Сериалът "Ком-Емине" мина незаслужено незабелязан от масовия зрител. При това без да има кой знае каква конкуренция в същия часови пояс, което означава, че поредицата на БНТ е жертва на традиционното пренебрежение към българските продукции.
Причината сериалът да не се превърне в широко обсъждано телевизионно явление, според някои, беше и че "в него нищо не се случва".
Мнозина сбъркаха бавния, почти медитационен ритъм на "Ком-Емине" със скука.
Като че ли навикнахме прекалено много каквото и да гледаме, то да е пълно с екшън и дандания. Умът, който непрекъснато чака нещо да изтрещи или поне пушката от първо действие най-накрая да гръмне, действително ще остане разочарован от поредицата на БНТ и от наглед мудния ѝ ритъм.
Вижте трейлъра на сериала тук:
За мен чарът на "Ком-Емине" е именно в бавното разгръщане на сюжета.
Нищо не е поднесено веднага и наготово и вместо това героите и техните драми се разкриват полека.
Веднъж закачен на кукичката обаче, любопитният зрител трудно може да се откачи, защото иска да разбере още и още за персонажите и мотивите им, за мътните им истории от миналото и за призраците в настоящето.
За първи път от много време в български сериал образите са изпипани психологически толкова внимателно и с такъв афинитет към детайла.
В "Ком-Емине" няма нито един положителен герой в класическия смисъл на думата, само че всички са ти симпатични по своему.
Спомага и актьорската игра, която тук е на ниво доста над средното за български сериал.
Александър Трифонов е попадението на пролетния телевизионен сезон в ролята си на планинския водач Течо - искрен до болка, отдаден на работата си до лудост. Гледаш го и се чудиш къде се е крил досега този актьор от нас, защо не сме го виждали преди, било то на малък, или на голям екран.
Пред Трифонов останалият каст така и си остана леко бледнеещ, макар и да се раздаваше до последно.
"Ком-Емине" все пак ни даде най-пълнокръвните и истински женски образи, виждани в последните няколко години. Българското кино има лошия навик да изопачава жените, да ги приравнява в една или друга категория без никакви нюанси. Добра новина е, че най-накрая се видя нещо, коренно различно от клишетата.
И то на фона на може би най-величествения маршрут на България - от връх Ком до нос Емине.
Поредицата е заснета с нужното страхопочитание към Стара Планина и изменчивия ѝ нрав.
Почти няма кадър на природата, който да не предизвиква възхищение. Може би затова финалът на морето изглеждаше малко претупан, като че ли морската шир не заслужаваше същото отношение на режисьорската и операторската работа.
Краят на "Ком-Емине" като цяло изглеждаше малко набързо скалъпен. Уж видяхме развитието и разкритието на вътрешните драми, уж всеки намери себе си в края на пътя, ама не съвсем.
Напук на това и на други кусури като някои пробойни в сюжета и съшиването им с бели конци "Ком-Емине" си заслужава гледането.
Той ще ви накара да отпуснете напрегнатия ум, няма да ви занимава с неразбираеми послания и с витиевати, прекомерно артистични изпълнения, които повече дразнят, отколкото да доказват високо ниво на мисълта.
Ще припомни колко красива природа имаме, а и ще припомни, че хората не сме черно-бели ходещи скици.
Всички епизоди на "Ком-Емине" са налични в YouTube канала на БНТ.
