Маскирана млада жена влиза в съмнително изглеждащ бар и предизвиква жена-джедай, която обаче я отсвирва. Маскираната пробва друг подход и пребива няколко извънземни в бара, при което джедайката реагира.
Следва ръкопашна битка, сякаш излязла от "Матрицата" - бойни изкуства, преплетени с използване на Силата. Или както е известно вече - Force-fu.
Признавам, че в този момент се понадигнах от мястото си на дивана и се загледах по-съсредоточено в екрана на телевизора. Дали пък The Acolyte - новият сериал от вселената на "Междузвездни войни" - нямаше да се окаже приятна изненада?
Не се оказа.
Приятното впечатление от откриващата сцена постепенно се изпари заради не особено интригуващ сценарий, посредствена актьорска игра и натрапваща се евтиния в декорите и визуалните ефекти.
А на хартия историята звучеше сладко. За пръв път в игрална продукция от "Междузвездни войни" отиваме назад във времето - цяло столетие преди появата и възхода на Империята. Галактическата република се радва на мир, а негови пазители са рицарите-джедаи.
Някой обаче им е вдигнал мерника. Маскираната жена, която споменах в началото, си е поставила за цел да ликвидира няколко джедаи, а въоръжената ѝ не със светлинни, а метални остриета ръка бива насочвана от мистериозна фигура. Дотук добре.
Мистерията обаче е едно ниво над "Скуби Ду".
Още в първия епизод става ясно коя е маскираната, вторият дава повече намеци по въпроса "Защо убива джедаи?", а най-интригуващо за момента остава "Кой дърпа конците?".
Вижте трейлъра на сериала тук:
Персонажите в The Acolyte за съжаление не успяват да те спечелят от раз (може би е различно, ако си под 18 години, не знам) с малкото изключение на учителя-джедай Сол, който носи аура, подходяща за ролята. Това бавно привикване с героите го има и в други продукции от "Междузвездни войни", но тук и историята около тях не е достатъчно ангажираща.
Всъщност ми напомни на някакъв сюжет от анимационните сериали Rebels или The Clone Wars - уж сериозен, но леко наивен, с герои, сякаш направени, за да са по-симпатични на младите зрители.
И може би това е целта. Може би просто не попадам в целевата аудитория на шоуто с моето вглеждане в детайлите или търсенето на онази Star Wars-аура, която откривам за себе си в Andor и The Mandalorian.
The Acolyte според мен щеше да работи по-добре именно ако беше анимация.
Така нямаше да личи слабата игра на някои от актьорите, които са досущ като косплейъри на ComicCon, нито пък щяха да бъдат похарчени толкова пари за изкуствено изглеждащи декори.
На първо време дизайнерският екип заслужава похвала, защото е успял да измисли визията на не толкова съвършен в технологично отношение свят от този, който виждаме в "Невидима заплаха". Все пак действието се развива 100 години по-рано.
После обаче започват да се натрапват разни детайли - в някои сцени не те оставя усещането, че гледаш снимачна площадка. Визуалните ефекти пък са далеч от нивото на споменатите Andor и The Mandalorian и директно ме препратиха към научнофантастичните сериали на 90-те (мислете си за "Фарскейп" или подобните), което далеч не е похвала. Сякаш някой в LucasFilm е казал: "Дай да минем по-евтино, няма да забележат".
Може би е за добро - дори сега мисля, че парите за The Acolyte можеха да отидат за друга продукция от "Междузвездни войни" с по-силен сценарий.
Новият сериал не е негледаем. Просто не ти вдига светлинния меч, че да чакаш с нетърпение следващия епизод.
Силно, ама силно се съмнявам и че ще успее да ме развълнува така, както успяха речите в Andor или появата на онзи персонаж в края на втори сезон на The Mandalorian.
Основните критики, които The Acolyte отнася онлайн, всъщност са свързани с расовото разнообразие в актьорския състав и по-засиления акцент върху тъмнокожи и азиатски актьори.
Сериалът обаче има много по-истински слабости, както вече изброих. Същевременно е факт, че опитът на Disney да изтъква до натрапване многообразието в продукциите си тук стига крайност.
Белите актьори в The Acolyte или играят второстепенни персонажи, или умират малко след появата си.
За някои зрители няма да има никакво значение, но за други ще бъде повод да надигнат вой. А нито сериалът, нито поредицата като цяло печелят от засилване на разногласията сред и без това раздираната от (често излишни) спорове фенска маса.
Различните вкусове не трябва да пречат да оценяваме трезво продукциите, които LucasFilm ни предлагат. Не мога да си обясня тези 93% одобрение, които западните критици дават на този сериал в Rotten Tomatoes. Единственото, което ми хрумва, е, че се дължат на комформизъм по отношение на каузата за многообразие, а не на оценка на истински качества.
След двата премиерни епизода твърдо заявявам, че за мен The Acolyte е много далеч от върха на майсторски реализирания Andor - най-добрия сериал по "Междузвездни войни".
Доста под нивото е на хита The Mandalorian, че дори на Ahsoka. Ако ще търсим положителни за него сравнения - поне камерата е стабилна, а не се клати абсурдно през цялото време като в Obi-Wan Kenobi.
Чувал съм от фенове, че периодът на The High Republic, който сериалът разглежда, може да предложи интересни истории в книжен и комиксов формат. Жалко ще бъде, ако зрители се откажат да потърсят тези истории заради The Acolyte.
Аз поне няма да се отказвам и ще дам шанс на някоя книга или комикс, докато чакам втория сезон на Andor.
НАШАТА ОЦЕНКА ЗА ПЪРВИТЕ ДВА ЕПИЗОДА НА THE ACOLYTE: 2 от 5 кафенца
The Acolyte е част от каталога на стрийминг услугата Disney+.
