Когато няколко години подред разполагаш с невиждан до момента хит като Game of Thrones, неизбежно идва въпросът как ще запълниш вакуума, който неговият финал в един момент ще остави. HBO някак успяха.
Не го направиха с друга толкова масова продукция, защото - нека бъдем честни - възможно е никога да не видим сериал с подобна лавинообразно нарастваща популярност.
Вместо това в програмата на HBO намериха място по-малки сериали, които не търсят масовата публика на Game of Thrones (една приказка за власт, секс и насилие), а търсят качеството, с което неговите първи сезони спечелиха зрителите.
"Пазителите" (Watchmen) е един от сериалите, които успяват да отговорят на предизвикателството, макар и по по-особен начин.
Сега, след края на първия му сезон, си струва да обърнем поглед назад. Без спойлери, за успокоение на тези от вас, които още се чудят дали да го гледат, както и за онези, на които им е нужен само малко ентусиазъм да продължат след първия епизод.
В крайна сметка това е сериал, за който в никакъв случай не може да се съди от първия час. Дори от първите няколко часа. "Пазителите" трябва да се разглежда в цялост.
Деймън Линделоф, създател на сериала и добре познат на зрителите от работата си по Lost ("Изгубени"), бяга от традиционната концепция за силния пилотен епизод. Първият епизод на "Пазителите" има своите силни моменти, но в никакъв случай не хваща за гърлото така, че да те кара да погълнеш целия сезон, заедно с няколко пакета чипс и литри подсладени напитки.
Този сериал е като обърната пирамида - в началото дава съвсем малко, а след това надгражда нагоре и настрани. Пази дебюта на основни персонажи за след няколко епизода, пази за по-късен момент детайлите около миналото на героите, че и предисторията на целия свят.
Но най-важното е, че отлага възможно най-дълго поредица от силни обрати, които истински изненадват.
Да, има и няколко такива, които можеш да предвкусиш епизод-два по-рано, но дори една истинска изненада в ерата на интернет, богатата фантазия на зрителите и техните теории, си е цяло съкровище.
Вече може би придобивате представа, че гледането на тази 9-часова история не стават чрез неконтролируем зрителски глад. Апетитът тук идва с търпеливото ядене.
Сериалът ни прехвърля в алтернативно настояще, в което ядрената война между САЩ и СССР е била избегната през 80-те, заради един свръхестествен инцидент. Но когато нямаш враг отвън, намираш врага отвътре.
Озоваваме се в Тълса, щата Оклахома, където полицаите носят маски, за да пазят своята самоличност и така да гарантират безопасността си - своята и на семействата си. Основният им проблем е организация с името Седмата кавалерия - група от бели националисти и расисти, които на пръв поглед предприемат хаотични терористични нападения.
Най-големият проблем на сериала всъщност е централното място за темата "расизъм".
Тя може да е наболяла в САЩ и за някои други държави по света, но в България например трудно може да бъде толкова ангажираща за зрителите. Това се оказва тема, не толкова универсална, колкото са любовта, амбицията, жаждата за мъст и други добре познати теми, залегнали в основата на масово популярни сериали.
Във времена на надигане на крайнодясното и реални проблеми в Щатите с възхода на идеята за бялото превъзходство тази тема е повече от актуална. Същевременно сценарият на Линделоф не е "левичарска пропаганда", защото въпреки хуленето на расизма и феминистичните нотки, в основата му стои заплахата от това до каква степен може да се изостри напрежението в едно общество, когато на власт твърде дълго се задържи ляв президент, а специалното отношение към дадена група хора създаде усещането за превилегии. Хубавото е, че към края на сериала расизмът става просто фон за личните цели на отделни персонажи.
Пластове. Това е водеща дума както в историята на "Пазителите", така и в неговите персонажи. Под повърхността винаги се крие изненада. Като при преследваната от трагедии Анджела Ейбар (Реджина Кинг), агента на ФБР Лори Блейк (Джийн Смарт е едно от чудесните попадения в подбора на актьори), или параноичния Огледалото (Тим Блейк Нелсън), скрил лицето си зад отразяваща света маска.
Та чак до героя на перфектния Джеръми Айрънс, чиято сюжетна линия е изнесена встрани по начин, който може леко да подразни някои зрители, но същевременно разнообразява с доза аристократична абсурдност твърде американската атмосфера.
Линделоф е вложил време и старание да създаде пълнокръвни персонажи, които да опознаеш с времето, като това не винаги те кара да ги харесваш повече, а дори напротив. Част от тях носят истински маски върху лицата си, но за почти всички самите им лица са маски, които крият мрачни тайни.
И като споменахме маски - сериалът "Пазителите" е пряко свързан с комикса Watchmen на писателя Алън Мур и художника Дейв Гибънс от 1987 г. Но не бягайте с писъци при споменаване на "комикс" - в "Пазителите" не се споменава думата "супергерои", няма да се чувствате все едно гледате филм на Marvel, нито пък е възхвалявана налудничавата идея да сложиш маска и да тръгнеш да "биеш лошите". Неколкократно дори се намеква абсурдността на подобно поведение - точно какъвто е бил замисълът на Мур в творбата му от 80-те.
Най-сериозното предизвикателство пред "Пазителите" и всеки нов зрител обаче е именно фактът, че този сериал се води директно продължение на комиксова история.
Никъде в началото не получаваме кратък преразказ какво се е случило през толкова значимата 1985 г., нито през 40-те, когато се появява първият "костюмиран приключенец". Всичко това се поднася под формата на ретроспективни сцени с напредването на сериала, а зрителят трябва да се постарае да нареди пъзела. Но това може би не е чак толкова трудно. Необремененото от комиксовия оригинал съзнание възприема сериала като "необичаен, но интересен".
Така че ако ви се гледа нещо "необичайно, но интересно", първият сезон на "Пазителите" стои и ви чака. Девет епизода, готови да бъдат изгледани накуп в някой от предстоящите почивни дни.
И - никак не маловажно - с достатъчно ясен финал, който оставя вратичка за продължение, но без то да е задължително. Макар че ако Линделоф съумее да запази темпото и си намери друга значима съвременна тема, върху която да базира втори сезон, с удоволствие ще я приветстваме.
