Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Той нарече Фърги "шотландско копеле" и е единственият, който се е разписвал в дербитата на Манчестър, Ливърпул и Глазгоу

Ако искате вярвайте, но когато се качва на самолета за Англия, Андрей Канчелскис не знае в кой отбор ще играе. Роден в Кировоград, Украйна в семейство на баща литовец и майка рускиня, в края на 80-те Андрей е взет от гранда Динамо Киев. Сезон 1990/91 пък прекарва в Шахтьор, когато се появява интереса от Острова.

"Когато бях млад, нямаше много информация за английския футбол. Разбира се, бях чувал за Манчестър Юнайтед и легендите му Денис Лоу, Боби Чарлтън, Мат Бъзби и Джордж Бест. Но в началото на 90-те повечето хора говореха за Ливърпул, защото те доминираха. Това обаче се промени и скоро Юнайтед стана тема №1. Когато летях за Англия през 1991 г. никой не ми беше казал в кой клуб отивам. Попитах агента си, а той само просъска: "В Манчестър!". "Но в кой отбор?" продължих аз, а той отговори: "Не знам." Когато кацнахме, ни откараха директно на "Олд Трафорд". Едва тогава разбрах, че е Юнайтед.

По това време Алекс Фъргюсън още не е легендата, която познаваме, но вече е най-важната фигура в Театъра на мечтите.

"Когато го срещнах за първи път, ми каза: "Готви се, утре тренираш.". Никой не ми беше казал, че ще започна да тренирам веднага. Даже не си бях взел обувки. Отидох и си купих, но бяха ужасни. Убиваха ми и играх наистина слабо, но за щастие подписах договор."

Канчелскис чака два месеца за дебюта си. Фърги го пуска в края на сезона срещу Кристъл Палас, когато оставя повечето от звездите си да почиват преди финала за КНК.

В европейската битка Юнайтед печели с 2:1 срещу Барселона в Ротердам благодарение на два гола на Марк Хюз, а Андрей също получава медал след само няколко седмици в клуба - първи знаци за това, което му предстои с екипа на "червените дяволи".

"Англия беше като училище. Имаше толкова много за учене: манталитетът, храната, езикът, обратното шофиране - това беше много голяма промяна. Футболът обаче беше подобен - спомня си Канчелскис. - Бях играл за Динамо Киев при Валерий Лобановски - един от най-добрите треньори в света, който също обичаше да играе 4-4-2 с две крила, точно като Фъргюсън."

В началото отношенията между футболиста и мениджъра не са перфектни, но за това помагат и съотборниците на Андрей, които му скрояват подъл номер, след като разбират, че английският език не му е стихия.

"Веднъж нарекох Фърги "шотландско копеле", макар че не беше нарочно. Новите ми съотборници ме накараха да го направя на една тренировка, но изобщо не осъзнавах какво означава това. Такива неща обаче се случват на футболистите, когато отидат в друга държава. Когато му казах, че е шотландско копеле, всички припаднаха от смях. За щастие - той също."

Сезон 1991/92 е първият пълен за Канчелскис в Юнайтед, а руският нападател записва над 30 участия в Първа дивизия, отбелязвайки пет гола и успявайки да впечатли Алекс Фъргюсън.

"Трябва да се отбележи, че в първия си цял сезон постигна изключителен успех. Той е все още младо момче, което наскоро се ожени, още се адаптира към Англия и учи езика. Но определено разбира играта и направи невероятен първи сезон", отчита треньорът в телевизионно интервю.

Но не само Канчелскис, а целият тим записва паметна кампания. Юнайтед остава втори в първенството зад Лийдс, което е най-предното му класиране от четири години и печели Купата на лигата след успех с 1:0 над Нотингам Форест на "Уембли".

Всички на Острова усещат, че се полагат основите на нещо голямо, а Андрей не прави изключение.

"Трябваше да спечелим първенството. Бяхме топ през целия сезон, но към края имахме твърде много мачове и загубихме точки срещу Лутън, Уест Хем и Ливърпул. Спечелихме последния си мач срещу Тотнъм на "Олд Трафорд", но това не беше достатъчно - спомня си Канчелскис. - Фъргюсън влезе в съблекалнята и каза: "Страхотен сезон. Не се притеснявайте, през следващия сме шампиони."

И шотландският гений не греши.

През пролетта на 1993-та играчите на Юнайтед вдигат шампионската купа и прекъсват 26-годишната си тягостна суша.

