Том Кълън не обича да играе на сигурно и това си личи от един поглед към биографията му.
Роден през 1985 г. в Уелс в семейството на драматурзи, той прекарва първите си години в театралната зала. Още тогава се заразява със "сценичния прах", но минава време, преди да се посвети сериозно на актьорската професия.
Първо се занимава с с музика, а после е диджей. На 22 избира пътя на актьор и от тогава до сега екранът е неговото място - било то пред камерата като актьор или зад нея, като режисьор и сценарист.
Първата голяма стъпка в кариерата му е независимата ЛГБТ драма „Уикенд", която има немалък принос в творческия разцвет на този тип филми днес. Две години по-късно Кълън влиза в 4-ти сезон на един от най-успешните съвременни сериали, "Имението Даунтън", където за малко да спечели сърцето на лейди Мери Кроули (Мишел Докъри).
В момента вниманието на зрителите е насочено отново към него заради сериала на History Chanel, "Залезът на тамплиерите" (Knightfall), в който той изпълнява главната роля.
Вече втори сезон героят на Кълън, рицарят тамплиер Ландри, продължава опитите си да запази Светия граал - една от най-ценните християнски реликви. У нас сериалът се разпространява от HBO и ако следите статистиките им, "Залезът на тамплиерите" е сред най-гледаните им заглавия.
Срещам се с Том Кълън в мрачна и дъждовна сутрин, няколко часа след като е кацнал за краткия си престой в София, където идва по покана на HBO Bulgaria. Обстановката навън е напълно в стила на "Залезът на тамплиерите", но въпреки джетлага след дългия полет, с Том успяваме да преминем през повечето важни етапи от живота му. От времето в Уелс, през лудите колежански години до втория сезон на "Залезът на тамплиерите".
Да започнем от по-отдавна. Как се роди страстта ти към играта?
Моите родители се занимаваха с писане и работеха в театър в централен Уелс, планинските територии. Като дете прекарвах много време в залите по време на репетиции и още тогава се влюбих в актьорството, актьорите и целия този свят. Това е нещо, към което винаги съм имал страст. Имаше моменти, когато си мислех, че искам да правя други неща. Харесвах музиката, бяха диджей, управлявах нещо като бар в Уелс. И когато бях на 22, реших окончателно да продължа с актьорството. Записах се първо в Central School of Speech and Drama в Лондон. Бяхме в една и съща година с Кит Харингтън. Но от там ме изхвърлиха след първата година... Бях лошо момче (смее се). И след това продължих в Уелс, преодолях някои от проблемите си и от тогава играя.
Какво от наученото през този период използваш и днес в практиката?
В колежа в Уелс отделят първия семестър на импровизациите - това да слушаш, реагираш, да редуваш едно с друго и да превключваш без проблем. Наистина да играеш за партньора ти. Винаги за него и това, което той прави. Мисля, че опасността на лошата актьорска игра е, когато актьорът е твърде самовглъбен и планира старателно това, което ще направи. И като резултат - не е там на момента, не слуша и не реагира естествено и е вглъбен в собствените си мисли. Това е най-полезното, което научих там -да бъда различен всеки път и да мисля за партньора си.
Снимка: Теодор Пенчев
Как се промени подходът ти към професията от тогава до сега?
Мисля, че с нарастването на успеха и биографията, започваш все повече да се притесняваш как ще те приемат. Когато бях по-непознат като актьор се чувствах много по-комфортно да правя грешки, да поемам рискове, да експериментирам. Осъзнах това с времето. Усещането, че всички те наблюдават. А аз не искам това и опитвам да го спра и го игнорирам. Да продължа да правя грешки и да поемам рискове.
Коя роля промени драстично нещата за теб?
Първата ми работа изобщо беше за независимия британски филм "Уикенд", който е ЛГБТ драма. Там играя момче, което се притеснява да се разкрие, и среща друго момче в петък вечер в един бар. Двамата прекарват само един уикенд заедно, но това променя животите им. Мисля, че филмът беше направен само за 100 000 паунда, и въпреки всичко наистина стана хит. Аз спечелих награди, филмът спечели награди. Това заглавие промени живота ми и от тогава не съм спирал да работя. Дължа всичко на този филм.
