Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кошмарната за футбола 2020: Годината, в която умряха Марадона, Роси и ред други легенди

Марадона и Паоло Роси далеч не са единствените футболни легенди, с които се разделихме през тази година
Марадона и Паоло Роси далеч не са единствените футболни легенди, с които се разделихме през тази година

За футбола 2020-та беше ужасна година.

Заради пандемията от COVID-19 отложиха европейското първенство. Вторият етап от Шампионската лига се проведе набързо и без публика. Националните първенства бяха прекъснати, месеци наред нямаше футбол. А за капак на всичко си отидоха едни от най-големите любимци на футболните запалянковци. И те изпратиха през сълзи ред свои кумири.

На 25 ноември почина Диего Марадона - аржентинецът, когото мнозина смятаха за футболния Бог. Сърцето на великия футболист не издържа на бурния живот от възходи и падения, триумфи, шампионски титли, наркотици, допинг, алкохол и жени.

Две седмици по-късно, на 9 декември, си отиде и Паоло Роси - "златното момче на италианския футбол".

Един от най-големите герои на световните първенства за всички времена, Роси остана в златния фонд с трите си гола в мача Италия - Бразилия (3:2) на мондиала през 1982 г. и извеждането на "адзурите" до титлата. За жалост на всички, знаменитият голмайстор си замина в края на годината от тумор на белите дробове.

Ето с кого още се прости футболният свят през последните 12 месеца:

Снимка: Getty Images

Роби Ренсенбринк, Нидерландия

(3 юли 1947 - 24 януари 2020)

Петер Роберт Ренсенбринк, наричан още Роб или Роби, умря в градчето, в което се е родил - Оостзаан, Северна Холандия. Ляво крило, той остава в историята на Андерлехт като един от най-силните футболисти, носили екипа на белгийския клуб. Под неговите цветове печели два пъти КНК и Суперкупата на Европа (1976, 1978), а за Нидерландия играе два финала на световно първенство (1974, 1978).

С 25 гола Ренсенбринк е реализатор №1 в КНК за всички времена, а за Андерлехт има 200 гола в 348 мача. Два пъти става шампион на Белгия, през 1973 г. е най-добър голмайстор, а през 1976 г. го избират за играч на годината.

Ренсенбринк ще бъде запомнен и със злощастието си във финала Аржентина - Нидерландия (3:1) на световното през 1978 г. При резултат 1:1, в последната минута на редовното време преди продълженията, Роби удря греда и пропуска да донесе титлата на страната си. Срещу Шотландия от дузпа бележи гол №1000 в историята на световните първенства, а за Нидерландия има 46 мача и 14 гола.

Умира в петък, 24 януари, от неврологично заболяване.

Снимка: Getty Images

Ноби Стайлс, Англия

(18 май 1942 - 30 октомври 2020)

Норбърт Питър Стайлс е световен шампион с Англия от 1966 г. и емблематичен играч на Манчестър Юнайтед, където минава по-голямата част от кариерата му като опорен халф и защитник. Известен е с беззъбата си физиономия, резултат от лютите битки, които води със съперниците.

Основна фигура в Юнайтед на мениджъра Мат Бъзби от периода след самолетната катастрофа, Ноби Стайлс има основна заслуга за спечелването на две титли на Англия (1965, 1967), както и Купата на европейските шампиони от 1968 г. срещу Бенфика. В полуфинала на световното първенство през 1966 г. се справя с прочутия португалец Еузебио при победата с 2:1, а на финала срещу Германия (4:2) е сред най-силните на терена.

Слави се като изключително безкомпромисен играч, а след края на кариерата си става треньор. В дублиращия тим на Юнайтед негови възпитаници са Дейвид Бекъм, Райън Гигс и Пол Скоулс. През 2000 г. е награден с Ордена на британската империя.

Ноби Стайлс умира в петък, 30 октомври, след дълго боледуване от рак на простатата.

Папа Буба Диоп, Сенегал

(28 януари 1978 - 29 ноември 2020)

Роден в Дакар, този талантлив халф остава в историята с гола си за победата на Сенегал над Франция с 1:0 в мача на откриването на световното първенство през 2002 г. в Корея и Япония. Впоследствие вкарва още два пъти, а отборът му стига чак до четвъртфиналите. Попада в класацията за най-големите открития на шампионата.

Диоп започва да играе в Европа през 2000 г. с екипа на швейцарския Ксамакс, а година по-късно става шампион с Грасхопърс. Показва висока класа, заради което френският Ланс брои за него 3.6 милиона евро. Там става любимец на публиката, впоследствие играе в Англия за Фулъм и Портсмут. През 2010 г. преминава в гръцкия АЕК за месечна заплата от 800 000 евро. След завръщането си в Англия носи екипите на Уест Хем и Бирмингам.

Папа Буба Диоп умира на 42 години във Франция от болестта на Шарко - тежко неврологично заболяване.

