Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Краят на Supernatural: 15 години рок, чудовища, яки коли и приключения

Краят на култовия сериал настъпи, а ние си спомняме защо точно толкова го обичаме Снимка: CW
Краят на култовия сериал настъпи, а ние си спомняме защо точно толкова го обичаме
В първи сезон братята Уинчестър бяха само момчета. По това време Дженсън Екълс (Дийн) е на 27 години, а Джаред Падалеки (Сам) - на 23. В пилотния епизод Дийн взима Сам от колежа, където живее с приятелката си, за да му помогне в разследването на мистериозното изчезване на баща им, тръгнал по следите на Жълтоокия демон.
15 сезона по-късно Дженсън и Джаред вече са на по 42 и 38 години - помъдрели и победили множество злодеи и чудовища, както в сериала, така и извън него.
Дийн в първи епизод vs Дийн в епизод 327 Снимка: CW
Дийн в първи епизод vs Дийн в епизод 327
Джаред Падалеки като Сам Уинчестър - в първия и в последния епизод на сериала. При него имаме една от най-големите трансформации в шоуто. Снимка: CW
Джаред Падалеки като Сам Уинчестър - в първия и в последния епизод на сериала. При него имаме една от най-големите трансформации в шоуто.
Джим Бийвър играе Боби Сингър - верният помощник и наставник на братята Уинчестър се появява в по-голямата част от сезоните на шоуто, дори и след като бива убит в 7 сезон. По-късно той се появява като Боби от алтернативна реалност, в която Сам и Дийн не са съществували въобще. Снимка: CW, Getty Images
Джим Бийвър играе Боби Сингър - верният помощник и наставник на братята Уинчестър се появява в по-голямата част от сезоните на шоуто, дори и след като бива убит в 7 сезон. По-късно той се появява като Боби от алтернативна реалност, в която Сам и Дийн не са съществували въобще.
Ангелът Кастиел, изигран от Миша Колинс, се превръща в един от най-важните герои в цялата история, след появата си в четвърти сезон. Оттогава насам той е основен персонаж в сериала, ставайки верен съюзник на двамата братя. Снимка: CW
Ангелът Кастиел, изигран от Миша Колинс, се превръща в един от най-важните герои в цялата история, след появата си в четвърти сезон. Оттогава насам той е основен персонаж в сериала, ставайки верен съюзник на двамата братя.

Carry on, my wayward son

There'll be peace when you are done

Lay your weary head to rest

Don't you cry no more...

Вече 15 години тази песен на Cansas се свързва преди всичко с едно име - Supernatural - култовият сериал за чудовища, готини коли, здрав рок и приключенията на двама братя с фамилия Уинчестър, на които постоянно им се налага да спасяват света.

Сега, 15 сезона и 327 епизода по-късно, шоуто казва своето "Сбогом" на всичките си фенове по света, благодарейки им за сълзите, смеха и вярната подкрепа през годините.

За телевизията CW, излъчваща Supernatural, това е най-дълголетното шоу в програмата. 15 сезона са нещо, което в днешната телевизия е дори леко прекалено, освен ако не си един от анимационните култове като "Семейство Симпсън" или "Саут парк".

Но, не, това беше един дълъг сериал, насочен предимно (но не само) към мъжката аудитория, който днес едва ли би могъл да бъде направен.

Една история за двама братя, бели, единият изключително мачо, които се занимават с трепене на чудовища и демони, не е концепция, която би се продавала толкова лесно. През 2005 г. обаче това е било готина идея за някакво не чак толкова специално шоу.

През годините то успява да събере стабилна база от фенове и многократно се разминава с прекратяването - дори тогава, когато мнозина биха решили, че е логично шоуто да свърши - след пети сезон, когато се разигра цялата "Каин и Авел" препратка и борбата за края на света, или дори след 11-и и историята с Бог и Амара.

Заради добри рейтинги и верни последователи обаче Supernatural беше подновяван сезон след сезон.

Някои бяха добри, други - откровено посредствени. Но онези от нас, които вече бяха вложили емоции в този сериал, продължаваха да гледат - епизод след епизод.

