*Статията съдържа умерено количество спойлери за сезон 1 и 2 на "Западен свят"
Има сериали, които се гледат леко и на един дъх. Действието върви гладко и плавно и не се замисляш много до кой епизод си стигнал.
Този тип поредици обикновено всячески се стремят да се харесат на зрителя, да му допаднат, но без задължително да го превърнат във верен фен. Просто положителните ревюта и комплиментите са по-важни.
Джонатан Нолан и Лиса Джой не страдат от подобни комплекси и вторият сезон на оригиналният сериал на HBO - "Западен свят", го доказва.
Това е сериал, който не просто не се старае да ви се хареса. Той обърква, заблуждава и подвежда публиката. И тъкмо когато си кажеш "Край, писна ми от тези главоблъсканици, ще си пусна нещо по-простичко", ти се сервира поредната загадка и си отново като шаран на кукичка.
А след епизод 10 на сезон 2 започва да ни се струва, че първият сезон е бил просто интро към наистина голямото зрелище.
През 2017-а първите десет серии грабнаха вниманието на публиката, която иска да е не просто пасивен зрител на някакъв сюжет или, в най-добрия случай, на 2-3 сюжета наведнъж, а иска да разследва заедно с персонажите на екрана. И се оказа, че такива фенове не са никак малко.
Сезон 2 на "Западен свят" започва там, където бяхме за последно, доколкото това е възможно в хронологично разбъркания свят на Нолан и Джой.
Ако очаквате да е различно и този път минало, настояще и бъдеще да се подредят в перфектно нареден пъзел - забравете. Напротив, тук времевите линии са още по-объркани, а различаването им става все по-трудно.
Наглед всичко продължава логически първия сезон.
Хостовете са препрограмирани и искат да убиват хора, хората искат да живеят, а паркът на пръв поглед е само едно място за забавление, където нещата се объркват ужасно.
Ако трябва да започнем отзад напред - оказва се, че компания "Делос" притежава не един, а няколко тематични парка, и в никой от тях основната цел не е развлечението на гостите. Скандал като този между Facebook и Cambridge Analytica повдига въпроса дали може да бъде злоупотребено с личните ви данни, а "Западен свят" ви показва сто и един начина как точно това ще се случи.
Защото докато гостите на парка с удоволствие се отдават на страстите си - независимо дали те включват разходки из прерията, или изнасилвания на млади пастирки - някой някъде се е сетил да записва всичко това и при нужда да може да го използва.
Мотивите на госта, решил да хване влака към Суийтуотър - отправната точка на всяко пътешествие из Западния свят, са ясни. Той търси забавление, а паркът му го предлага. Само трябва да си избере каква шапка да сложи - бяла или черна, тоест мирен или лош посетител ще бъде.
Е, във втория сезон на сериала става ясно, че цветът на шапката има значение единствено и само за самия гост.
За "богоизбраните", които следят случващото се от своя Олимп - така наречената Меса, има значение само едно - въпросната шапка да е с посетителя непрекъснато.
Гостите от своя страна са поставени в непозната до момента ситуация - те вече могат да бъдат наранени и дори убити от роботите, населяващи парка. По тази причина оцеляването се превръща в цел номер едно. Контрастът между мотивите за действие на истинските хора и тези на роботите е поразителен.
Човеците изглеждат все по-жалки и по-нищожни в искането си само на едно - някак си да напуснат сравнително невредими ада, който бунтът на хостовете е отприщил.
От своя страна последните са подтиквани от далеч по-фини и по-сложни аргументи - факт, който ще получи обяснението си във финалната серия на сезона. Тук пак е Долорес (Евън Рейчъл Ууд), която е един от най-противоречивите образи на сезона.
Зрителят ту изпитва омраза към красивата блондинка в моментите, в които тя безмилостно убива хора и хостове и злоупотребява както намери за добре, ту проявява почти майчинско разбиране, докато му се припомня през какви злоупотреби е преминала тя.
А като най-стария робот от всички тя е преживяла наистина много и то, както се оказва, не само в пределите на парка.
Изпълнението на Ууд в ролята на Долорес е все така на ниво. Актрисата може в един момент да изглежда като съвършена, но безобидна кукла, а в следващия да придобие зловещия поглед на изпечен и жесток садист. Само като видиш леденото й изражение и става ясно, че поредният, изпречил се на пътя й, ще бъде отстранен.
До нея като второстепенен спътник е и Теди (Джеймс Марсдън) - все така привлекателен, но, както ще се окаже, далеч не така безропотен.
В пределите на парка все още е и Мейв (Танди Нютън), придобила почти паранормални способности да влияе над останалите хостове.
