Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Можехме и без този Obi-Wan Kenobi

Внимание: СПОЙЛЕРИ! Не четете текста, ако все още не сте изгледали сериала Obi-Wan Kenobi, а имате намерение да го направите.

Когато изгледах шестия и последен епизод на сериала Obi-Wan Kenobi, бях разколебан в досегашните си впечатления.

В голямата си част ми хареса - не с друго, а с т.нар. fan service, насочен именно към фенове на "Междузвездни войни" като мен. Онези сцени, чиято основна причина да са там, е да провокират добра реакция в гледащия, основно на база носталгия.

Тук финалът на Obi-Wan Kenobi успя - с вече истинския дуел между Кеноби (Юън Макгрегър) и Дарт Вейдър (Хейдън Кристенсен); с дълго чаканото "Hello there!" и с появата на Куай-Гон Джин (Лиъм Нийсън). Епизодът даде на феновете на сагата няколко момента, които те да помнят и които всъщност да осмислят съществуването на сериала.

Но както една птичка пролет не прави, така и един епизод не прави добър сериал.

Obi-Wan Kenobi, очакван проект за феновете на "Междузвездни войни", като цяло ме разочарова с нешлифования си сценарий и некадърната режисура, които съсипват една иначе нелоша идея за повторна среща с любимия на мнозина учител-джедай.

Сериалът разчита на една всъщност нелоша идея - да покаже сломения от края на Джедайския орден и въздигането на Империята Оби-Уан Кеноби, който живее в самоналожено изгнание на пустинната планета Татуин, за да хвърля по едно око на 10-годишния Люк Скайуокър - син на неговия стар ученик и приятел Анакин.

Единственото логично нещо, което може да го изкара на светло, е заплаха за сестричката на Люк - принцеса Лея Органа. Отвличането ѝ всъщност се оказва план на инквизиторката Рива (Моузес Инграм), която иска да се докопа до Кеноби, водена от желанието си за отмъщение.

Излизането на Оби-Уан/Бен от изолацията и срещата му с малката Лея не само му припомня кой е, но и го запраща по траекторията на среща със стария му ученик Анакин, превърнал се след последния им дуел в полумашината Дарт Вейдър.

На хартия звучи супер, но изпълнението - изненадващо за такава скъпа продукция - изглежда аматьорско, повърхностно и по-слабо от някои фен филми. Някой е прекалил със синьото мляко, за да одобри сценариите в сегашния им вид, а след това и готовия заснет продукт.

Снимка: © 2022 Lucasfilm Ltd. & ™. All Rights Reserved.

Доброто в сценария е развитието на Оби-Уан. Естествено е след събитията от "Епизод 3: Отмъщението на ситите" той да е отчаян отшелник, който дори е започнал да губи връзката си със Силата.

Нормално е да е разтърсен, когато разбира, че Анакин е жив и още повече, когато вижда в какво се е превърнал неговият стар приятел и ученик. И - логичното развитие - нормално е в края на сериала Оби-Уан, в духа на всичко разказвано от Джоузеф Камбъл*, да преодолее слабостите си, да надделее над Вейдър и да покаже малко оптимизъм.

Заедно с изпълнението на Юън Макгрегър - може би най-голямото качество на този сериал - налице е една смислена и стабилна основа за сериала.

Около рамката обаче са накичени повтаряеми събития, трудни за запомняне второстепенни персонажи, кухи реплики... Obi-Wan Kenobi страда от излишен сценарен багаж, без който историята му можеше да бъде разказана по-стегнато и увлекателно.

Илюстрирам го така: почитател съм на "Междузвездни войни" от дете, но след първите два, не особено грабващи епизода трябваше да се самонавивам да си пусна третия. В същото време "изядох" новия сезон на Stranger Things за няколко вечери, при условие, че никога не бих се определил като фен на Stranger Things. Разликата е в качеството на продукцията - вторият сериал просто е правен с кеф, талант и внимание към детайла.

Obi-Wan Kenobi в този си вид те кара да мислиш, че може би първоначалният план - да е игрален филм, а не сериал - е бил по-добър. Но за това се изисква талантлив сценарист, а зад оригиналния сценарий стои Хосейн Амини, който във филмографията си има сценарии на не особено добри филми като "Снежанка и ловеца", "47 ронини" и "Снежният човек".

Шефката на Lucasfilm Катлийн Кенеди очевидно е успяла да види поне част от проблемите с неговия сценарий (включително и приликите със сюжета на The Mandalorian), след което сценарист на сериала става Джоби Харолд.

Тук също не говорим за човек с впечатляващи проекти зад гърба си - сценарист е на хаотичния "Крал Артур: Легенда за меча" на Гай Ричи, "Армията на мъртвите" на Зак Снайдър и предстоящия Transformers: Rise of the Beasts (за който вече тотално няма как да съм оптимист, колкото и да харесвах Beast Wars като дете).

Идва Харолд уж да оправи сценариите на Амини и накрая пак получаваме една измъчена, мудна и в голяма степен вече гледана история.