Снимка: Getty Images

Бруно Мартини, Франция

(25 януари 1962 - 20 октомври 2020)

Известният френски вратар започва още като млад да пази за Оксер, след това играе и за Монпелие. Има 31 участия в националния отбор на Франция, в това число и титулярно място на Евро 92.

Като млад става европейски шампион с "петлите" за юноши през 1988 г., когато получава максималната оценка 10 от вестник "Екип" за представянето си във финала срещу Гърция. Като вратар на Оксер стига до полуфинал за Купата на УЕФА през 1993 г. След края на кариерата си работи като треньор, в това число и на вратарите в националния тим на Франция. Бил е треньор и на Мюлуз.

На 12 октомври 2020 г. Бруно Мартини получава инфаркт на паркинга пред футболната школа в Монпелие. Транспортират го в интензивното, където умира осем дни по-късно.

Снимка: Getty Images

Рей Клемънс, Англия

(5 август 1948 - 15 ноември 2020)

Един от най-обичаните и уважавани английски вратари за всички времена, Клемънс е роден в Скегнес, Линкълншир. Почва първоначално в Скънторп Юнайтед, а през 1967 г. е закупен срещу 18 000 паунда от мениджъра на Ливърпул Бил Шенкли.

Прекарва на "Анфийлд" общо 14 години. С Ливърпул Клемънс спечелва пет титли на Англия, три пъти е носител на Купата на европейските шампиони, а в колекцията си има общо 18 важни отличия. Държи рекорда от едва 16 допуснати гола за един сезон през 1978-79. С Ливърпул има сухи мрежи в 335 от общо 665 мача. През 1981 г. преминава в Тотнъм, където играе чак до навършване на 40-годишна възраст.

За националния отбор на Англия изиграва 61 мача, а общо във футбола има над 1000 срещи с негово участие. След края на кариерата си работи като треньор. Високо ценен от феновете, Рей Клемънс беше избран под номер 11 в класацията за топ 100 играчи на Ливърпул, той беше и най-високо класираният вратар.

Клемънс умира на 15 ноември, след като 15 години се бори с рак на простатата.

Снимка: Getty Images

Илия Петкович, Сърбия

(22 септември 1945 - 27 юни 2020)

Ярка фигура във футбола на Балканите, Илия Петкович е една от легендите на ОФК Београд. Носи екипа на този отбор почти 20 години - от 1964 до 1983, с един промеждутък от три сезона във френския Троа.

Като футболист Петкович играе в халфовата линия на националния отбор на Югославия в 43 двубоя, в това число на Евро-68 (сребърни медали) и на световното първенство през 1974 г, където вкарва гол при победата над Заир с 9:0.

В началото на 90-те става треньор на ОФК Београд, впоследствие води Сервет (Женева), Арис (Солун) и ред отбори от Китай, Япония, Корея и Катар. Селекционер е на националния тим на Сърбия, когото класира на световното първенство през 2006 г.

Илия Петкович умира на 27 юни в Белград след зараза с COVID-19, предизвикала усложнения в язвата му.

Снимка: Getty Images

Джеки Чарлтън, Англия

(8 май 1935 - 10 юли 2020)

Роден в Ашингтън, Чарлтън произхожда от футболно семейство. По-малкият му брат Боби е една от легендите на Манчестър Юнайтед, а петимата му вуйчовци с фамилия Милбърн също са професионални играчи.

Първоначално младият Джеки работи като миньор, но след това е одобрен да играе за Лийдс. Посвещава на този клуб 21 години (1952 - 1973), като изиграва общо 773 мача в отбраната. Печели с отбора от Йоркшир всички видове трофеи - шампионската титла (1967), Купата на Англия (1972), Купата на лигата (1964) и др., а също така и Купата на панаирните градове (1968, 1971). По неговото време Лийдс минава за един от най-сериозните отбори в Европа.

Парадоксалното е, че Джеки Чарлтън не е викан в националния тим на Англия преди да навърши 30 години, но въпреки това записва 35 мача. Става носител на световната титла през 1966 г. заедно с брат си Боби.

След края на кариерата си Джеки Чарлтън е мениджър на Мидълзбро, Шефилд Уензди и Нюкасъл. През втората половина на 80-те води като селекционер националния отбор на Ирландия, който се класира на Евро-88 и там бие Англия с 1:0. Впоследствие тимът му участва и на световните първенства в Италия през 1990 и САЩ през 1994 г. В първия случай ирландците се класират чак до четвъртфинала срещу домакините (0:1), а във втория прескачат групите и играят на осминафинал с Нидерландия (0:2).

С тези свои постижения Джеки Чарлтън остава най-успешният селекционер на Ирландия за всички времена. Удостоен е с Орден на Британската империя, присъства и в Залата на славата на футбола в Англия.

Джеки Чарлтън умира на 10 юли в дома си в Нортъмбърланд. Диагностициран е преди това с хематологично заболяване, а освен това страда и от остра деменция.

