Отдавна в морето от телевизионни и стрийминг продукции не се беше появявал сериал, който така да прикове вниманието ми, че над два часа да не посегна към смартфона си или мисълта ми да не полети към други житейски и работни брегове.
"Шогун" успя.
Новата адаптация на едноименния роман на Джеймс Клавел от 1975 г. акостира на екраните ни с два епизода, които оправдават надеждите ни за качествено телевизионно пътешествие.
За разлика от други случаи, трейлърите тук не се оказаха добре сглобена фасада за незадоволителна продукция - новият "Шогун" не корабокрушира в завишените зрителски очаквания, а вместо това триумфира с впечатляваща визия, отлична режисура и увлекателна актьорска игра.
Къде и кога да го гледате
Част от каталога на стрийминг услугата Disney+, минисериалът ще се състои от 10 епизода. Първите два са налични, а следващите 8 ще се появяват веднъж седмично във вторник до края на април.
Игра на шогуни
Скачайки между, а впоследствие и преплитайки историите на английски моряк и японски владетел, всеки опитващ се да кове собствената си съдба с помощта на другия, минисериалът ни потапя във винаги изкушаващата за нас, "западняците"*, японска култура.
В самото начало на (полу)историческия епос се запознаваме с Джон Блакторн (Космо Джарвис) - англичанин и лоцман на кораб от холандска експедиция, тръгнала сред океаните да издирва митичната земя Япония.
Тя вече е налазена от европейци - конкретно португалци, които пазят в тайна морските пътища към нея и са пуснали корените на католическата си вяра сред местните.
Пътешествието на Блакторн не е така гладко, както се е надявал. Когато достига заветната си цел, той е буквално с вързани ръце. Очакванията му да срещне лесни за манипулиране диваци са разбити на пух и прах - развитата японска цивилизация кара него, къпещият се по-рядко от необходимото англичанин, да се чувства като дивак.
Именно през очите на Блакторн опознаваме Япония през 1600 г. - от строгата йерархия до личната чест, за която залог е собственият живот. Един вдъхващ уважение, но същевременно плашещ свят.
Докато се опитва да укроти своята западняшка "диващина", за да запази главата на раменете си, Блакторн не осъзнава, че се превръща в ценна пешка в играта на шогуни, която се играе в Япония.
Благородният Йоши Торанага (Хироюки Санада) е част от регентски съвет, който управлява докато наследникът на починалия владетел навърши 16 години. Торанага ясно съзнава ситуацията си - заради миналото на рода му, другите в съвета кроят планове да го елиминират, уж единни, но преследващи своите користни цели.
Битката за власт бързо придобива аления цвят на кръв при появата на Блакторн. Всички - от регентите до португалските мисионери - разбират колко ценна фигура е той на дъската. Фигура, която едни искат да изкарат от играта, а други - да използват за спечелване на партията.
---
Ако ви трябва визуално убеждаване - вижте трейлъра тук:
---
Оцукерама десу*, сценаристи и актьори!
Историята, описана от Клавел в романа "Шогун" (изд. "Сиела"), тук е адаптирана с известни промени за по-динамично и изпълнено с напрежение преживяване за телевизионния зрител. Гледаме историята от няколко ъгъла, основните сред които на Блакторн, Торонага и на неговата довереница и преводач по неволя лейди Марико (Анна Савай).
Преводът е ключов за историята, а решението по-голямата част от диалога да е на японски - като би следвало да бъде - не само рязко повишава автентичността, но и гарантира, че ще гледате сериала, а няма само да го слушате, докато мултитасквате. По-скоро за радост, другият основен език е английски, въпреки че на теория Блакторн комуникира на португалски с Марико.
Объркахте ли се вече от имена? В първите си два епизода "Шогун" представя достатъчно японски персонажи, които да затруднят запомнянето им.
Създателите на минисериала елегантно са решили този потенциален проблем, акцентирайки върху визуални разлики и поведенчески характеристики. Така визуално запомняш кой персонаж къде седи в сюжета, дори името му да ти убягва.
За това помага и актьорският подбор. Излъчвайки спокойствие и благородство, Хироюки Санада ("Последният самурай", "Върколакът") изпъква като борещия се за оцеляване в битката за власт Йоши Торанага. Такехиро Хира (Monarch: Legacy of Monsters) от своя страна е попадение в търсенето на отблъскващ антагонист - друг регент, жадуващ едноличната власт над островите.
Космо Джарвис пък напълно промени първоначалната ми нагласа за себе си, след като преди няколко месеца първите му кадри като лоцмана Джон Блакторн не ми вдъхнаха много доверие.
Облягайки се на една от най-силните страни на сценария, Джарвис убедително пресъздава хитростта и инстинкта за оцеляване на персонажа си, докато сипе вулгарности с ръмжащ глас.
Насреща му имаме Анна Савай (също участваща в Monarch: Legacy of Monsters), чиято лейди Марико оформя водещия триъгълник от персонажи в историята. В първите два епизода ни е обрисувана като жена, опитваща да балансира между религията и лоялността си; привидно скромна и смирена, но видимо таяща пламък, който е въпрос на време да разцъфне.
Самата тя се явява балансиращия, интригуващ женски персонаж в една иначе основно мъжка история.
Добре похарчени пари
Дори добрата актьорската игра и стабилен сценарий обаче могат да бъдат осакатени от лошо техническо изпълнение. При "Шогун" обаче видимо масивният бюджет е сполучливо разпределен, за да бъдем визуално омагьосани от Япония в началото на XVII в. - както по отношение на костюми и декори, така и от достатъчно убедителното пресъздаване на мащаба на Осака или гнева на морска буря.
Режисьорът Джонатан ван Тълекен в първите два епизода дирижира редица запомнящи се моменти. Камерата редовно бива позиционирана така, че да позволи на актьорите да изиграят момента само с поглед и мимики (или липсата на такива), или без думи да ни покаже кой е силният и кой слабият в дадена ситуация.
По-хубавото е, че много от най-зрелищните моменти, които предвкусихме в трейлъра, тепърва предстоят, допълвайки добре написаните и изиграни персонажи с мащаб - златна комбинация, която киното рядко успява да намери, какво остава за малкия екран.
"Шогун" започва като пътешествие, на което всеки зрител би се насладил.
В края на февруари и на база само два излезли епизода е твърде рано да се говори за "Сериал на годината", но стига да не стъпи накриво до края си, новата адаптация по романа на Клавел със сигурност ще е в разговора за тази титла.
НАШАТА ОЦЕНКА ЗА ПЪРВИТЕ ДВА ЕПИЗОДА НА "ШОГУН": 5 от 5 кафенца
---
* Оцукерама десу - японски израз без точен превод, но по смисъл начин да изразиш благодарност за добре свършена работа.