Не само че повтаря моменти от досегашни продукции от "Междузвездни войни" (историята с връщането към "добрите" на Рива не я ли гледахме съвсем скоро във "Възходът на Скайуокър"?), но сериалът повтаря сам себе си, както проличава в абсолютно излишния четвърти епизод и поредната спасителна мисия.

Сред сполучливите неща тук е поведението на Вейдър - импулсивен и обсебен от Оби-Уан. Един хубав преход от Анакин Скайуокър към образа от Епизоди IV-VI. Снимка: © 2022 Lucasfilm Ltd. & ™. All Rights Reserved.
Сред сполучливите неща тук е поведението на Вейдър - импулсивен и обсебен от Оби-Уан. Един хубав преход от Анакин Скайуокър към образа от Епизоди IV-VI.

Един режисьор, поне на теория, може да преодолее слабостите на сценария, включително и с корекции на терен. И ето тук идва най-големият проблем на Obi-Wan Kenobi - Дебора Чоу.

Нейната потресаващо слаба режисьорска работа всъщност съсипва сериала. От темпото на епизодите, което на места е приспивно мудно, до начина на снимане, за което вина има както тя, така и операторът Чунг Чунг-хоон.

Това е "Междузвездни войни" и сериал с огромен бюджет - можеше да минем без клатеща се камера като в някой indy филм. В случая не е артистично, аматьорско е, "изважда" те от събитията на екрана.

След клатещата се камера се скача на потресаващи общи планове, които може да са изглеждали добре на сториборда, но на екран изглеждат статично и нелепо, и на сцени, заснети на нивото на някой сериал на ниво "ще го въртят по кабеларките".

Дебора Чоу е тази, която е виждала дървената игра на някои от поддържащите актьори и е казвала "Cut! Great!", когато всъщност е трябвало да снима още дубли, за да заприлича сериалът на това, което е - скъпа холивудска продукция, а не на аматьорски проект, правен от хванати от някой Star Wars Celebration ентусиасти.

Режисурата на Чоу пропилява и екшън сцените. Мъчението с пламъци, на което Вейдър подлага Кеноби в един момент от сериала, е по-мъчително за зрителите, отколкото за самия Кеноби. Проблясък е дуелът от финалния епизод, но и тук остава въпросът - ами ако това го беше режисирал кадърен режисьор?

Дебора Чоу може би всъщност е такъв режисьор, макар опитът ѝ преди Obi-Wan Kenobi да не е впечатляващ. Просто в тези шест епизода доказва, че не е подходяща за този сериал и може би за Star Wars изобщо.

Не вярвах, че някога ще го напиша, но въпреки всички основателни критики, според мен Джордж Лукас се е справил по-добре с режисурата на Епизоди I-III. Най-малкото защото знае как трябва да се снима нещо от вселената на "Междузвездни войни", че да се усеща като "Междузвездни войни".

Чудесен момент, който обаче повдига въпросът: редно ли е в една нова история най-хубавото да са препратките към миналото? Снимка: © 2022 Lucasfilm Ltd. & ™. All Rights Reserved.
Чудесен момент, който обаче повдига въпросът: редно ли е в една нова история най-хубавото да са препратките към миналото?

Obi-Wan Kenobi все пак заслужава и няколко похвали извън играта на Юън Макгрегър. За споменатия fan service в шестия епизод, за ретроспективната сцена с Оби-Уан и Анакин; за сполучливото показване на обсесията на Вейдър с бившия му учител и неговата вечна импулсивност; за чудесното представяне на натрупалия вече много опит Джоел Еджъртън като Оуен Ларс, за финалния дуел...

Но най-вече за това, че успява да изгради един по-солиден мост между Епизоди I-III и "Епизод 4: Нова надежда".

Тези неща сами по себе си правят цялостния провал на сценаристите и на Дебора Чоу още по-болезнен.

Така ми се иска да видя сцената, в която Кеноби разбира, че Анакин е жив, не само добре изиграна от Макгрегър, но и добре изпълнена от всички останали лица - оператор, режисьор, сценаристи, Моузес Инграм... Да видя всички сцени с Вейдър, заснети с повече талант и размах. Да започне да ми пука за новите лица, които виждам на екрана. Не ми казвайте, че не е възможно - The Mandalorian показа, че е.

Obi-Wan Kenobi за мен се оказа разочарование. Не заради твърде високи очаквания - това все пак са "Междузвездни войни" - или заради "токсична фенщина", а заради очевидни пропуски, за които на няколко нива е казано "ОК е, давай, ще ядат всичко, което им дадем". Не, няма - "Възходът на Скайуокър" и "Соло" са доказателство за това.

Lucasfilm очевидно не са глухи и си взимат бележки, но Obi-Wan Kenobi не е доказателство, че са поели изцяло по правилния път, който Джо Фавро начерта.

Ето защо на идеята за втори сезон на Obi-Wan Kenobi, въпреки че първият разказа каквото имаше за разказване, бих се зарадвал само ако разбера, че нито сценаристите ще са същите, нито Дебора Чоу ще е на режисьорския стол.

Obi-Wan Kenobi може да бъде гледан в стрийминг услугата Disney+.

   

Най-четените