С чисто сърце мога да кажа, че The Witcher: Blood Origin е най-лошият сериал, който съм гледал за цялата 2022 г. А имаше един период, в който от скука съм се ровил по дъното на Netflix и съм гледал някои от риалити форматите им.
Нито една от тези бози, дело на драматичната човешка глупост, не представлява такова чудовищно разочарование, каквото е посредствената предистория на сериала "Вещерът".
Не че някой е очаквал от този сериал да бъде величествена или невиждана до момента продукция. Още самите трейлъри показаха ясни признаци, че някой сценарист е бил принуден да седи и да си смуче от пръстите идеи, които не разбира съвсем.
Тук дори не визираме и станалия вече банален момент с етнически шарения актьорски състав, така типичен за Холивуд и особено за Netflix. Ако човек е навикнал достатъчно, шарената група от разноцветни елфи може да бъде подмината с лека усмивка.
Причината за недоволството ми всъщност е свързана със самото качество на сериала. Защото в случая подборът на актьорите не изглежда толкова като пореден опит за пробутване на определени политически и културни идеи, а по-скоро минава в духа на "За тия пари толкова". И не е само актьорският състав.
Всичко в The Witcher: Blood Origin - от сценария и сюжета до костюмите и реквизита крещи за посредствена, нискобюджетна продукция, която е била направена, само за да се върти в делничните следобеди на някоя загубена кабеларка.
Само че не говорим за регионална кабелна телевизия, а за Netflix - най-голямата към момента стрийминг платформа в света и за сериал, който трябва да доизгради света на едно от флагманските ѝ заглавия - "Вещерът". Защото преди години идеята беше шоуто за белокосия убиец на чудовища Гералт от Ривия да се превърне в отговора на Netflix на "Игра на тронове" и другите големи фентъзи продукции на конкуренцията.
Резон за подобни амбиции има. Романите на Анджей Сапковски, които служат за гръбнак на сериала, имат своята база от фенове, но истински прилив на зрители се очакваше сред почитателите на игрите от поредицата, които донесоха световна слава на фентъзи сюжета.
Благодарение най-вече на широките плещи на Хенри Кавил, сериалът "Вещерът" успяваше да разказва една донякъде интересна и хващаща история. Да, тя има своите слабости и моменти, които дразнят феновете, но попада в категорията "Става за гледане".
The Witcher: Blood Origin е съвсем друга бира.
Този сериал ни връща 1200 години преди събитията от "Вещерът". Магическа елфка се явява на барда Лютичето по време на битка в настоящето, за да го върне назад във времето и да му разкаже историята за това как са се появили първите вещери. И как малка група от смели воини са се събрали, за да се борят срещу могъща империя, повела експанзия към нови светове.
По това време на света няма нито хора, нито чудовища, а елфите са доминиращият вид, който се разпорежда по земите, разделени между три враждуващи помежду си кралства.
Главният герой е войн от "кучешкия клан" - телохранителите на краля на едното от кралствата. Този войн обаче е хванат в твърде близки отношения със сестрата на монарха си. Другият главен герой е жена войн от "гарвановия клан" - телохранителите на друг от кралете. Тя обаче е оставила оръжията в миналото си и сега се изявява като бард.
Тези двама изгнаници се срещат на затънтено място в края на познатия свят, където срещу тях са изпратени убийци. Целта - да ги спрат да се завърнат към родните си места и да попречат на голям заговор.
И още тук, в тази начална фаза на сериала, се сблъскваме с първата откровена тъпотия в сюжета - дори и да тече някакъв епичен заговор, това да изпратиш цял отряд убийци срещу двама бивши гардове на кралски особи, независимо колко добри са били, е нелепо. Изсмукан от пръстите опит да си завържеш историята.
Оттук нататък, веднъж решили да го карат през просото, сценаристите не се притесняват да разтягат сюжета, както им е удобно, без да спазват каквато и да е логика при персонажите си.
Резултатът е плоски герои без дълбочина, за които зрителят не е сигурен дори дали си заслужава да им запомни имената.
Вместо това те се запомнят по-скоро с професионалния си клас (войн, маг, лечител...) и расата си - като типично Role Play Game (RPG) фентъзи, в което имаш куест за изпълняване, а всичко наоколо по отношение на история и развиване на персонажите е само досадно усилие. Такива усилия все пак са положени, но колкото да има. Например женското джудже войн е маниакален убиец и нещо не е наред в главата ѝ, но пък за сметка на това е симпатична и може да готви.
Злодеят магьосник Балор, който оркестрира създаването на "могъща империя", няма как да е по-генеричен от това - жаден за власт, манипулативен, безмилостен дори към близките си маг, който бърника в сили, които са отвъд способностите му.
И ако това е нещо, което сме виждали в безброй други филми, книги и сериали, винаги е важно на подобен персонаж да се придаде силна мотивация и история - какво го кара да бъде такъв. Не и според сценаристите на The Witcher: Blood Origin.
Балор е роден в по-долните прослойки на обществото, но този класов мотив по никакъв начин не е показан в самата история. Като зрители не виждаме някой да го обижда или тормози, не виждаме останалите персонажи благородници да се отнасят с надменност към него заради ниското му потекло. Не, той е просто алчен за власт гадняр.
Сякаш Балор просто е бил взет от голямата база данни с анимационни злодеи, а образът му е бил развит до абсолютно необходимия за един водещ антагонист минимум. И толкова.
В ролята виждаме Лени Хенри (когото тази година видяхме в още един безумно слаб фентъзи сериал - The Rings of Power), като тук той прилича по-скоро на някаква версия на Джанкарло Еспозито от АлиЕкспрес.
Но да не го съдим толкова строго. Ако погледнем целия актьорски състав, с 1-2 малки изключения, всички изглеждат все едно са ги взели от АлиЕкспрес.
Може би най-сериозното име, което се отличава тук, е Мишел Йео от Everything Everywhere All at Once и "Мемоарите на една гейша". В шоуто обаче ролята ѝ е сведена до стереотипен възрастен майстор на меча от източен произход.
Въпреки че говорим за сериал от 4 епизода, нито персонажът на Йео, нито който и да е друг търпи някакво по-широко развитие, което да задълбае отвъд показаното на повърхността.
В интерес на истината специалните ефекти в The Witcher: Blood Origin не изглеждат ужасно (не са и впечатляващи), но за сметка на това костюмите и декорите компенсират с посредственост.
Всичко дотук просто те кара да мислиш, че може да са верни онези слухове, според които екипът зад адаптацията на "Вещерът" не харесва особено книгите на Сапковски и гледа високомерно на тях.
Обикновено при такива ревюта е редно да се посочат и позитивите на филма или на сериала, но при The Witcher: Blood Origin единственото положително нещо, което може да бъде казано, е, че е само четири епизода.
Това шоу е пълна загуба на време, пари и ресурси, като живото доказателство за това са резултатите, които отбелязва сред зрителите. В IMDB сериалът има 4,1 от 10 звезди, докато в Rotten Tomatoes отбелязва 33% рейтинг сред критиците и фрапантните 11% сред зрителите.
И да, Blood Origin не е "Вещерът", но влияе върху отношението към цялата поредица. А в момент, когато "Вещерът" трябва да смени главния си актьор и от Хенри Кавил да мине на Лиъм Хемсуърт, от Netflix трябва да се вземат в ръце и да измислят нещо и то бързо.
Защото в период на толкова голямо предлагане на развлекателно съдържание, на зрителите просто не може да им пука достатъчно за поредния посредствен франчайз.