Мишел Идалго, Франция

(22 март 1933 - 26 март 2020)

Син на стоманолеар, великият френски треньор Мишел Идалго се ражда в северното градче Лефринкуке. Играе за Хавър, Реймс и Монако. Като халф на Реймс печели титлата на Франция и участва в първия финал за Купата на европейските шампиони през 1956 г. срещу Реал (Мадрид), загубен от френския тим с 3:4, в който вкарва единия от головете. Още два пъти е шампион с Монако. В края на 60-те оглавява синдиката на професионалните футболисти.

След края на кариерата си става треньор, а през 1976 г. поема националния тим на Франция. Именно Идалго поставя "петлите" на водещо място върху футболната карта на света. Неговият отбор достига своята кулминация със звезди като Мишел Платини, Ален Жирес и Жан Тигана, когато печели Евро-84 с победа над Испания с 2:0 във финала в Париж.

Преди това на световното първенство през 1982 г. Идалго класира Франция до полуфинал срещу Германия в Севиля, загубен драматично след дузпи при равенство 3:3 в продълженията. По-късно работи за Олимпик (Марсилия) във времето на Бернар Тапи, както и на високо ниво в областта на юношеския футбол.

Мишел Идалго умира на 26 март в дома си в Марсилия. Семейството му съобщава, че е починал "по естествен начин и от преумора".

Снимка: Getty Images

Ханс Тилковски, Германия

(12 юли 1935 - 5 януари 2020)

Произхождащ от миньорско семейство в Дортмунд, вратарят Тилковски пази на Вестфалия (Херне), Борусия (Дортмунд) и Айнтрахт (Франкфурт). В Борусия добива статут на един от най-любимите играчи на публиката, а през 1966 г. отборът му става носител на Купата на носителите на купи.

Същото лято Тилковски влиза в историята като вратаря, допуснал "фантомния гол" във финала Англия - Германия (4:2) на световното първенство. При удара на Джеф Хърст топката рикошира в горната греда и се връща на терена точно пред линията, но съдията Готфрид Дийнст зачита попадението. Този гол, както и другия с ръка на Диего Марадона от 1986 г., са двата най-скандални в цялата история на футбола.

Любопитното е, че през най-силния сезон в кариерата си, 1965-66, Ханс Тилковски два пъти допуска хеттрик във вратата си. Веднъж на финала на световното на "Уембли" с трите гола на Хърст. Но преди това на 24 ноември 1965 г. вратар №1 на Германия пази за Борусия при гостуването на ЦСКА в София. Българите бият с 4:2, като три от головете са на Васил Романов.

Ханс Тилковски почина на 5 януари след продължително боледуване.

Снимка: Getty Images

Жерар Улие, Франция

(3 септември 1947 - 14 декември 2020)

Френският треньор е наистина уникален случай. Принуден да прекъсне висшето си образование в Лил, за да се грижи за болния си баща, Жерар Улие все пак завършва и става училищен преподавател по английски език. После специализира в Ливърпул, където страстта му към футбола става още по-голяма.

Играе на аматьорски начала, но на 26 години вече е треньор на Ланс. През 1986 г. извежда Пари Сен Жермен до първата му титла. Между 1988 и 1992 той е помощник-треньор в националния отбор на Франция, а след това застава начело на тима в злощастната кампания за САЩ-94, завършила със загубата от България с 1:2 на "Парк де Пренс".

Впоследствие Жерар Улие поема Ливърпул и води отбора в "сезона на петте купи" през 2001 г., когато англичаните печелят Купата на УЕФА, Купата на Англия, Купата на Лигата, Чарити Шийлд и Суперкупата на Европа. Работи още в Лион и Астън Вила. Напуска последния тим през 2011 г. заради сърдечни проблеми.

Улие си отиде на 14 декември, няколко дни след операция на аортата.

Снимка: Getty Images

Радомир Антич, Сърбия

(22 ноември 1948 - 6 април 2020)

Роденият в Ужице сърбин е доста по-известен като треньор, отколкото като състезател. Той е единственият наставник, водил трите гранда на испанския футбол - Барселона, Реал (Мадрид) и Атлетико (Мадрид). Бил е треньор още на Сарагоса, Овиедо и Селта (Виго). Като национален селекционер на Сърбия участва с отбора на световното първенство през 2010 г.

Като футболист през 70-те години Антич има титла на Югославия с Партизан и на Турция като защитник на Фенербахче.

На треньорското поприще постига най-големите си успехи с Атлетико (Мадрид) през сезон 1995-96, когато грабва шампионската титла и Кралската купа, а в състава му най-силният играч е българският нападател Любослав Пенев. Антич обича да работи с български футболисти и още през 1988 г. привлича в Сарагоса Наско Сираков и Божидар Искренов.

Радомир Антич почина на 6 април. Диагнозата не беше уточнена, близките му съобщиха само, че си е заминал след "тежко боледуване".



Най-четените