Супергероите са задници.
Това е основният урок, който The Boys, сериалът на Amazon, се опитва да ни даде от самото си начало.
В свят, в който маскирани "защитници на доброто", кой с наметало, кой без, задушават развлекателната индустрия в игрален и анимационен формат, на голям и малък екран, продукцията на Ерик Крипки (Supernatural) обръща нещата с краката нагоре, за да ни покаже как всъщност биха се държали супергероите, ако наистина имаше такива.
Защото в крайна сметка и те, без значение от силите им, са хора и нито един от седемте смъртни гряха не им е чужд – от гнева, през похотта до, най-вече, гордостта.
Ако ви мъчи неприязън към всичко, което излиза с щампата на Marvel или DC, оставете тези нагласи настрана само за малко. The Boys няма да ви занимава с поредните герои, които противно на всяка логика използват силите си, за да помагат безвъзмедно на нас, обикновените хомо сапиенс, и напук на всички препятствия побеждават "лошите".
Лошите тук са именно костюмираните свръхчовеци. The Boys разказва за реалност, почти идентична с нашата, в която обаче от няколко десетилетия супергероите (наричани накратко Supes) са нещо обичайно. Обществото ги обича, иска да си прави селфита с тях, гледа ги в новините, гледа ги във филмите за тях в кината, почита ги като богове и харчи милиарди за продукти с техните ликове.
Както казахме – почти същото е като в истинския свят, само дето при нас Робърт Дауни-джуниър няма броня от наночастици (засега).
Зад този лъскав, добре оформен от PR отдела параван се крие гнусната истина. Супергероите в The Boys са служители – дори собственост – на корпорацията Vought. Те не са средство за борба с престъпността, а стока, чиято цел е да изкарва пари. Искаш градът ти да се прочуе? Даваш няколко милиона и Vought изпращат някой по-мижав супергерой да радва гласоподавателите. Основната "атракция" обаче са Седемте – група от най-силните (и способни да генерират печалби) герои.
От тази гледна точка The Boys, подобно на комикса, по който сериалът е създаден, е сатира на целия бизнес със супергероите в живота ни.
Илюзии от екрана, които засмукват парите ни, донякъде защото представляват идоли, дарени с праведност, която иначе не можем да видим сред управниците си.
The Boys е дисекция на един модел, който медийни гиганти преескплоатират до степен, в която може да почне да ти се гади. А донякъде, като дело на студиото на най-богатия човек в света, сериалът е сатира и на самия себе си. (още в началото има една сцена, която показва как около една от супергероините летят доларова банкноти – можем само да предполагаме, че това са парите на Джеф Безос, хвърлени за без съмнение огромния бюджет).
Нещо повече – The Boys "захапва" и военната промишленост, защото една от основните цели на Vought е супергероите на компанията да бъдат допуснати до армията на САЩ. Ход, който ще обезсмисли войната такава, каквато я познаваме, но който е възможен само ако някъде там съществува заплаха със сходни, свръхчовешки възможности…
Всяка добре разказана история обаче се нуждае от симпатични протагонисти. Тук основната задача се пада на Хюи Кембъл (Джак Куейд) – леко смотан служител на магазин за техника и един от милиардите фенове на супергероите, който няма кой знае какви планове за живота си.
Планира само бъдещето си с приятелката си Робин, която обаче пред очите му е превърната в няколко кофи безполезен генетичен материал, след като най-бързият супергерой в света – A-Train – преминава по погрешка през нея.
Хей, в трейлъра е – не е спойлер!
Хюи е в шок, а от Vought искат само да му запушат устата – "Ето ти пари, забрави, че наш човек направи приятелката ти на кървавици". В това състояние го открива Били Бъчър (Карл Ърбън) – мистериозен субект с престъпна физиономия и брутален акцент, който разкрива на Хюи истината за супергероите.
А тя е, че те са група погълнати от собствения си имидж скапаняци, които мислят, че всичко им е позволено, които нехаят за човешкия живот, и които са податливи на пороци като всеки обикновен човек. Само че в една "супер" степен.
Хюи иска отмъщение, а Бъчър му предлага такова. За целта обаче ще имат нужда от подкрепа, а през годините Бъчър е срещнал и други хора, които имат своите основателни причини да искат да премажат няколко супергеройски муцуни. "Момчетата" се събират отново и този път Vought и Седемте имат за какво да се тревожат.
