Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Требълът, шестте титли от Висшата лига, триумфите за ФА къп? Без значение - Шмайхел е предател!

Да бъдеш част от най-великия отбор на Манчестър Юнайтед за всички времена трябва да те направи безсмъртен.

Въпреки това много от феновете на "червените дяволи" са готови да зачеркнат наследството, оставено от един от героите на требъла през 1999-а.

А каква година само беше тя за почитателите на Юнайтед!

С онази победа над Арсенал на полуфиналите за ФА къп, с обрата срещу Ювентус и с незабравимата вечер на "Камп Ноу" в Барселона срещу Байерн Мюнхен.

Връщайки се към финала в Шампионската лига, един кадър се е запечатал в съзнанието на милиони фенове - циганското колело на Петер Шмайхел след победното попадение на Оле Гунар Солскяер.

Сякаш огромният датчанин се бе върнал десетилетия назад и изживяваше най-щастливите си мигове от детството. Не, той се наслаждаваше на най-великия си момент във футбола. Страстта му и адреналинът бяха взели връх, но гимнастическата импровизация и великолепната снимка се оказаха последният принос на Петер за Юнайтед.

А повече от 20 години по-късно по-старото поколение запалянковци на тима се чувстват предадени от футболиста, за когото сър Алекс твърдеше, че е "джакпотът на века".

Въпреки че феновете бяха тъжни, че изпращат един от героите си, дълбоко в себе си много от тях знаеха, че е дошло времето да се вземе нов вратар.

Шмайхел тръгна на юг - към Португалия, за да се присъедини към Спортинг Лисабон в едно, уж последно, предизвикателство, преди да окачи обувките на пирона.

Или поне всички така си мислеха.

В първия си сезон датчанинът вдигна титлата с "лъвовете" след 18-годишно чакане, но във втория отборът остана трети.

Шмайхел обмисляше да удължи престоя си в Спортинг с още една година, но в крайна сметка си тръгна като свободен агент и през лятото на 2001-ва се завърна във Висшата лига, за да облече екипа на Астън Вила.

Единствената му кампания при бирмингамци ще се запомни най-вече с гола срещу Евертън - първият дело на вратар в историята на Премиършип.

Постепенно датчанинът отстъпи мястото си на Петер Енкелман и реши да си тръгне от "Вила парк".

Почитателите на Манчестър Юнайтед отново си мислеха, че е ударил часът бившият им ас да каже сбогом на футбола, но вместо това Шмайхел ги прободе право в сърцето, приемайки офертата на Кевин Кийгън да премине в градския съперник Сити, който се беше завърнал в елита.

Нещата започнаха зле за "гражданите" след само две победи в първите 10 мача, но точно преди дербито с Юнайтед - последното на "Мейн роуд" - повдигнаха самочувствието си с два успеха над Бирмингам и Уест Бромич.

Три години, след като замина за Португалия преди "пенсионирането", Петер отново бе част от напечения сблъсък, но този път с фланелката на бившия враг.

"Той напусна Манчестър Юнайтед някъде на 35 и каза, че отива за малко в чужбина, след което ще се пенсионира - спомня си Гари Невил. - Но се завърна и отиде в Манчестър Сити. Как при тях? Не можеш да играеш за Манчестър Сити. Аз съм фен на Юнайтед и знам, че не мога да играя за Манчестър Сити. Не мога да играя за Лийдс. Не мога да играя за Ливърпул. Това сякаш е написано на челото ми. Просто не играеш за тези клубове, независимо какво се случва. Той спечели требъла с Юнайтед през 1999 г. и каза, че ще се оттегли. Но в крайна сметка, след като не го направи, трябваше да продължи да играе за отбора още 2-3 години."

Сър Алекс също добре помни предателството. Още повече, че по време на въпросното градско дерби още не беше намерил пълноправен заместник на датчанина.

"От момента, в който Шмайхел си тръгна, за да се присъедини към Спортинг Лисабон през 1999 г., и изпуснахме да вземем Ван дер Сар, се молех да намерим подходящия човек", признава шотландецът в автобиографията си.

В тунела преди дербито е доста напечено. Шмайхел се усмихва и си разменя любезности с Райън Гигс, след което решава да подаде ръка на капитана на Юнайтед Гари Невил. Бранителят обаче презрително извръща глава и се прави, че не забелязва бившия си съотборник, отвратен от предателството му.

Говорейки по-късно за този инцидент, Невил признава: "Мразех всички. Всички ни мразеха нас, ние мразехме тях. Така беше. Със сър Алекс все едно бяхме на остров и са ни обсадили."

Не че в миналото не е имало и други "предатели" във футболен Манчестър, но случаят на Шмайхел е доста различен. В онова последно дерби на "Мейн роуд" Оле Гунар Солскяер вкара за "дяволите", но това не стигна и Юнайтед загуби. А датчанинът се радваше сякаш Сити е родният му клуб. В този момент гостуващата агитка бе готова да го линчува.

"Отбелязах на Шмайхел, но той изобщо не трябваше да ходи при тях", казва норвежецът.

Невероятно, но след последния съдийски сигнал, узаконил първия успех на Сити в градския сблъсък от 13 години, камерите показаха Петер да се превърта в циганско колело, точно както на "Камп Ноу" през пролетта на 1999-а.

Не празнуваше требъл, а само три точки срещу отбор, който би следвало да е програмиран да мрази органически. Каква ирония...

Затова когато изречете името Петер Шмайхел пред някой от по-крайните почитатели на Юнайтед, не очаквайте ода за безспорните му геройства с фланелката на отбора, а по-скоро някоя сочна псувня по адрес на големия датчанин.

"Никога не бих играл за тях, ако тогава бяха това, което са днес", оправдава се той. Но мачът, както се казва, вече е свирен.

Най-четените