречната греда, в стаята си. В ума си има една-единствена мисъл: "Искам отмъщение! Загубата ме накара да поискам да стигнем отново до този етап, но този път да победим!"

Старши-треньорът Отмар Хитцфелд, който две години по-рано спечели Шампионската лига с Борусия Дортмунд, също успява да събере мислите си и да помисли за бъдещето.

"Разбираемо, че се чувстваме победени, огорчени и обезсърчени - казва той при прибирането на отбора в Мюнхен. - Но по света се случват далеч по-кошмарни неща - войната в Косово, глада в Африка. Това, наистина, беше просто един мач."

Ръководството на клуба застана зад Хитцфелд.

"Ако бяхме спечелили, щяхме да уволним Ото! - шегува се президентът Франц Бекенбауер. - Но сега сме дори още по-мотивирани. Ще бъде трудно отново да достигнем до финала, но този отбор няма да се разпадне, ще се усъвършенства и ще стане дори още по-добър."

Приятелство, отмъщение и изкупление

Възможността за отмъщение щеше да се открие доста скоро пред Байерн, който срещна Юнайтед отново на полуфиналите през сезон 2000/01. Много неща се бяха променили за тези две години.

Байерн се беше подсилил с непознатия парагвайски нападател Роке Санта Круз, с френския краен бранител Вили Саньол и с английския полузащитник Оуен Харгрийвс, докато Хитцфелд и Фъргюсън бяха станали добри приятели.

Преди началото на първия двубой двамата вдигнаха наздравица в офиса на Фъргюсън, но приятелството им бе оставено на заден план, докато Байерн контролираше изцяло мача. Късен гол даде аванс на баварците, които продължиха към финала след нова победа в реванша и общ резултат от 3:1.

Защитаващият титлата си шампион Реал Мадрид бе отстранен на полуфиналите и така Байерн си уреди среща на финала с Валенсия, който, на свой ред, си отмъсти, след като година по-рано бе победен на финала именно от "кралете", на митичния "Сан Сиро" в Милано.

"Прилепите" се надяваха този път да имат по-голям късмет във финала и поведоха рано чрез гол от дузпа, но Байерн, чийто разширен състав включваше 12 от участниците във финала в Барселона две години по-рано, изравниха след почивката след нова дузпа, превърната в гол от капитана Ефенберг.

Резултатът остана равен и след 120-те минути, след които дойде ред на дузпите, където Кан спаси на три път, с което донесе трофея за Байерн.

"Загубата в Барселона ни направи по-близки като отбор и ни даде допълнителна увереност във възможностите ни - казва Ефенберг. - Не знам дали определени футболисти щяха да са толкова нахъсани през 2001-ва, ако не бяха преживели 1999-а."

Бяха нужни две години, за да може Байерн да се възстанови и да постигне отмъщението си. И не само го направи, но го направи по шампионски.

Embed from Getty Images

Най-четените