"Тед Ласо" е един от най-любимите ми сериали въобще. Още от първия му сезон ме спечели колкото със странното си чувство за хумор, два пъти повече със затрогващите си моменти, които могат да те хванат за гърлото и да те просълзят.
Най-вече ме спечели с онова усещане за човешка добрина и позитивизъм, който успява да се изправи над всичко лошо и трудно и пак да се усмихне. Обожавам този сериал и продължавам да го гледам от време на време пак, особено ако искам да се почувствам малко по-добре.
А сега в стрийминг платформата Apple TV+ излезе и първият епизод на четвъртия сезон на шоуто. И все още не съм сигурен какво да мисля за него.
Трейлър на сезон 4 на "Тед Ласо" можете да видите тук:
Истината е, че "Тед Ласо" приключи съвсем логично с края на третия си сезон. Арките на героите бяха затворени по логичен и красив начин и с внимание към дребните детайли, историята имаше своето ясно послание и въобще всичко изглеждаше точно премерено и на място.
Сега обаче този красив край няма да бъде край, част от главните герои ще трябва да отворят нови проблеми, които да преодоляват в новия сезон и всичко това трябва да не изглежда насилено от голяма компания, която иска просто да капитализира върху популярната си интелектуална собственост.
Ако трябва да съм честен, първият епизод на новия сезон не започва разочароващо. Напротив - хубаво е да се върнеш към любими герои, сякаш са стари приятели.
Историята, поне досега, изглежда логично развита, макар и по-бавничко.
След престоя си начело на "Ричмънд" във Висшата лига, сега Тед е зам.-мениджър на супермаркет - работа, която не харесва особено, но му позволява да прекарва достатъчно време със сина си. Все още е разделен с Мишел, но са в добри отношения и той поне вярва, че е постигнал някакъв баланс.
Докато не идва предложението от Ребека, която идва на крака в Канзас Сити, за да му предложи да поеме новосформирания женски отбор на "Ричмънд".
Самата Ребека и вярната ѝ приятелка Кийли също имат своите нови търкания, които да изследват в този сезон, а покрай всичко друго виждаме, че ще има и силна социална линия с напомнянето колко дълго време всъщност на жените е било забранено да играят футбол в Англия.
В първия епизод пак я има малко от тази весело поднесена и все пак тъжна мъдрост, с която "Тед Ласо" спечели толкова много хора, има го и ведрият оптимизъм и стремежът към това героите да бъдат по-добри хора.
Разбира се, има го и специфичното чувство за хумор, пълно с множество поп-културни препратки. Няма как без него.
В общи линии от този първи епизод на новия сезон можем да съдим, че екипът на шоуто е подходил с максимално внимание към детайлите и към това, което направи от "Тед Ласо" такъв хит.
Просто все още не съм сигурен, че това е достатъчно, за да оправдае самото съществуване на този сезон.
Твърдо вярвам, че трябва да можем да слагаме край на историите, които разказваме. Че в този комерсиален свят на франчайзи, продължения, римейкове и т.н., си заслужава да ги имаме тези прости истории, които знаят кога да свършат.
Сама по себе си новата история едва ли ще е лоша, но нищо не навява на мисълта, че ще е достатъчно силна и въздействаща, за да те накара да си кажеш едно: "Да, имаше нужда от този сезон."
Хубаво е, че поне до момента не мирише на разочарование. Но нужно ли е наистина да подкопаваме арката на развитие на любимите си персонажи, просто за да изстискаме още 1-2 сезона от тях.
Според мен един от многото ценни уроци на "Тед Ласо" е способността му да разказва история с начало и край.
Третият сезон наистина ни научи, че понякога е време да затворим страницата. И макар понякога да е тъжно да сложиш край на нещо хубаво, няма нищо лошо в това, защото животът продължава, а с него и ние.
Тепърва ще се види колко си заслужава четвъртият сезон на сериала. Но какъвто и да се окаже той, винаги ще имаме първите три, а те са наистина великолепни!
