Някои хора се раждат богати, други - успяват да станат такива впоследствие, но със сигурност е трудно да вярваш, че ще станеш милиардер, когато баща ти се занимава с инсталирането на тапицерии на автомобили, а майка ти няма постоянна работа и винаги прави нещо странно, за което дори не искаш да знаеш подробности.
Марк се ражда в Питсбърг на 31 юли 1958 г. в семейство от работническата класа и 50 години по-късно ще признае: „Никой нямаше височки очаквания към мен. Хората си мислеха, че ще работя в някоя мелница."
В тийнейджърските си години той продава монети, марки и други дребни неща, като това са и първите сигнали, че търговията го влече.
След като се дипломира от Университета на Индиана през 1981 г., той започва работа като барман в Далас, а после е уволнен от още няколко работни места. Така решава да направи нещо свое.
Марк смята, че технологиите ще се развият така, че вместо базата данни да се прехвърля от един компютър на друг чрез диск, това да става със свързване на самите машини. Така създава компанията MicroSolutions, която впоследствие продава в началото на 90-те.
Големият му удар обаче идва, когато със свой приятел от колежа основава Audionet, станала по-късно Broadcast.com. Идеята зад Broadcast.com е да предава на живо спортни събития онлайн, които всички могат да слушат - стрийминг.
До 1999 г. мъжът успява да развие компанията, а Yahoo! я купува за 5.7 млрд. долара през 1999 г. - точно преди да се спука дотком балона.
И ето че момчето от работническата класа става милиардер
И ако до този момент всяко негово решение е смятано за гениално, то една покупка през 2000 г. кара дори най-близките му да го обявят за „глупак".
В самото начало на новия век Марк Кюбан купува баскетболния отбор Далас Маверикс за 285 млн. долара, а първият отзив е: „Ти си идиот, защото Мавс не струват, а цената е най-високата, плащана за спортен отбор."
Мечтата му обаче е да притежава отбор, дори и той да не е отбор-мечта
Смъртоносна комбинация от индивидуални управленски грешки, наемане на посредствени треньори и неправилни играчи води до тотален крах и близо десетилетие, в което Маверикс не стига до плейофите.
Нещата се променят през 2001 г., когато феновете получават своето, но не минава много време, преди Кюбан да разбере, че ако да правиш технологични иновации и да основаваш компании, които да продаваш на печалба, е трудно, то да оцелееш в НБА граничи с невъзможното.
Характерът му никак не помага, а години по-късно глобите заради изказвания в медиите ще възлизат на над 2 млн. доалра.
Както винаги обаче, Марк е твърдоглав непукист: „Преди да пишете за мен в спортните страници, знайте, че ме наричаха луд, когато се занимавах и с компютри. Казваха, че съм късметлия. Но колкото повече твърдите, че съм си изгубил ума, толкова по-добре ще се справям", казва той веднъж пред репортери.
Някак Кюбан успява да оцелее в месомелачката на НБА, без да постигна кой знае какви резултати, докато не идва 2011 г.
Маврикс достига финала, а там среша страховития Маями Хийт на Леброн Джеймс, Дуейн Уейд и Крис Бош.
„Горещите" повеждат с 2-1 победи, но Далас изравнява след 86:83 точки в четвъртия мач. Следва нова победа на косъм - 103:102, 12 юни се превръща в историческа за клуба дата, след като постига успех със 105:95 и става шампион за първи път.
Феновете полудяват, баскетболистите, начело със звездата Дирк Новицки, скачат от радост, медиите се надпреварват да засипват със суперлативи, а устите на всички критици на Марк Кюбан са затворени, защото поредното „откачено" нещо, с което се захваща, се превръща в злато.
Марк обаче си остава непукист и отпразнува сбъдването на мечтата си по нетрадиционен начин, който по-късно става иконичен за баскетбола.
Собственикът на Маверикс взима трофея под ръка и... отива да се изпикае в тоалетната с него сякаш преди броени часове се е случило най-обикновеното нещо.
В класацията на милиардерите на Forbes за 2011 г. Кюбан е под номер 459 с лично състояние в размер на 2.9 млрд. долара, но загубата на пари няма чак такова значение за него, след като в лигата на извънземните той е оставил своя уникален отпечатък.
