Не пак, а отново.
Граф Дракула без съмнение е един от най-преексплотираните персонажи в киното и телевизията. Някак иронично е, че стотици продуценти и сценаристи през годините жадно са изсмукали до капка "кръвта" на легендарния трансилвански вампир, представяйки ни го до втръсване в какви ли не адаптации и форми - от идеята, че е Юда (Dracula 2000), през нацепен батка (Blade Trinity) до ходеща плюшена играчка, учеща децата да броят ("Улица Сезам", разбира се).
Ето защо е изненадващо, че Стивън Мофат и Марк Гатис - дуото, създало сериала "Шерлок" (Sherlock) с Бенедикт Къмбърбач и трудещо се по сценариите на "Доктор Кой" (Doctor Who) - успяват да ни предложат един свеж, увлекателен поглед към героя в своя сериал "Дракула" (Dracula).
При това го правят като черпят вдъхновение от истинското "родно място" на Дракула - едноименния роман на Брам Стокър. Британският сериал обаче не е дословна адаптация, а по-скоро е само вдъхновен от литературната творба и нейните персонажи.
Първият епизод ни среща с Джонатан Харкър (Джон Хефърнан) - млад британски адвокат, чийто живот се променя безвъзвратно след посещението му в дома (или по-скоро замъка) на неговия нов клиент. Харкър разказва преживяното там пред две монахини, едната от които - сестра Агата, ръководи неговия "разпит" по-добре и от изпечен детектив и компенсира липсата на вяра във Всевишния с изненадващо много познания за демоничните сили.
В разказа си Харкър говори за кошмарите на трансилванския замък и ужасяващите тайни, които дебнат в този лабиринт от камък. Описва и мистериозния граф, който се появява само нощем и сякаш нощ след нощ се подмладява с десетилетия, докато силите на самия Джонатан необяснимо как напускат тялото му.
Докато разкрива всеки смразяващ детайл пред монахините, Харпър достига до спомени, толкова страшни, че собственото му съзнание ги е скрило дори от самия него...
"Дракула", не необичайно за британските продукции, е минисериал. Състои се от едва три епизода, всеки от които обаче е с продължителност час и половина. Всеки разказва почти самостоятелна история, която оставя достатъчно отворен финал, за да те накара да изгледаш следващия.
Самият граф Дракула тук заслужено е движещата сила в сценария, а не е само зловещата сянка, разпростряла се върху живота на останалите персонажи. Той е главният герой, когото следваме в опита му да реализира своя план плана да напусне трансилванския замък и да достигне бреговете на Англия.
Изигран е от Клаес Банг - актьорът от "Квадратът", който е и сред спряганите имена за новия Джеймс Бонд. Сполучлив избор за ролята, Банг изиграва един спокоен и магнетичен Дракула, способен с усмивка и добро отношенение да очарова дори най-съмняващите се в намеренията му потенциални жертви.
Истински хищник, който обаче губи контрол, когато види и помирише кръв.
Другото интересно изпълнение е това на Доли Уелс. Нейната героиня - ще оставим сами да разберете коя е всъщност - е находчива, любопитна и достатъчно самоуверена, че да си позволява да държи тон на едно живо олицетворение на ужаса. При това е нов и ненатрапващ се прочит на друг прекомерно експлоатиран персонаж във вампирските истории.
Жанрово Dracula е хибрид, в който ще откриете хорър, драма и на места комедия.
Дракула на Банг от една страна е трагичен образ - мъж, прокълнат не да живее, а да съществува вечно, и бленуващ някой ден отново да съзре един от най-големите си врагове - Слънцето. Изискан джентълмен с изтънчен вкус (не пие кръвта на всеки срещнат), под чиято външна обвивка се крие изтъкано от инстинкти чудовище. За капак на всичко това, което е и най-свежото, разполага и с чувство за хумор, което му позволява да се шегува с вампирското битие и хранителниет си навици.
Асоциациите с Sherlock, в случай че сте го гледали, са неизбежни. За съжаление, не са само добри.
Мофат и Гатис отново започват интригуващо и в един момент оплескват нещата. В първите два епизода ни разказват увлекателна готическа история, вдъхновена, но и много по-различна от книгата на Стокър. В третия епизод оригиналността на двамата сценаристи изведнъж се оказва прекалена. Тоталната промяна в обстановката лишава Dracula от едно от най-силните му качества - атмосферата.
Вместо да завърши историята по грандиозен начин, третият епизод всъщност се оказва доскучаващо на места разочарование, изпълнено с претупано представяне на нови, не толкова интересни герои и излишни философски размишления.
Ако любопитството, породено от отворения финал, не е твърде силно, спокойно можете да изгледате само първите два епизода и да не се тормозите с последния.
Dracula е продукция на BBC, а у нас може да бъде гледан в Netflix.
