Всяка добра история заслужава своя достоен финал. Когато през 2006 г. стана ясно, че сериалът на HBO Deadwood няма да се завърне за четвърти сезон въпреки чудесните отзиви, една от най-качествените телевизионни продукции остана незавършена.
13 години по-късно тази несправедливост беше поправена.
"Дедууд: Филмът" (Deadwood: The Movie) вече е реалност - едно 110-минутно продължение на сериала, което е не само сполучлив финален поклон към феновете, но и едно емоционално сбогуване.
Филмът ни връща в Дивия запад и по-конкретно градчето Дедууд, но през 1889 г. - 10 години след събитията от третия сезон на сериала. Дедууд е променен - има си жп линия, предстои изграждането и на телефонни мрежа. За жителите му обаче нещата не са се променили особено - надареният с хаплив език и тактически ум Ал Суеринджън (Иън Макшейн) все така държи бардака "Бисера", а лесно палещият се Сет Бълок (Тимъти Олифант) все още е лице на закона в ролята си на щатски шериф.
Някои срещи могат да съживят стари искри. Снимки: HBO
Стари лица обаче също се завръщат в лагера, за да отпразнуват присъединяването на Южна Дакота към САЩ. Сред тях е и издигналият се до поста на сенатор Джордж Хърст (Джералд Макрейни), който не таи топли чувства нито към Дедууд, нито към жителите му. Цялата тази жлъч закипява в него, когато си спомня една злощастна история, едва не завършила с масово клане.
А може би този път то няма как да се размине...
Естествен въпрос е "Мога ли да гледам филма, ако не съм гледал трите сезона на сериала?". Отговорът е "да", но не е препоръчително.
В "Дедууд: Филмът" са вмъкнати множество сцени от предните сезони, които показват спомените на даден персонаж или какво е довело до дадено събитие. Те обаче служат по-скоро като опреснителен курс за зрителите, които вече са гледали сериала, но последните 13 години са изтрили от паметта им детайлите за това какво точно се е случило в него.
Ако не сте фенове, появата на "Дедууд: Филмът" е по-скоро повод да станете. Да си пуснете първия сезон на сериала, да му дадете малко време да ви привърже към персонажите си и техните постоянно преплитащи се съдби и да ви накара да препуснете през втория и третия сезон. Тогава вече ще е много, много вероятно да имате голямо желание да видите краят на историята.
Защото в първите си минути "Дедууд: Филмът" се усеща като повторна среща с едни позабравени приятели, но към края вече е ясно, че едва ли ще се видите някога повече.
Сюжетни линии, които заради преждевременното спиране на сериала не са били доразвити, тук достигат своя край. Зрителски въпроси най-накрая получават отговор. Той не винаги е равнозначен на щастие, но нима в живота всичко се развива по най-добрия начин за всички?
"Дедууд: Филмът" се усеща като сбогуване и от самият Дейвид Милч, на когото трябва да благодарим за съществуването на сериала. 74-годишният сценарист наскоро разкри, че през 2015 г., малко преди да започне да пише сценария на филма, е бил диагностициран с болестта на Алцхаймер. Това е неговата добре написана лебедова песен - отново налице са красивите, сякаш не на място диалози, както и онзи театрален елемент, които правят Deadwood нещо специално.
Филмът има и своите дребни грехове - някои на пръв поглед излишни сцени, странен скок от една напрегната ситуация в друга, по-жизнерадостна такава, както и неизвестната съдба на един безспорен мерзавец. Секунди преди финалните надписи обаче всичко това е простено.
Да се почувства зрителят "у дома", помагат и завръщането на целия актьорски състав (с изключение на четирима актьори с второстепенни роли, трима от които са починали през последните години).
Иън Макшейн (John Wick, American Gods) е все така солиден като Ал и още първото произнасяне на култовото "коксакър" предизвивка усмивка. Тимъти Олифант (Justified, Damages) от своя страна през тези години е понатрупал актьорски опит - по-зрелият Бълок е и по-отпуснат такъв, далеч от вдървената младост - както на актьор, така и на персонаж.
Останалите персонажи ще ви накарат да се вглеждате в лицата на актьорите и да се чудите как един може да е побелял толкова много, а на друга тези 13 години да не са се отразили изобщо.
Същевременнно декорите сякаш никога не са били разглобявани. Това изключително много помага бързо да се потопиш в привидно еднообразното битие из баровете и калните улички, богато наслоено обаче с междуличностни драми, противоречия и предизвикателства, които са близки и на съвременните зрители, въпреки че действието се развива преди 130 години. Филмът отново събира темите за любовта, верността, изкушението, омразата, желанието за мъст, приятелството и всичко онова, което ни е накарало на първо време да се привържем към жителите на Дедууд.
В крайна сметка "Дедууд: Филмът" е като два нови епизода на едноименния сериал. Точно това беше целта. Феновете са възнаградени и HBO най-накрая им дадоха достоен край на една история, която заслужаваше такъв.
Голямо "Благодаря!" на всички замесени.
"Дедууд: Филмът" можете да гледате в HBO и HBO GO, където ще откриете и трите сезона на сериала.
