В Twitter над 128 000 души продължават да следват Джак Родуел, макар че той не е публикувал нищо в платформата от 2016 г. насам.
Едва ли е съвпадение, че именно в последните около 6 години повечето футболни фенове съвсем загубиха следите на някогашната голяма надежда.
Бившият футболист на Евертън и Манчестър Сити е сред многото надценявани английски играчи, които рано са посочвани като огромни таланти, а после падат отвисоко, когато се сблъскат с реалността в големия футбол.
През 2016-а Родуел все още се мъчеше да остане актуален в английския футбол и играеше редовно за борещия се за оцеляване Съндърланд. Една година след последния туит на футболиста обаче, Съндърланд изпадна, а сезон по-късно се свлече директно в трета дивизия.
Оттам нататък роденият в Саутпорт футболист така и не успя да съживи кариерата си и премина през още няколко разочарования, преди да стигне до далечна Австралия.
Упадъкът на Джак Родуел определено го нарежда на челно място в списъка с разочарованията на Висшата лига - но за това развитие допринасят доста различни фактори и обстоятелства около играча.
Поглеждайки назад към случилото се, можем да си направим извода, че самият Родуел далеч не е единственият виновник, а създалият се около него шум и огромните очаквания просто му изиграват лоша шега.
Здравословни проблеми му пречат да се наложи в своите отбори, а и бремето да защити репутацията си на талант го затруднява допълнително.
Продукт на школата на Евертън, той рано показва данни на централен защитник на топ ниво, но в първия отбор е използван предимно като дефанзивен халф.
Джак е израснал като отдаден фен на "карамелите" и се присъединява към школата им още 7-годишен, а поставя и рекорд, когато дебютира срещу АЗ Алкмаар за Купата на УЕФА.
На 16 години талантът стана най-младият играч на Евертън, играл в официален мач в евротурнирите.
След като успя да пробие в родния си клуб, Родуел се превърна в национал на Англия и репутацията му стана още по-сериозна, но тогава дойде прибързаният трансфер в Манчестър Сити.
За "трите лъва" халфът дебютира през ноември 2011 г. в контрола срещу Испания и по-малко от година след това Сити плати за него 12 млн. паунда.
Родуел обаче така и не успя да се наложи в Манчестър, като му попречи не само голямата конкуренция в полузащитата, но и честите контузии. В рамките на следващите 7 сезона футболистът записа нежелан рекорд за най-много поредни мачове от Висшата лига без победа, изпадна в Чемпиъншип и Първа лига и изкара два неуспешни пробни периода в американската МЛС и в Рома.
Сезон 2013/14 окончателно показа, че за Джак Родуел няма бъдеще в Манчестър Сити, където той се появи само в пет мача за първенство.
Затова се съгласи на трансфера в Съндърланд за 10 млн. паунда, но и там се оказа неспособен да впечатли.
Между 2013 и 2017 г. Родуел натрупа 39 шампионатни мача без победа в рамките на рекордните 1370 дни.
Така Джак Родуел стана същински символ на сбърканата трансферна политика на "черните котки". Един документален филм на Netflix влезе в детайли и показа многото неуспешни опити на ръководството да намери нов клуб на Родуел и да се отърве от внушителната му заплата от 70 хил. паунда седмично.
Филмът представи Родуел в меко казано негативна светлина и му създаде имидж на едновременно алчен и мързелив футболист, който не се интересува от нищо друго, освен от заплатата си.
"Бях превърнат в изкупителна жертва без да съм направил нищо лошо. Бях готов за игра, но не ме пускаха да играя, такива неща се случват във футбола", обясни той.
Най-сетне Родуел бе освободен от клуба през юни 2018 г. и естествено, представата за него като талант отдавна вече беше в миналото. Последва неуспешен период с Блекбърн в Чемпиъншип и отхвърляне след проби в американското първенство и във водената от Пауло Фонсека Рома.
Това е твърде жалко за един играч, на когото не му липсват качества. Когато е в добра форма, Джак Родуел е физически мощен и атлетичен, влиза здраво в единоборствата и е компетентен и в защитата, и в халфовата линия.
Тези заложби бяха достатъчни, за да го върнат малко изненадващо във Висшата лига през януари 2020 г., когато той подписа с Шефилд Юнайтед.
Мениджърът Крис Уайлдър чувстваше, че Родуел все още има нереализиран потенциал и му даде шанс.
И този трансфер обаче се оказа злополучен и Шефилд изпадна, а някогашната надежда на Англия се появи само в два мача за 18 месеца, като прекара общо 73 минути на терена.
Оттогава той се премести в Австралия заедно с австралийската си съпруга и с техния син.
Първоначално заигра в Уестърн Сидни Уондърърс и макар и на доста по-ниско ниво от това в младите му години, показа, че все още не е загубил футболната искра.
Родуел изкара успешен сезон, в който записа 14 мача, отбеляза три гола и стана капитан на сборния отбор на австралийския елит за един шоу мач срещу гранда Барселона през месец май.
През август защитникът се присъедини към вражеския клуб ФК Сидни със свободен трансфер и обяви, че е щастлив да играе в най-успешния отбор в Австралия.
Контузия в адукторите забави дебюта му, а когато най-сетне Родуел се появи на терена, изкара само 45 минути и беше заменен заради травма в другия крак.
Ако тялото му позволи да продължи да се състезава, пред него най-вероятно има поне още няколко години футбол - макар и толкова далеч от нивото, на което някога започна кариерата му.
