Истинската история на моряците от сериала "The Terror"

Това е история за пропилян героизъм и безумна амбиция, обречена на смъртно наказание в ледовете на Арктика. Това е трагичната история на британския мореплавател Джон Франклин, изпратен на гибелна мисия в търсене по-бърза и пряка морска връзка от Европа до Китай и Индия.

Блокирани без храна, без комуникация и без помощ в продължение на няколко години, 129 моряци от двата кораба "Еребус" и "Терор" агонизират в нечовешките условия на полярния студ, изгубили всяка надежда за спасение.

Това е историята, която вдъхновява романа на Дан Симънс "The Terror" и едноименния сериал, продуциран от Ридли Скот, който обещава да се превърне в едно от най-интересните ТВ-събития на годината.

Наричат го "най-страшния сериал" заради визуалните му ефекти, реалистичните сцени на насилие и демонстрациите на медицинската техника от средата на 19 век: ампутация на крайници с трион и упойка от ром, лечение на пациенти с открити черепно-мозъчни травми в корабна каюта, дезинфекция на рани от камшичен бой със солена вода и др.

Дори най-запомнящите се картини на ужас или описанията на "експлодиращи от студа зъби" не са толкова напрягащи, колкото невидимото присъствие на отчаянието.

Реалният случай, по който е създаден художественият сценарий на "The Terror", е не по-малко страховит.

През 1845 г. капитан Джон Франклин повежда експедиция на Британския кралски флот през Арктическия океан. Целта на мисията е да се намери път до Азия чрез заобикаляне на островите по северната граница на Канада. Идеята за откриването на т.нар. Северозападен път като търговски маршрут за износ на стоки от Европа към Азия датира от векове. Поради тежките условия обаче маршрутът е преплаван за първи път едва в началото на 20 век от Руал Амундсен - във време, в което потенциалните ползи от този пасаж са незначителни.

60 години преди пробива на Амундсен обаче мисията на Франклин си поставя амбициозната цел да даде тласък на имперската икономика. Това е четвъртата арктическа експедиция на 59-годишния капитан.

Година след началото й - през септември 1846 г. - се случва катастрофата.

Двата кораба на Франклин - "Еребус" и "Терор" - остават блокирани в леда край остров Крал Уилям до Канада и никога повече не помръдват оттам.

Съпругата на капитана лейди Джейн Франклин е първата, която започва да изпитва притеснения за съдбата на моряците. Последния път, в който експедицията е имала контакт с други хора, е бил през юли 1845 г.

Лейди Франклин прави многократни опити да организира издирвателна мисия, която да тръгне по следите на "Еребус" и "Терор". Среща се няколко пъти с ръководството в Адмиралтейството, дори си намира дом в близост до сградата, за да следи по-лесно какво се случва по жалбите й, като организира срещи със стари арктически откриватели и сама разследва докъде биха могли да са стигнали двата кораба.

Джейн Франклин пише писмо и на тогавашния президент на САЩ Закари Тейлър, за да го призове за подкрепа. Благодарение на усилията й по привличане на обществено внимание, изчезването на "Еребус" и "Терор" постепенно се превръща в национална тревога във Великобритания.

Реакцията на Адмиралтейството обаче е безкомпромисна. Според тях експедицията на Франклин е снабдена с храна и провизии за 3 години напред, затова поне до 1848 г. няма повод за притеснение.

Консервите в двата кораба обаче се оказват произведени от дефектни материали, които пропускат живак в храната. Това води до фатални натравяния и неизползваемост на резерва.

В крайна сметка Флотът наистина организира спасителна мисия на третата година от изчезването на Франклин, а по-късно предлага награда от 20 000 лири на "всяко лице от всяка страна, което предостави помощ на откривателските кораби под командването на сър Джон Франклин".

Търсенето на следа от експедицията продължава цели 33 години.

Но дори към 1848 г. когато тръгват първите спасителни кораби от Лондон, вече е твърде късно.

Джон Франклин умира още през юни 1847 г. Още 23 моряци губят живота си преди началото на 1848 г. Останалите остават блокирани в двата кораба в продължение на две зими, докато най-накрая ги изоставят и тръгват пеша в търсене на помощ - върху планини от лед и при сурови атмосферни условия.

Всички членове на екипажа умират по време на този преход. Единствената възможност за прехрана в този район е ограничена до оскъдния риболов или лова на редки арктически птици.

През 1853 г. откривателят Джон Рей попада на свидетелства, които разкриват какво се е случило с моряците, напуснали "Еребус" и "Терор". Рей се среща с инуити, които разказват как оцелелите британци са били толкова отчаяни, че са прибягвали до канибализъм.

За да докажат на Рей, че наистина са се срещнали с хората от мисията на Франклин, те му продават сребърни лъжици и вилици, които съвпадат с офицерските комплекти.

"От разложените останки на труповете и съдържанието на котлите се вижда, че нашите окаяни сънародници са били принудени да прибегнат до крайност - канибализъм - с цел да оцелеят по-дълго", пише Рей до Секретариата на Адмиралтейството през 1854 г.

140 години по-късно криминалистичният анализ на останките доказва хипотезата за страховития обрат на събитията. През 80-те и 90-те години в Арктика са открити кости на членове на мисията.

Антрополозите Саймън Мейс и Оуен Бийти анализират 35 останки, по които намират следи, насочващи към извода, че оцелелите са рязали месо от труповете с ножове и са чупили костите, за да стигнат до богатия на мазнини костен мозък. Подлагането на топлинна обработка личи по гладката структура на останките. В един от случаите е установено, че човешка кост е пригодена за ползване като лъжица от оцелял моряк.

Мейс и Бийти стигат до неоспорими доказателства за човешки канибализъм.

"Изключително рядко събитие е биоархеолози да достигнат до толкова добре изяснен контекст. Наред с данните от скелетния анализ те са разполагали и с устни свидетелства от инуитите, писмени документи и артефакти", коментира специалистът Сара Шрейдър пред "Форбс".

Тежката съдба на моряците е потвърдена в края на 20 век, но още няколко десетилетия са необходими, за да се разбере какво се е случило с корабите.

През 2014 г. са открити останките на "Еребус", а две години по-късно експедиция попада на "Терор" - запазен почти без разрушения.

Откритието на втория кораб се случва в процеса на подготовка за снимането на сериала "The Terror" и на практика предизвиква промяна в сценария на продукцията.

"По първоначален план чудовището трябваше да унищожи "Терор" някъде по средата на сериала. Но точно тогава намериха кораба, който беше непокътнат. Затова трябваше да пренапишем част от сценария", разказва историкът Матю Бетс, който консултира екипа на "The Terror".

Легендите за съдбата на моряците от мисията на Франклин продължават да се множат повече от 2 столетия след смъртта му. В "The Terror" историческата истина се преплита с голяма доза фикция, включително с известен фантастичен елемент, който не присъства в наличните данни за събитията. Със или без мистериозното чудовище обаче тази арктическа експедиция е един от кошмарните епизоди в историята на мореплаването.

Затова си заслужава да отделите време за 10-те епизода на "The Terror".