Междувременно се сменяха и злодеи, заплашващи братята Уинчестър и доста често - целия заобикалящ свят. И те се биеха срещу тях - обикновени демони, един жълтоок демон, Луцифер, Конниците на Апокалипсиса, вампири, върколация, шейпшифтъри, митологични богове, а от един момент дори и ангели, та даже и самия Бог, който по някаква причина държеше да се нарича Чък.

Това беше и един от най-интересните моменти - Supernatural разби стереотипа за добри и лоши, показвайки сложни и многопластови Ангели, движени от амбиция и алчност, както и демони, способни на достойни и самоотвержени постъпки.

В центъра на тази история бяха актьорите Джаред Падалеки и Дженсън Екълс, изпълняващи ролите съответно на Сам и Дийн Уинчестър. Те са истинската причина това шоу да продължи толкова дълго, защото е наистина трудно да намериш толкова добра химия между актьори в телевизията. Те просто могат да те убедят, че са братя, въпреки че на външен вид не им личи чак толкова много.

Двамата влизат толкова добре в персонажите си, че ти им вярваш - на мачовщината на Дийн, който смята, че отговорността винаги лежи на неговите плещи, на разсъдливостта на Сам, който сякаш непрекъснато има нужда от малко побутване, на емоциите, които двамата показват по пътя си - независимо дали става въпрос за ярост, за тъга или за морален конфликт, когато виждат вампири, които всъщност не пият кръв.

Да, за някой, който не е фен на сериала, именно тази концепция звучи инфантилно, подобно тийн драмите с чудовища, които се влюбват и разлюбват. И все пак тук нещата са малко по-дълбоки.

Supernatural е шоу, което залага на сериозни препратки към митологията и културата на християнството, успявайки да покаже интересни моменти от тях по един лесен за възприемане начин. Всичко това пък се вкарва в един изпълнен с приключения и напрежение сюжет, който да държи зрителя пред екрана.

Другото, което трябва да се отдаде на сериала - за всичките си 15 сезона, независимо дали силни или слаби, е, че историята така и не се изтърка. Нямаше явни повторения и предъвкване на стари идеи. А това си е нещо, което заслужава похвала.

Цялото това приключение нямаше да е същото без редицата важни поддържащи герои - наставникът Боби, ангелът Кастиел, превърнал се в толкова съществена част от шоуто, демонът Краули, който притежаваше онзи чар на антигерой, но все пак не злодей... И още редица други - Джо, Елън, Аш, Луцифер, Руби, Чък, Габриел, Кевин, Гарт, Амара... Няма как да бъдат изброени всички онези важни и запомнящи се персонажи, които просто правят Supernatural това, което е.

Ако има нещо, което наистина отличава стова шоу от всички останали, бутайки го няколко крачки напред, това със сигурност ще е музиката.

Освен "Carry on my Wayward Son" на Cansas, която се превърна в своеобразен химн, тук говорим за много хубав, стабилен стар рок, който си отива великолепно с цялата обстановка. AC/DC, Metallica, Blue Öyster Cult, Styx, Motorhead, Motley Crue, Guns N'Roses...

Музиката стана активна част от този сериал, също толкова важна, колкото и голяма част от постоянните персонажи. Също толкова важна, колкото и старият Шевролет Импала от 67-а, който двамата братя карат. Без тях нещата не биха били същите.

За да стигнем до края на пътя - след 15 сезона и хиляди победени врагове, сменени крале на Ада, сменен Голям човек "там горе", паднали ангели и пратени в небитието чудовища, историята приключва.

Дали можеше да има по-добър финал - със сигурност. От последния епизод на толкова дълголетен сериал се очаква да почовърка малко повече в емоциите на феновете.

И все пак видяхме това, което трябваше - откровението на Дийн на прага на смъртта и пълноценно изживяния живот на Сам. За да завърши всичко в един по-добър свят, на един стар път с една очукана от времето, но все така прекрасна кола...

P.S. Междувременно в галерията ни можете да видите как се промениха през тези години основните герои на сериала. Carry on, my wayward son!

Най-четените