Била ли е наистина красива Хубавата Елена? Виновна ли е била тя, че е последвала Парис, или богинята Афродита я е накарала да се влюби в него? И може ли изобщо тя да бъде чернокожа?
В митологията образът на Хубавата Елена винаги е бил повод за война и раздори. Днес обаче историята сякаш се повтаря по нов начин.
Малко преди преди премиерата на "Одисея" на Кристофър Нолан вече се предполага, че режисьорът целенасочено е избрал чернокожата Лупита Нионго, за да съживи именно тези древни полемики.
Но каква е историческата истина зад този мит?
Този въпрос изследва журналистът Арис Димокидис в епизод от аудиодокументалната поредица на гръцката медия LIFO, озаглавен "Суровата истина за черната Хубава Елена".
В него водещият, заедно с авторитетни гръцки учени, разбива на пух и прах съвременните ни представи за античността и разкрива как сме превърнали един древен символ в жертва на расистки и естетически стереотипи.
Като начало, историческата наука е категорична: Хубавата Елена никога не е съществувала.
Професорът по класическа археология Димитрис Пландзос напомня, че макар Троянската война да се базира на реални конфликти от Бронзовата епоха, причините за нея са били чисто геополитически и търговски.
Още античният историк Тукидид пише, че никой не би водил десетгодишна кървава война заради една жена.
В митологията Елена е родена от яйце след съюз между Леда и Зевс, преобразен като лебед - образ, вкоренен в праисторическите култове към плодородието, които предхождат микенската култура.
Нещо повече, представата за Елена като руса, бяла и синеока жена е сравнително модерен конструкт.
Проф. Пландзос обяснява, че в древногръцката литература изразът "Хубавата Елена" не съществува със съвременното си значение.
В архаичната епоха думата "калос" (красив) е означавала "добре скроен, хармоничен и с благороден произход", а "ореос" (хубав) буквално е значело "в разцвета на силите си, навреме" (както се казва за зрял плод).
Чак през Римската епоха и по-късно, през Викторианския период (XVIII-XIX в.), Омировите герои започват да се изобразяват според северноевропейските идеали за красота.
Самият Омир в "Илиада" подхожда гениално - той никога не описва очите, косата или чертите на Елена. Използва само стандартни епични епитети като "λευκώλενος" (с бели/аристократични ръце) и "καλλίκομος" (с хубава коса).
Включени в епизода архивни лекции на покойния гръцки учен и философ Димитрис Лиантинис хвърлят светлина върху т.нар. "стратегия на абсолютното".
Когато Елена се появява пред троянските старейшини, те възкликват, че тя "фантастично прилича на безсмъртните богини".
Омир оставя въображението на всеки читател, независимо от неговата епоха или раса, сам да извае образа на съвършенството.
Всъщност митът за Елена е толкова пластичен, че още в Древна Гърция търпи пълни обрати.
Професорът по класическа филология Василис Вертудакис и доцент Евгения Макрияни припомнят, че поетът Стисихор от VI в. пр.н.е., а след него и драматургът Еврипид в трагедията си "Елена", пишат за едно голямо преднамерено заблуждение.
Според тази версия истинската Елена през цялото време е била в Египет, а не в Троя. Така гърци и троянци умират в продължение на десетилетие в името на една илюзия - метафора, с която Еврипид остро критикува манията за война на тогавашните атиняни.
Накрая, проф. Лиантинис обяснява и моралния парадокс на "невярната" съпруга, която напуска Менелай заради Парис. Древните гърци не са разглеждали Елена през призмата на християнския или буржоазния морал.
За тях човешката природа е част от законите на космоса, където понятия като "вярност" и "изневяра" са безпредметни. Елена е въплъщение на абсолютната красота, а тя е първична, стихийна сила, която не може да принадлежи на никого.
Така че Лупита Нионго в ролята на Хубавата Елена не нарушава Омировия канон.
Защото най-известната жена в митологията няма фиксиран цвят на кожата - тя е просто платното, върху което всяка епоха прожектира собствените си фантазии за съвършенство.