Кадър от "Уикенд"
Какви са спомените ти от снимачния процес?
Много по-различно беше от това да правиш продукция като например "Залезът на тамплиерите". Там никой не те чака, не спира процесът. Трябва да се хвърлиш и да успееш. Докато при "Уикенд" беше много по-спокойно и можехме да отделим много повече време на сцените, да пробваме различни варианти, да импровизираме. Имахме време за почивки, да играем игри или да се разхождаме. При "Уикенд" имахме екип от 15 души, докато в "Залезът на тамплиерите" екипът е към 500 души.
Ти самият очакваше ли филмът да има такъв успех?
Не, никой очакваше. Вероятно аз бях най-обнадежден, но никой не вярваше, че ще стане толкова добре. Той просто удари някакъв момент. И според мен ЛГБТ общността, особено гей мъжете, наистина имаха нужда от такъв филм - такъв, който да показва преживяванията, а не да е основан на някакви проблеми. Той е любовна история. В един момент престана да бъде филм за ЛГБТ общността, а се превърнав универсален филм. "Уикенд" проправи път за филми като "Призови ме с твоето име" например. Много съм горд с него.
Осем години след този филм вече си във втория сезон на "Залезът на тамплиерите", който е тотално различен. Къде според теб е съвременният елемент в сериала, който разказва за събития от преди стотици години?
Според мен причината тези продукции винаги да резонират с настоящето е, защото ние, като човешки същества, сме малко скучни и предсказуеми. Продължаваме да правим същите неща и да допускаме същите грешки и да постигаме същите успехи. Затова Шекспир винаги ще бъде актуален, защото той пише за човешки състояния, които са универсални. И това е впечатляващо. "Залезът на тамплиерите" съдържа големи теми като изкуплението, отмъщението, бащинството, мъжеството, вярата, властта... Всички тези неща могат да бъдат сложени и в съвремието.
Другият елемент е може би бягството от реалността. Аз съм голям sci-fi фен и това, което ми харесва в жанра, е, че достигаш до естественото у човека по-осезаемо, отколкото ако го гледаш пред мивката в кухнята в някоя драма, например. Мисля, че е същото и със "Залезът на тамплиерите" - дава ти възможност да се погледнеш някак отстрани. Освен това е развлекателен - всеки обича епичните битки.
Попаднах на информация, че в Чехия, където сте снимали филма, все още има членове на Ордена на тамплиерите. Срещал ли си се с тях по време на работата си по сериала? Изобщо как се подготви за ролята?
Не. Не съм се срещал с тях. Днешните тамплиери не са това, което се показва в сериала. Тези мъже не се отказват от всичките си вещи, не спят с дрехи, не раздават на бедните. Не искам да ги обиждам, но е факт, че има малко сходства. Хората, които ми помогнаха, бяха нашите исторически консултанти.
В Прага има няколко тамплиерски ресторанта, където ходихме. И там все още правят тамплиерско вино, така че от него пих доста. И май с това се изчерпват проучванията ми (смее се).
Какво беше усещането да работиш на една площадка с идола си от детството Марк Хамил?
Брат ми също е в "Залезът на тамплиерите". И двамата бяхме много нервни, преди да се срещнем с Марк. Още от деца сме обсебени от "Междузвездни войни". Но когато срещнеш Марк, пред теб е един наистина скромен човек. Още щом се срещнете, той нормализира положението. Веднага те кара да се чувстваш негов приятел. Мисля, че той осъзнава колко е известен, и че хората ще се притесняват да работят с него, затова поема ангажимента да те отпусне. Като каже някоя шега или стане малък гаф, задава въпрос, разказва истории. Можеш да го питаш за всичко около "Междузвездни войни" и той няма против да говори с часове.
Спомена, че родителите ти са били драматурзи. Самият ти също имаш опит в тази сфера. Смяташ ли да продължиш?