Следва поредица от обрати, абсурдни моменти и сцени на крайно насилие, каквито само една стрийминг платформа може да си позволи. Забравете Marvel-ската нагласа за забавление за цялото семейство – в истинския живот взривовете убиват дори полубогове, а някои удари не само чупят кости, но и могат да ги изкарат на показ. С други думи – не пускайте The Boys на детето.
Проблем, особено в началото, сякаш е ритъмът. Зрителят остава с впечатлението, че ако събитията на екрана се случваха с една идея по-бързо, историята щеше да се развива много по-гладко. Това е проблем, който се оправя към края – The Boys превключва скоростите, каквото може да се обърка се обърква, и в последния епизод още се чудиш как ще се наредят нещата за "добрите" – т.е. обикновените хора, които заради насилствените си методи могат да бъдат възприети като антигерои и то в най-добрия случай.
The Boys бяга от клишетата в супергеройския жанр, като се подиграва с тях. Пример е Homelander – най-силният от супергероите и лидер на Седемте, които е почти идентично копие на Супермен. Е, ако Супермен беше увреден от дете садистичен кучи син, обсебен от гърдите на по-възрастната си шефка и от собственото си лице. Образът е повече от успешно пресъздаден от Антъни Стар (Banshee).
И не е само той – един от големите успехи на The Boys е свързан с подбора на актьори.
Джак Куейд (Хюи), син на актьорите Денис Куейд и Мег Райън, е перфектен избор за неуверения смотаняк, който в мъката си намира новото си Аз, но така и не може да се откъсне от факта, че просто е "добър човек" (и най-близкото до идеята за истински герой, която сме свикнали да ни пробутват). Карл Ърбън (Dredd 3D, Еомер от "Властелинът на пръстените") е негова пълна противоположност – намачкан от живота мъж, който живее само заради идеята за отмъщение, който отдавна е изоставил всякакви скрупули.
Дори актьорите на втори и дори трети план се нареждат в историята на The Boys като правилните парчета от един разнообразен пъзел, а забавна изненада е появата на порасналия, брадясал и ошишкавял Хейли Джоел Осмънт (детето-звезда от "Шесто чувство" и "Изкуствен интелект"), който играе герой с житейска история, доста сходна с неговата собствена.
От сега ви предупреждаваме – не очаквайте в тези осем епизода да завършат всички сюжетни линии. Amazon подновиха The Boys за втори сезон, който в момента се снима.
"Не искам втори сезон да е по-голям, искам да е по-дълбок. По-напрегнат, по-луд, по-завъртян, в по-голяма степен задвижван от персонажите сезон. Единствената ми цел да е направя втория сезон по-добър от първия", казва създателят на сериала Ерик Крипки, на когото дължим по-добрата част от Supernatural (т.е. първите пет сезона).
Подновяването е обяснимо - The Boys не успя да стане масов хит като Chernobyl (HBO) или Stranger Things (Netflix), но успя да задоволи изискванията на "хората с парите". Според шефа на Amazon Studios Дженифър Салки сериалът е "надминал" очакваните гледания в първите си две седмици и е станал "един от най-гледаните оригинални сериали" на платформата. Реалните цифри не са ясни, тъй като Amazon, подобно на другите стрийминг платформи, не споделя такава информация.
От тази гледна точка The Boys е стъпка в правилната посока за Amazon Prime Video, които хвърлят много средства в търсенето на истински хит (поради което се опитват да филмират всяка фентъзи поредица, до която се докопат). Такъв хит им е нужен, за да могат да се конкурират не само с Netflix и HBO, но и със задаващата се стрийминг платформа на Disney - Disney+.
Единственият проблем пред The Boys е, че мнозина могат да погледнат на него като на нишов продукт и да го подминат с репликата "О, последната американска тъпотия със супергерои".
Сериалът попада в една сива зона - със сигурност не е подходящ за масова консумация като филмите на Marvel, но не е и такъв телевизионен шедьовър, който да привлича като мухи на мед търсещите нещо по-специално зрители.
С времето това може да се промени и популярността му да нарасне. Но няма ли тогава The Boys да се превърне именно в онова, с което се подиграва?
---
* Да, подзаглавието е от песен на Dropkick Murphys, които, за съжаление, не намират място в саундтрака на сериала. За сметка на това ще чуете Iggy Pop, The Clash, Billy Joel и дори... ох, Spice Girls.
