"Нямаше ли да е чудесно?", отговаря Стелан Скарсгорд на въпроса дали след като е получил инсулт е започнал да си задава тежки екзистенциални въпроси.
Но не, не го е правил. 74-годишният актьор, познат от филмите на Ларс Фон Триер, научнофантастичния епос "Дюн" и изключителните сериали "Чернобил" и "Андор", е избегнал потапяне в свръханализ на битието, защото - както сам казва - винаги е знаел, че рано или късно ще умре.
Уплашил се е обаче, признава в ново интервю за Vulture. Помислил си е, че може би наистина е близо до края, тъй като нито е знаел колко сериозен е инсултът, нито дали няма да последват още такива.
Скарсгорд получава инсулта преди 3 години. Между снимките на първия и втория филм "Дюн" на режисьора Дени Вилньов и между двата сезона на "Андор", шпионския сериал от вселената на "Междузвездни войни".
"Перфектен тайминг. Но намерих начин", казва шведският актьор за това как се е справил със здравното предизвикателство.
По време на снимките на втория "Дюн", където отново играе злия барон Харконен, е използвал слушалки. Чрез тях асистент му е подавал репликите, които трябва да каже, но е било трудно, защото Скарсгорд има свой собствен ритъм на произнасяне и понякога е трябвало да казва едно, докато слуша и запомня друго.
"Може да си кажете: "О, бил си късметлия. Не е трябвало да си учиш репликите". [Но] това изисква повече работа отпреди. Изведнъж не мога да се сетя за имена. Не мога да проследя мисъл или да изляза с аргумент, който се простира в няколко изречения, за да изразя мнение", обяснява актьорът.
Ситуация, която за него е изключително изнервяща. Въпреки нея се фокусира върху положителното:
"Но от друга страна, жив съм. Мога да работя."
Споделя, че не се страхува от смъртта - страх го е да няма възможност да живее.
Баща му също получава първия си инсулт на 70 години и това го приковава към инвалидна количка. Има проблеми с говора и когато се раздразни, крещи името на майката на Стелан - Гудрун - по нея.
"Имахме спорове по този въпрос, но не съм го обичал по-малко заради това. След втория инсулт беше на смъртното си ложе. Седнах и държах главата му в скута си. Братята и сестрите ми бяха около мен. Той почина и аз започнах да плача. А устата му беше отворена. Затворих я, след това я отворих. Пак я затворих. Погледнах сестра си и го изимитирах: "Гудрун!". И всички започнахме да плачем, но всички в стаята се смееха и баща ми също щеше да се смее", разказва Скарсгорд.
Гледната си точка за света дължи именно на баща си. Когато е дете, той му казва: "Никой в света не струва повече от теб, но и никой не струва по-малко".
Шведският актьор днес казва, че споделя тази егалитарна гледна точка през целия си живот. Заради това е застъпник на безплатното образование и безплатното здравеопазване - защото обществото може да си го позволи.
"В Америка хората мислят, че социалдемокрацията е някакъв вид комунизъм. Мислят, че капитализмът е свобода. Не е. Това е просто свободата да експлоатираш хора", споделя политическите си възгледи актьорът.
Освен страха да не може истински да живее, Стелан има и друг - да не е скучен. Притеснявал се е и дали някое от осемте му деца няма да се окаже скучно, но всеки път притеснението се е оказвало неоснователно.
Скарсгорд е баща на актьори - Александър ("Истинска кръв", "Големи малки лъжи"), Густав (Флоки от "Викинги"), Бил (Пениуайз от "То") и Валтер (Lord of Chaos).
Не ги брои за "непо бебета", както наричат успешните деца на популярни родители, защото - както твърди - никога не е препоръчвал синовете си за роля. Най-младият му син - 13-годишният Колбьорн - в момента се снима в хорър сериал и по думите на Стелан страда от това, че в училище някои го наричат "непо бебе".
"Злобни деца. Злобни или невежи", казва Скарсгорд и отбелязва, че никой не би те наел за каквато и да е продукция, поне не за добра такава, ако ти самият не си достатъчно добър.
Доколкото знае, синовете му също не са го препоръчвали за роли, но все пак предпочита да гледа на себе си като на "непо татко", защото заради техните успехи се гледа с повече благоразположение на него и може би все пак е получил и някоя допълнителна работа.
А ентусиазира ли се той самият за роли? Не, по-скоро би се ентусиазирал за вкусно ястие. Всеки път, когато се съгласи да участва в нещо, следват много работа, тревожност и страх от провал.
Но каквато и да е ролята, едно нещо никога не прави - не си измисля предистория за персонажите си.
"Някои актьори казват: "Персонажът ми не би направил това". Моят отговор е: "Откъде знаеш?". Затваряш вратата на спонтанността. Което е наистина опасно, защото убиваш нещото, което е киното."