Да, току-що написах и направих филм. Казва се "Pink Wall" и ще излезе малко по-късно през годината. Винаги съм искал да пробвам и определено ще го направя пак. Всъщност в момента съм в процес на писане на сценарий, който се надявам да заснема другата година.
Какво те насочи към другата страна на камерата, на мястото на режисьора?
Всъщност винаги съм искал да бъда режисьор повече отколкото актьор. Отидох в театрално училище, за да усвоя естеството на актьорската професия и да разбирам актьорите. Но постепенно се влюбих в актьорската игра и да стана режисьор остана на заден план. Мисля, че тъй като работата на родителите ми беше да разказват истории, режисурата винаги ми е била по-близка. Освен това се чувствам по-удобно зад камерата. Наистина харесвам да провокирам актьорите към определени изпълнения. Харесва ми. Освен това си падам малко шефче и обичам да раздавам заповеди (смее се).
Марк Хамил в "Залезът на тамплиерите"
Би ли споделил някоя забавна история, която сте преживели с Кит през студентските години?
Първият път, когато срещнах Кит, беше точно при пристигането ми в Лондон. Приятелката ми, с която бяхме заедно от три години, ме беше зарязала и замина с някакъв цирк. Бяхме скъсали по телефона и аз отидох в Лондон и не познавах никого там, освен хората от театралното училище. Това се случи по време на първата седмица, когато по традиция всички нови ученици излизат всяка вечер, за да се опознаят. И всяка вечер има различна тематика. Та онази вечер трябваше мъжете да се облекат като жени, а жените като мъже. Тогава Кит организирал момчетата и те дойдоха до нас. Излязохме и направо се размазахме. Мисля, че се целувах с около 15 жени онази вечер. Просто отивах при една, после при друга...(смее се)
И това в женски дрехи?
Ами горе-долу. Имахме просто малко грим, не бяхме изцяло облечени като жени. Но да, това беше много забавна вечер. Това беше и запознанството ми с Кит. Не го познавах дотогава. Той ми помогна.
Какво беше да работиш до Маги Смит в "Имението Даунтън"?
О, човече! Тя е най-добрата! Тя е един от най-забавните хора, които съм срещал. И е наистина страшна!
Наистина ли е толкова респектираща?
О да! Невероятно респектираща е. В същото време, ако веднъж я спечелиш, тя е наистина дружелюбна. Например, ако успееш да я накараш да се засмее, се чувстваш сякаш си спечелил джакпота. Прекарах голяма част от времето си в "Имението Даунтън" в опити да я разсмея. И един път наистина успях. Беше по време на една от онези сцени на масата. Толкова я разсмях, че трябваше да спрем заснемането на сцената. И това е един от най-хубавите ми моменти в този сериал. Тя е невероятна.
С Мишел Докъри в "Имението Даунтън"
Всичките ти по-големи роли до този момент не си приличат по нищо на пръв поглед:първо "Уикенд", после "Даунтън", сега "Залезът на тамплиерите"... Какви роли те привличат?
Зависи. Това, което ме води, е предизвикателството. Не искам да правя едно и също отново и отново, просто се отегчавам. Това, което ме привлече към Ландри беше, че не е описан като традиционния герой. Едностранно - само хубавото, само правилния избор, безупречен. Когато прочетох сценария на "Залезът на тамплиерите", ми хареса това, че той има недостатъци, че прави грешки, и че се опитва да ги поправи. Това ме предизвика и уплаши. Затова реших да се захвана. Понякога става, понякога не. Сега например завърших филм, в който играя маниак гей, пристрастен към хероина. Никога не бях играл подобно нещо. Беше наистина забавно и едва ли ще се повтори. Следващия месец започвам филм, където ще бъда американски полицай. И това ми харесва. Не искам да играя на сигурно.
Първите 6 епизода на "Залезът на тамплиерите", сезон 2 са достъпни в HBO GO. Всеки вторник е достъпен нов епизод. Телевизионната премиера на сериала е на 24 май.
