Миналата събота стадион "Вила Парк" върна лентата към времената, в които нахлуването на терена бе национален спорт на Англия.
Феновете на Вила три път наводняваха игрището по време на мача с Уест Бромич (2:0) за Купата на ФА, като третият път след края на тревата имаше към 10 000 запалянковци.
Те се радваха, прегръщаха играчите, тичаха, а един дори ухапа голмайстора Фабиан Делф в еуфорията си. Но всичко бе незлобливо, без агресия или намеци за сегрегация и конфликт с 6-те хиляди гостуващи фенове.
Такива нахлувания са радост за окото, въпреки че играчите на Уест Бромич се оплакаха, че е било доста плашещо - не са знаели дали някой няма да ги удари. Е, нямаше такива намерения.
Но през годините pitch invasion получи много измерения - радостни нахлувания за отбелязване на голяма победа, промоция или избегнато изпадане, но и инвазии на игрището в търсене на разправа със съперници.
Примери имаме и у нас, като само публиката на ЦСКА три пъти в последните 10 години го направи - на финала за купата срещу Черно море, веднъж в края на мач в Ловеч и печално известно - в Мездра, където двубоят бе прекъснат, а отборът им загуби служебно.
Това бяха инциденти, където се размениха и удари, имаше и ранени.
На "Вила Парк" нещата бяха еуфорични, а гледката - като едно време.
Има и друг вид нахлувания - индивидуални акции, някои от които украсиха най-големите мачове на планетата и то не само във футбола.
Да нахлуеш на терена - безценно! Оставаш в историята като част от събитие и си в устата на всички.
А ако си гол, екстравагантно облечен или с послание по дрехите или тялото си - толкова по-добре!
Това е твоят миг слава!