Канчелскис обаче не играе толкова редовно. Райън Гигс си извоюва титулярно място, а той се конкурира с Лий Шарп за позицията отдясно.

Последният обаче заболява от вирусен менингит през есента на 1992 г. и Андрей е първи избор на Фърги, но през втората половината на кампанията възстановеният Шарп го измества отново.

Юнайтед печели титлата с 10 точки пред втория Астън Вила, а Канчелскис записва 13 мача като титуляр с три гола и една асистенция.

В един момент футболистът започва да губи търпение заради малкото игрово време, което получава и си навлича гнева на Фъргюсън, отказвайки да играе за резервите.

Въпреки че няма много приятели в отбора, в този момент ръка му подават Брайън Робсън и Стив Брус, които го убеждават да се успокои, да тренира здраво и да дочака момента си.

Съветите им се оказват мъдри и Канчелскис изиграва важна роля за дубъла през сезон 1993/94. В него Юнайтед е много близо до безпрецедентен требъл, но губи с 1:3 финала за Купата на лигата срещу Астън Вила. В този двубой Андрей получава червен картон.

През кампанията 1994/95 той е основното дясно крило на "дяволите" и става голмайстор на тима с 15 попадения, 14 от които във Висшата лига.

Канчелскис изиграва някои феноменални мачове, а върхът му е хеттрикът в дербито със Сити през ноември 1994-та. Юнайтед размазва градския съперник с 5:0, а Андрей е над всички.

"Фърги ни беше накарал да разберем, че дойде ли мач срещу Манчестър Сити, няма значение къде са в таблицата. Това беше дерби. Голям мач. Те бяха готови на всичко, за да го вземат, а шефът знаеше това и искаше да се увери, че сме подготвени - спомня си Канчелскис. - Забавлявахме се и продължавахме да атакуваме, защото искахме още и още голове. В последната минута вкарах още един, за да оформя хеттриха си - много специален момент в кариерата ми."

Андрей заслужено получава нов договор, а феновете скандират името му. Но на сцената излиза неговият агент Григорий Йесуленко, човек без никакви скрупули, който стига твърде далеч.

Един ден той се появява в кабинета на Фърги, за да му поднесе подарък - уж от благодарност за новия контракт. А когато се прибира у дома и разпечатва пакета, шотландецът намира 40 хил. паунда.

Малко преди това се е разгорял подобен скандал с мениджъра на Арсенал Джордж Греъм и Фъргюсън не иска името му да бъде забърквано в каквито и да било схеми. Пред хора от ръководството на клуба той предава парите, които да се съхраняват в специален сейф. Треньорът се опасява да не бъде обвинен за някакви злоупотреби, тъй като лично участва в преговорите по привличането на Канчелскис. А в контракта му има странни клаузи, на които никой не обръща голямо внимание при подписването - футболистът да получи 30% от сумата от следващия му трансфер, а толкова да бъдат изплатени и на бившия му тим Шахтьор.

Във втората част на сезона, след коледно-новогодишните празници, Канчелскис започва да губи форма. Оплаква се от постоянни болки в стомаха и многократно е преглеждан от специалисти, но те не откриват нищо нередно.

Фърги иска да го задържи, но Андрей взима решението да напусне и да приеме офертата на Евертън.

Знаейки, че за клуба ще останат само 40% от трансферната сума, босовете на Юнайтед настояват за повече от предлаганите 5 млн. паунда. Йесуленко обаче ги убеждава, че ще преговаря с Шахтьор да намали претенциите си и сделката се осъществява. Разбира се, не се случва така и украинският клуб веднага започва да си търси тези 1.5 млн. лири за бившата си звезда.

"Червените дяволи" ги превеждат в швейцарска банка, но те така и не достигат до клубната хазна в Донецк. За измамата е обвинен бившият президент на клуба Александър Брагин, който е убит в бомбен атентат през октомври 1995-а заедно с петима от бодигардовете си.

Канчелскис си тръгва от Театъра на мечтите като двукратен шампион на Англия, носител на ФА къп и Купата на лигата, победител в турнира КНК и носител на Суперкупата на Европа.

Той е и единственият футболист в историята, разписвал се в дербитата на Манчестър, Ливърпул и Глазгоу (играе четири години в Рейнджърс).

Със сър Алекс Фъргюсън пътищата им се пресичат отново чак през 2016-а.

"Държеше чашата си и пиеше вино, когато някой ме забеляза и каза: "Голям играч беше!", сочейки към мен. "Знам, че беше голям играч - отговори му Фърги. - Платих 650 хил. паунда за него."

Най-четените