Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Новият сезон на Black Mirror разбива представата за "щастлив край"

Култовият сериал на Netflix Black Mirror определено знае как да ви пожелае весели празници по възможно най-мрачния и потискащ начин и това се вижда от най-новото промо, публикувано точно в деня на излизането на Сезон 4 на сериала.

"Каква прекрасна година! Толкова свързана! Толкова прогресивна. Има само един начин да кажем "Сбогом" на 2017 година...", казва глас във видеото, докато пред очите ни се менят сцени на насилие, технологични достижения, световни лидери и запомнящи се моменти от Black Mirror, които могат да ви докарат протяжното усещане, че технологичният апокалипсис се случва в момента.

Или иначе казано Black Mirror просто показва най-доброто от себе си и намеква какво може да очакваме в новия сезон - епична доза напрежение, отчаяние и безнадеждност, примесени с някои от най-големите ви страхове спрямо света на технологиите.

Новите шест епизода са безспорно нещото, което може да ви извади от летаргията между Коледа и Нова година, като обаче никой не обещава, че това ще е весело преживяване.

Четвърти сезон разказва шест мрачни, дистопични приказки за технологичния напредък, който малко по малко започва да паразитира върху човечеството. Всяка една от тях е изградена от напрежение, мистериозни обрати и изненади, които всеки фен би искал да преживее лично, без да му бъде разваляно удоволствието.

Това, което обаче може да се каже, е, че в края на всеки един епизод от тази цинична приказка зрителят започва да предвкусва мрачния път, по който човечеството е поело с бодра стъпка.

След края на самия сезон човек може съвсем спокойно да усети как вече дори самата концепция за щастлив край се размива някъде там в пространството, оставяйки те да се питаш дали въобще има такова животно като "щастлив край".

Водеща тема в този сезон е и човешкото съзнание - как технологиите могат да го изменят и да си играят с него. Всеки един от епизодите има свой подход към тази тема, но реално всички задават един и същ въпрос - могат ли технологиите да ни променят дотолкова, че да спрем да бъдем хора?

Интересен момент в случая е, че за разлика от първите два сезона, които се излъчваха по британския Channel 4, тук това адски силно британско усещане вече не се усеща толкова осезаемо. Това обаче ни най-малко не намалява цялата мрачна харизма, която заобикаля Black Mirror.

И да, усещането за мрак го има и то е все така силно както в трите досегашни сезона. Всеки епизод отваря прозорец в различно мрачно бъдеще, карайки го да изглежда не просто възможно, но и реално и дори случващо се в момента.

Напълно нормално е не всички епизоди от сезона да ви оставят с еднакво силно усещане и е възможно някои от тях да не ви харесат. От една страна, този сериал определено не е за всеки вкус.

От друга - самата идеята на антологията и играта с различни истории, похвати и режисьорска визия е достатъчна предпоставка на някои да се харесат едни епизоди, а други зрители да оценят повече някои от останалите сюжети.

Така за мнозина Arkangel, режисиран от Джоди Фостър, и черно-белият Metalhead няма да бъдат приети така добре и няма да носят този типичен Black Mirror заряд. За други обаче именно малко по-различният подход към историята - отново мрачна, отново технологична и отново изключително груба - ще е просто свеж нов поглед.

Същевременно Black Museum може да възхити някои с бруталността си, докато на други именно тя може да им дойде прекалена.

Истината е, че Чарли Брукър (който отново е написал всички епизоди, като само на един има съавтор) продължава да експериментира с формата, възползвайки се с пълна сила както от успеха на шоуто сред феновете, така и от значително по-големия бюджет, който Netflix осигурява.

 

Най-четените