В първия сезон тя доброволно се отказа от пътуването към външния свят и евентуалната свобода, която това ще й донесе, и се върна за дъщеря си.
Бившата мадам постепенно се доказва като далеч по-човечна и любяща от огромна част от хората, посещавали Западен свят и нейния публичен дом. Ако някой в поредицата на Нолан и Джой показва какво е наистина да обичаш, то това не е някой от гостите, а именно Мейв.
Благодарение на нейното пътуване успяваме да видим и доказателството, че освен Западен парк има поне още две тематични зони. Повече от един епизод е отделен на Шогун парк, а естетиката в тези минути е забележителна. Атмосферата на Азия е внимателно пресъздадена до най-малкия детайл.
Но Шогун парк е само подробност, на която се надяваме в следващия сезон да бъде обърнато повече внимание.
Тук е, разбира се, и Бернар - хостът, пресъздаден по образ и подобие на Арнолд, един от двамата съоснователи на Западен свят. Искате или не, трябва да следите особено внимателно героя на Джефри Райт, защото той ще е сред най-верните ви ориентири в коя времева линия на действието се случват нещата.
Бернар също вече не е послушният и търпелив асистент, дясната ръка на хората в един свят на роботи. Той се оказва далеч по-сложен, взимайки най-доброто и от човешките черти, и от тези на хостовете. При необходимост е мълчалив и тактичен, но в моменти на нужда става пресметлив и хитър.
Едно е ясно - нито хората, нито хостовете са в състояние да оцелеят без Бернар/ Арнолд. Думите са на Долорес, но този факт се подразбира и от редица други подробности.
От страната на хората главните действащи лица също вече са познати от първия сезон. Уловката е, че с напредването на сезон две нарастват и колебанията кой наистина е човек и кой - хост със съзнанието на някой стар познайник.
Разбира се, всички погледи са насочени предимно към Уилям, Мъжът в черно (в ролята - Ед Харис).
Неговата лудост ескалира все повече и го докарва до все по-неподозирани крайности. Той е в парка от адски дълго време и вече трудно различава реалност от предварително написани наративи и хора от хостове. Всъщност, той е в парка от толкова отдавна, че Нолан не се колебае да ви хвърли в поредната загадка - дали Мъжът в черно също не е робот...
Освен Уилям Западен свят обикаля и екипът на "Делос", който се опитва да спаси ценните "запаси", скрити под земята в прерията на парка. Измъкването на гостите остава на заден план - поредното доказателство, че хората губят хуманния си облик за сметка на хостовете.
Най-много изпъква изпълнението на Теса Томпсън в ролята на Шарлот Хейл. Актрисата играе толкова правдоподобно алчната, безскрупулна Шарлот, че предизвиква спонтанни изблици на омраза с всяко появяване на екрана.
"Западен свят" обаче далеч не се свежда само до битката на живот и смърт на хора срещу хостове.
Вторият сезон поставя сериозно въпроса за сблъсъка между Създател и неговото Творение. Жертви на своето творение стават и Арнолд, и Форд, и предишният собственик на парка - Джеймс Делос, и настоящият - Мъжът в черно.
След това идва и колизията Мъжът в черно - хостовете. Всички хостове без изключение са срещу Уилям по един или друг начин. Никой от роботите не таи особено топли чувства към човека с черния костюм и шапка и иска да му го върне за стореното в миналото.
А в тези десет епизода осъзнаваме и кой е най-големият враг на Мъжа в черно в лицето на Робърт Форд. Антъни Хопкинс има по-скоро епизодични появи във втория сезон, но след смъртта му присъствието му е по-осезаемо от всякога.
Форд и неговото наследство обсебват всичко в парка - хостове, посетители, сгради. Зрителят остава с впечатлението, че не може и облаче да премине през небето, без това да предварително програмирано от героя на Хопкинс.
Разбира се, сложна вселена като тази на "Западен свят" е трудно да бъде обобщена или обяснена наведнъж.
Първият сезон вдигна високо летвата с очакванията, вторият ги оправда, но остави феновете с още повече въпроси и нужда от отговорите им.
Дългият почти час и половина епизод 10 послужи както за епилог на една глава от историята, така и за преход към сезон 3 (един съвет от нас - изчакайте до самия край на епизода, не го спирайте на финалните надписи).
Следващ сезон на поредицата се очаква най-рано през 2019-а, но междувременно не е лоша идея да си припомните случилото се в предходните два. "Западен свят" е от онези сложни сериали, които колкото и пъти да гледате - все ще откриете нови и нови подробности за сюжета и героите.
Всички епизоди на двата сезона са налични в онлайн стрийминг платформата на HBO GO. Можете да си припомните и повече подробности за поредицата на страницата й в HBO.bg. Още едно посещение на парка никога не е в повече...
