Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сериалът "Андор" е силен там, където "Междузвездни войни" обикновено са най-слаби

Сериалът на Тони Гилрой е шпионски трилър за пораснали зрители, който заслужава вниманието ви Снимка: Lucasfilm / Disney
Сериалът на Тони Гилрой е шпионски трилър за пораснали зрители, който заслужава вниманието ви

Почитател съм на "Междузвездни войни" от вероятно 6-годишен. Неколкократно съм гледал филмите, изгледал съм (повечето от) сериалите, чел съм няколко книги и комикси, играл съм немалко от игрите от франчайза*...

От позициите на фен, но и на масов консуматор на холивудска продукция мога спокойно да заявя: сериалът "Андор" е едно от най-добрите неща от "Междузвездни войни", които някога сме получавали.

След последния, 12-ти епизод на неговия първи сезон това убеждение не се разколеба, а се затвърди. "Андор" със сигурност е сред изненадите на годината на малкия екран, след като няколко спорни продукции от франчайза болезнено ни научиха да не таим големи надежди.

Все пак става дума за сериал, кръстен на неособено популярен персонаж от вторите редици. Сериал, който е предистория на предисторията (действието се развива преди филма Rogue One) и на теория разказва "странична история".

Казвам "на теория", защото в същността си шоуто на сценариста и режисьор Тони Гилрой ("Самоличността на Борн", "Майкъл Клейтън") разчовърква и изпълва със смисъл един от градивните стълбове на мита, който са оригиналните "Междузвездни войни" - бунтът срещу тиранията на Империята.

Прави го с успешно впускане в нов жанр - шпионски, на места политически трилър; с нов, свеж поглед към вече преексплоатираната поредица; с характерното за избрания жанр отдръпване от твърде бързото действие и най-вече - със солидна сценарна основа.

"Андор" изпъква именно с това, че не страда от една от най-големите слабости на поредицата "Междузвездни войни" - сценариите и най-вече диалозите.

Помните ли джорджлукасовите напъни, изразени във фрази като "Мразя пясък. Груб е, и грапав, и дразнещ, и влиза навсякъде"? Или великолепното обяснение, дело на творческото безсилие на Джей Джей Ейбрамс: "Някак Палпатин се е завърнал"?

Сравнявайки тези реплики със сполучливите, човешки диалози в "Андор" и най-вече с грандиозните речи в сериала, някои от които звучат почти поетично, сякаш не става дума за продукции от една и съща поредица.

Лутен Раел, изигран от Стелан Скарсгард, показва какви са хората, дали искрата на Бунта. Снимка: Lucasfilm / Disney
Лутен Раел, изигран от Стелан Скарсгард, показва какви са хората, дали искрата на Бунта.

"Каква е моята жертва? Осъден съм да използвам инструментите на моите врагове, за да ги победя. Изгорих порядъчността си за бъдещето на други. Изпепелявам живота си, за да сътворя изгрев, който знам, че никога няма да видя."

Само с тези няколко изречения Лутен Раел, персонажът на Стелан Скарсгард, облича в думи саможертвата, която стои в сърцевината на бунта срещу един тоталитарен режим, какъвто е Империята на император Палпатин.

С цената на абсолютно всичко, въпреки привидната безнадеждност да се бориш за промяна и свобода. И то не заради его, защото, както отбелязва след това Лутен, знаеш, че няма да получиш благодарност, а заради каузата. Заради другите.

Тук, а и в още много моменти, проличава, че "Андор" е един по-зрял поглед към вселената, създадена от Джордж Лукас. Зрял поглед за зрели зрители.

Шпионите от ISB са отлични злодеи със солидна мотивация (кариера, разбира се). Снимка: Lucasfilm / Disney
Шпионите от ISB са отлични злодеи със солидна мотивация (кариера, разбира се).

Сериалът на Тони Гилрой се усеща като "Междузвездни войни" за пораснали. За онези зрители, които са заобичали този фантастичен свят като деца или младежи, но които вече са на години, на които не могат да се трогнат от характерната му наивност. Същевременно, могат да открият и оценят паралелите, които шоуто на Гилрой прави между борбата с тоталитарната Империя на екран и реалността по света.

Сценарият на "Андор" минимизира хумора и приключенския елемент за сметка на напрегнати сцени, наслояване на отвращение към Империята и покълващата в тази почва - дори в зрителя - надежда за промяна, за справедливост. Не забравя напълно от каква вселена е част и с малкото си, но впечатляващи сцени с космически кораби напомня и на гледащия, но не там пада акцентът.

Войната в "Андор" не се води между звездите, а в мрачните улички, затворнически фабрики, коридорите на властта и най-вече в душите на героите.

Чудех се дали след ревюто ни за сериала в средата на сезона ще има какво повече да се каже за него. Но всяка похвала, която може да накара повече зрители да му дадат шанс, е оправдана, защото именно последните епизоди затвърдиха впечатленията ми за "Андор".

Там получихме плодовете от бавно развиващата се история и бяха достигнати сценарните върхове. Насладихме на изпълненията на Скарсгард и на Анди Съркис, който с ролята си в това шоу показа колко повече може да предложи от поредното motion capture изпълнение. Както те двамата, така и останалите актьори просто имаха качествен текст, с който да работят.

Заслугата не е само на Тони Гилрой, но и на Бо Уилимън. Сценаристът на "Къща от карти" (докато беше хубав) тук доказва отново таланта си с три от най-силните епизоди на "Андор". Неговите са и думите на Лутен, които четете горе.

Анди Съркис тук - без motion capture - е използван в пъти по-добре, отколкото в новата филмова трилогия. Снимка: Lucasfilm / Disney
Анди Съркис тук - без motion capture - е използван в пъти по-добре, отколкото в новата филмова трилогия.

"Андор" е това, което повече от новите продукции на "Дисни" по "Междузвездни войни" - били те филм или сериал - трябва да бъдат.

Верен на вселената, измислена от Джордж Лукас, но без да лежи на стари ларви. Поемащ в нови жанрови посоки чрез доказано талантлив екип, който знае как да борави с този жанр и знае как да прояви уважение към първоизточника. Да надгради, а не да експлоатира и съсипва.

"Андор" е пример и с друго. Други продукции, част от голям франчайз - като Marvel, DC, Star Wars, твърде много в днешно време разчитат на кратки появи на познати персонажи или връщане към познати локации. Вижте филмите на Marvel или скорошния "Черния Адам" - хората са по-развълнувани от няколкосекундна сцена след надписите, отколкото от самия филм.

В сериала на Тони Гилрой това го няма. Познатото са планетата Корусант, тук показана като гнездо на политически интриги и шпионски мрежи, и малцина персонажи от филма Rogue One, които обаче не отместват акцента. Той пада върху нови локации и персонажи и върху новият, свеж ъгъл към сблъсъка Империя-бунтовници, който доскоро смятахме за изтъркам.

"Андор" прави така, че да оценим оригиналната трилогия "Междузвездни войни" още повече.

Тя отдавна ни запозна с борбата срещу Империята, новата надежда. Сериалът на Гилрой сега ни разказва за тежкия тираничен ботуш, предизвикал тази борба, и дава на нея и на жертвите на бунтовниците по-дълбок смисъл.

Показва откъде е тръгнала бунтовната искра, като така отново разгаря жарта в гърдите на почитателите на поредицата.

Първият сезон на Andor е наличен в стрийминг услугата Disney+.

---

* Ако искате не просто да гледате "Междузвездни войни", но да сте част от тях, играта Star Wars: Squadrons е безплатна в Epic Games до 1 декември.

 

Най-четените