Всеки може да спортува, да тича самостоятелно, да се състезава с хронометъра и да подобрява собствените си постижения. Но понякога, все по-често и в България, бягането става нещо повече от индивидуално занимание и се превръща в кауза и колективно събитие за стотици, дори хиляди хора.
С популяризирането именно на този аспект от спорта са се заели редица спортни клубове и организации за любители - а сред най-популярните и сериозните от тях е столичният „Бегач". Той се появи преди едва около две години, но вече успя да запали доста хора по бягането и организира редица събития по масово бягане, в които се включиха общо над 1500 души.
Всъщност „Бегач" възникна като инициатива на група бегачи-любители, които редовно участват в някои от най-големите маратони в чужбина и се стремят да усвоят положителните практики, видени там.
„Като бягаш на Берлинския маратон, където има 50 хил. души, виждаш едно ниво на организация, което само можеш да си мечтаеш тук да се случва", разказва един от членовете на „Бегач" Еленко Еленков.
От клуба обаче не само мечтаят, но и наистина се стараят да правят събитията си по европейски тертип. Според установената практика, зад всяко масово бягане стои някаква благотворителна кауза, към която отиват приходите от събитието и за която се събират дарения от участниците.
Най-голямото събитие на „Бегач" до момента (Sofia Evening Run през октомври 2013-а в Борисовата градина) събра над 7000 лева, дадени на фондация „Национална мрежа за децата", а каузата тогава беше финансово подпомагане на приемни семейства.
Sofia Evening Run успя да привлече внушителните над 800 участници най-вече благодарение на организираната фирмена щафета.
Десетки фирми се оказаха мотивирани да бягат, сформираха отбори, събраха необходимите такси и се впуснаха в състезанието. „Очаквахме да има към 20 отбора, но реално стартираха 120 отбора от над 70 фирми", радва се Еленко.
Друго голямо събитие на „Бегач" - полумаратоните в Панчарево, подпомогнаха осигуряването на спортна терапия за деца в неравностойно положение.
Бягаш наравно с шампиона
Самият Еленко се захванал с бягане просто защото си нямал друг спорт, а този му се сторил много естествен, достъпен и разтоварващ.
Някои приемат бягането за несоциален спорт, но Еленко знае, че не е така - той е участвал на доста от големите международни маратони в Ню Йорк, Истанбул, Берлин, Стокхолм, Виена. Бил е почти навсякъде в Европа и света и е усетил страстта да практикуваш любимия си спорт заедно с хиляди други хора.
Еленко изтъква маратона в Ню Йорк като единственото спортно събитие, на което имаш възможност да се състезаваш рамо до рамо със световния шампион - все едно да запалиш колата и да пърпориш редом до шампиона на Формула 1.
Лондонският маратон от своя страна е вероятно най-развитият по линия на благотворителността. За да участваш в него трябва задължително да набереш 1000 паунда за благотворителност - съвсем отделно от таксата за участие.
Еленко е наясно, че ще е нужно доста време бягането в България да се развие до това ниво.
Той признава, че като начало би се радвал, ако общините и институциите подкрепят повече масовите бягания - и то не толкова с пари („Спонсорите са достатъчно отворени към такива събития"), колкото за чисто организационни неща, като например затварянето на някой път за една неделя сутрин с цел да се проведе масово бягане по уникални трасета.
Неизбежният въпрос
Логично, не за всички бягането е толкова атрактивно занимание. Щом разберат, че за масовите събития се влиза с такса, повечето хора задават въпроса „За какво ми е да си плащам, за да бягам, когато мога да си бягам безплатно?"
И самият Еленко се е сблъсквал неведнъж с този въпрос, въпреки че таксите за участие в събитията на клуб „Бегач" не са непосилни - по 20-30 лева на човек.
На един среден европейски маратон цената за участие е между 60 и 80 евро, а интересът към големите маратони е подобен на истерията покрай концерт на именита група.
„За Берлинския маратон през октомври 2014 г. билетите се разпродадоха за един час онлайн", отбелязва Еленко. А става въпрос за 50 000 места, струващи между 60 и 120 евро.
За щастие тук бягането също си печели все повече фенове, а „Бегач" е само един от клубовете, популяризиращи спорта у нас. Еленко не е изненадан от тази положителна тенденция - според него е дошло времето бягането да бъде прието като масов спорт в България.
„На хората им омръзна от някакви фитнеси и други спортове, които изискват ходене на едно и също определено място по един и същи начин и следване на някаква програма".
В сравнение с тях бягането наистина си има забележителни предимства - и изглежда въпрос на време повече българи да ги открият.
